Един от 12-те конституционни съдии – Янаки Стоилов, определи хипотезата част от Конституционния съд да работи за определени интереси – в случая определено служебно правителство да бъде на власт – като реалистична. В петък (26 юли) съдът реши да отмени промените в частта „Съдебна власт“, засягащи правомощията на главния прокурор, но се раздели поравно (6:6) за назначаването на служебно правителство и така остави в сила настоящите правила, които ограничават президента в избора му.

Стоилов, който е бивш депутат от БСП, добави, че би коментирал тази хипотеза, ако говори в качеството на политик, но не и в настоящата си роля.

На въпрос защо се вижда различен аршин в решенията, въпреки ролята на главния прокурор и на президента като самостоятелни органи в Конституцията, Стоилов, каза, че критериите трябва да са едни и същи, за да са убедителни решенията на Конституционния съд. И по двата казуса той е гласувал за противоконституционност на промените.

Попитан за разминаването между годишния доклад на Европейската комисия, в който ограничаването на правомощията на главния прокурор и разделянето на ВСС на две, са одобрени с коментар, че така е отговорено на очакванията, Стоилов каза, че комисията е политически орган, а Конституционният съд би трябвало да бъде юридически орган.

„Конституционният съд оценява не намерения и идеи, а дали промените са направени по начин, който съответства на реда“, каза Стоилов.

„Съдебната реформа не може да бъде изчерпана с нормативни промени, било то в Конституцията. Тя има много аспекти. Тези, които говорят, говорят за нейната конституционна конструкция, а не за това, засягащо гражданите и юридическите лица. Въртим се в кръг, а не в реални резултати, които могат да бъдат обективно оценявани“, каза още Стоилов.

Продължи да четеш