Конституционният съд не събра нужното мнозинство за отмяна на промените в Конституцията, които задължаваха президента да назначава за служебен премиер измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. Това става известно от решението, свързано с шестата поправка на Конституцията.

Ключовото заседание на съда продължи седем часа.

Съдиите Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова приемат, че посочените промени са противоконституционни. Съдиите Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова приемат, че тези промени не са противоконституционни.

Същото разделение - 6:6, което оставя в сила направените промени, има и за поправката, според която парламентът действа и при служебно правителство, както и за двойното гражданство на министрите и депутатите. Паритетът и липсата на решение оставя възможността съдът отново да бъде сезиран за тези разпоредби.

Като противоконституционни и съответно отменени са голяма част от поправките, свързани със съдебната реформа. Промените предвиждаха разделяне на Висшия съдебен съвет, нов начин за избирането му, по-малко правомощия за главния прокурор, както и по-кратки мандати за председателите на върховните съдилища и главния прокурор.

Връща се старият дълъг 7-годишен мандат на главния прокурор. Той ще може да сезира Конституционния съд по всички въпроси.

Промените в Конституцията влязоха в сила на 26 декември 2023 г., като бяха приети с гласовете на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Бяха обаче атакувани от Румен Радев, който оспори осем текста. Депутати от „Има такъв народ“, „Възраждане“ и БСП оспориха измененията изцяло.