Конституционният съд не събра нужното мнозинство за отмяна на промените в Конституцията, които задължаваха президента да назначава за служебен премиер измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. Това става известно от решението, свързано с шестата поправка на Конституцията.

Ключовото заседание на съда продължи седем часа.

Съдиите Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова приемат, че посочените промени са противоконституционни. Съдиите Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова приемат, че тези промени не са противоконституционни.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Същото разделение - 6:6, което оставя в сила направените промени, има и за поправката, според която парламентът действа и при служебно правителство, както и за двойното гражданство на министрите и депутатите. Паритетът и липсата на решение оставя възможността съдът отново да бъде сезиран за тези разпоредби.

Като противоконституционни и съответно отменени са голяма част от поправките, свързани със съдебната реформа. Промените предвиждаха разделяне на Висшия съдебен съвет, нов начин за избирането му, по-малко правомощия за главния прокурор, както и по-кратки мандати за председателите на върховните съдилища и главния прокурор.

Връща се старият дълъг 7-годишен мандат на главния прокурор. Той ще може да сезира Конституционния съд по всички въпроси.

Промените в Конституцията влязоха в сила на 26 декември 2023 г., като бяха приети с гласовете на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Бяха обаче атакувани от Румен Радев, който оспори осем текста. Депутати от „Има такъв народ“, „Възраждане“ и БСП оспориха измененията изцяло.