Докато пандемията от коронавирус продължава да настъпва и в Европа сме свидетели на втората вълна на много места, в САЩ убийството на тъмнокожия Джордж Флойд отвори кутията на Пандора.

На протестите се виждат и много бели лица, но колелото на историята се завърта така, че отново дойде времето да се припомни битката за равенство, която поколения американски политици и общественици водеха.

Тази седмица в „Историята в 120 секунди“ разказваме за първия тъмнокож ученик в училище за бели.

От черно-белите нюанси на снимка от 1960 г. можем да се разбере, че момичето е с различен цвят на кожата. Високите мъже в костюми са американски маршали, чиято основна цел е да пазят свидетели и бегълци от правосъдието. Сградата зад тях обаче не е съд, а училище.

Снимката с главен герой 6-годишната Руби Бриджис запечатва запомнящ се момент в историята - тя е първата, която започва да ходи на училище за бели хора в Съединените щати. След като Вашингтон иска да се сложи постепенно край на сегрегацията, Ню Орлиънс решава, че ще направи немислимото за много от американците тогава.

Градът в щата Луизиана дава шанс на 150 тъмнокожи деца да ходят заедно със своите бели връстници на училище. Едва 6 минават успешно изпита, но Руби е единствената, която не се отказва.

Пътят ѝ към училището в първия ден прилича на своеобразен протест - стотици майки, бащи и деца я обиждат и се опитват да не я допуснат до сградата. Тя е изолирана в кабинета на директора, докато гледа как 500 родители отписват децата си.

Дълго време след това учи сама в празна класна стая, а много от децата отказват да общуват с нея. Предразсъдъците са толкова големи, че е нужна цяла година преди недоволните тълпи край училището да намалеят.

Маршалите обаче продължават всекидневно да пазят Руби от гневните бели хора още дълго време. Впоследствие смелостта на Бриджис и семейството ѝ да не се предават в трудната лична битка дават сила и на други тъмнокожи да започнат да ходят на училище за бели.

Така малкото момиче се превръща в един от най-големите символи в борбата с расизма. Историята ѝ след време вдъхновява „Дисни“ да заснеме едноименен филм, пише няколко книги. Пред училището „Уилиям Франц“ в Ню Орлиънс е издигнат нейн паметник, а сега има собствена фондация.

След време Бриджис става и отговорник за връзките с родителите в собственото си училище - отново, за да намали разликите в отношението към белите и тъмнокожи деца.

Дори и сега тъмнокожите деца да нямат нужда от американски маршали, за да отидат на училище, толерантността очевидно отново е поставена под въпрос. Въпрос на лична преценка е и на всеки в обществото отвъд Океана дали отново пред институциите ще се върнат гневните тълпи срещу различните.