От 15 януари 2026 г. достъпът до информация за имотите в България вече няма да е същият. С мотив да ограничи имотните измами държавата спира свободното получаване на копия от чужди нотариални актове.
Отнетият достъп до нотариални актове ще затрудни разследващите журналисти и активисти да проверяват за имотни афери, будещи съмнения за корупция. Например сделка на занижени цени, в които страна е държавата или луксозни имоти, придобити на значително по – ниска стойност от пазарната.
Оттук нататък достъпът до документите за собственост на имоти остава само за хора с доказан правен интерес, както и адвокати, нотариуси и съдебни органи.
Вече знаем, че Любена Павлова, бившата съпруга на издирвания Петьо Петров-Еврото е купила мезонет от Мартин Божанов-Нотариуса. Фирма на Нотариуса е упълномощила Любена да продаде мезонета на себе си, четем в преписа от нотариалния акт на имота. После става ясно, че тя живее там.
Това ви показахме в предаването „120 минути“ месец след като Нотариуса беше застрелян. Репортажът е пример как свободният достъп до нотариални актове в Имотния регистър дава ценна информация за журналистически разследвания. В случая – топлата връзка между двата подозирани кръга на влияние в съдебната система, известни като „СС-Клуб“ на Нотариуса и „Осемте джуджета“ на Петьо Еврото.
Проверка по нотариални актове ни помогна и да направим сравнение на цените на десетки имоти за целите на друго наше разследване – за горските заменки, с които милиони декари държавни гори отидоха в ръцете на крупни бизнесмени и политици. Данни от нотариални актове ни помагат да достигнем до конкретни лица. Достъп до актове през Имотния регистър ползват десетки журналисти и организации.
Мащабна проверка от типа помогна и на блогъра Боян Юруков да разкрие детайли около 4000 държавни имоти с отпаднала необходимост, които миналата година държавата набеляза в списък за отчуждаване. И сега достъпът до документите им в регистъра е възможен за всеки гражданин с електронен подпис. След дни обаче той ще важи само хора с доказан правен интерес – главно собственици, упълномощени от тях лица, както и адвокати, нотариуси и разследващи органи.
„Това е много сериозен удар, защото журналистите не присъстват сред групите хора, до които се ограничава достъпа до нотариални актове. Разследващата журналистика, която осветлява случаи на корупция, на разпореждане с държавно и общинско имущество, на присвоявания, измами и така нататък“, коментира Александър Кашъмов директор на „Програма достъп до информация“.
Остава единствено свободният достъп до общите имотни справки в регистъра - по лице и по номер на имот, където обаче информацията е по-обща. Имотната справка по лице показва сделките с даден имот в миналото, площта му, лицата по сделката, но без цената при прехвърлянията и без куп други детайли.
„Ние адаптирахме промените, въведохме изискването за цена в справките и два пъти лично аз настоявах да бъде обявена за обществени консултации. Имаше интерес да се получи нотариалния акт, за да се види за колко всъщност е купен имотът. Сега тази информация е изнесена пред скоби“, казва министърът на правосъдието.
Кашъмов и много журналисти обаче не смятат, че цената на имотите е достатъчна информация. Нотариалният акт носи куп други ценни подробности, които с ограниченията след дни няма да можем да виждаме без да потърсим помощта на адвокат, изтъква Кашъмов.
„Какво повече виждаме в този акт? Могат вътре, когато става дума за публични фигури, да прозират зависимости или да прозират вероятни непочтени практики, които могат да поставят под съмнение почтеността или наличието на конфликт на интереси за дадена публична фигура – министър, народен представител и т.н.“, уточнява директорът на „Програма достъп до информация“.
Георгиев пък отговаря, че въпреки промените един журналист може да получи препис от нотариален акт, ако докаже правен интерес като такъв.
„Т.е. и това, че си разследваш журналист и се интересуваш, също е вид правен интерес. Категорично. Това ще се преценява от български длъжностни лица, каквито са съдиите по вписването“, твърди министърът.
Но според Кашъмов това означава тромавост и субективност: „Ти не може при две основни права, а едното право е правото на достъп до информация, да оставиш един служител да преценява, видите ли, има ли някой правен интерес или няма правен интерес. Критериите трябва да бъдат обективни“.
Според него ограниченията в достъпа до нотариални актове ще пречат на всеки обикновен гражданин, който иска да провери имот за покупка и няма доверие на адвокат.
„Всеки гражданин трябва да бъде в състояние самостоятелно да провери. Това означава и възможност за проверка на работата на нотариуса, на адвоката. Не можем да разчитаме единствено на това, че отделни професии ще контролират себе си“, смята директорът на „Програма достъп до информация“.
„Ако искаме да купим, може продавачът да ни даде пълномощно, тоест никой не задължава никого да ползва адвокат за целта. Това е важно да бъде уточнено“, казва министърът на правосъдието.
Мотивът на Георгиев за ограничаване на достъпа до нотариални актове в регистъра всъщност е нужда от защита срещу измамници фалшификатори, които злоупотребяват с чужди документи и присвояват имоти.
„Над сто са сигналите, които са били адресирани само до мен. Една жена, възрастна, в „Люлин“, можеше да ѝ бъде отнет имот с фалшиво пълномощно, руско, благодарение на нотариуси, но останалите лица успяха да ни съдействат. Фалшиви нотариални актове имаше в Дупница мисля наскоро. Те намират стари печатни машини, които вадят образ същия, какъвто е на старите актове, които са извадени безплатно и безконтролно от архива и си правят копия. В България от десетилетия се наложи една практика, която според мен допринесе за улесняване много на имотната мафия, да не говорим за защита на лични данни – всеки да може да се извади вашия нотариален акт. Само в още две държави, скандинавски, в Европа има възможност за такъв достъп, като в повечето държави в Европа – Германия, Австрия, там е ограничен достъпът. А само собствениците да могат да си извадят копия на нотариалния си акт“, обяснява Георги Георгиев.
И досега обаче всеки, който търси в регистъра, остава следа и може да бъде разследван при измама с имота. А измамниците най-често не са обикновените граждани, а някои от хората, които и занапред ще имат безусловен достъп до нотариалните актове, казва Александър Кашъмов.
„Измама без участие на нотариус, адвокат, брокер аз не съм виждал в практиката си подобно нещо. Да смятаме, че някой, който не разбира за какво става въпрос и си гледа в монитора, изведнъж ще измисли измами, това е абсолютно несериозно“, аргументира се Кашъмов.
„Не е толкова лесно да бъде излъган един адвокат от някой от имотната мафия и да бъде привлечен без да разбира какво прави всъщност. Освен ако не разбира какво прави. Ако разбира какво прави, това вече са съставомерни деяния. И тъй като остава електронната диря за тази справка, по веригата ще имаме възможност по-лесно да разплетем. Докато хора, които са подставени лица, на които се регистрират фирми, както знаем, които са бушони, всъщност те много по-лесно могат да бъдат излъгани“, допълва министърът.
Той дава пример с мъж, който през лятото поискал преписи от 200 нотариални акта от Агенцията по вписванията. Мъжът не бил нито адвокат, нито нотариус, а изглеждал като бездомник.
Александър Кашъмов смята, че случаят с бездомника не е достатъчен за въвеждане на ограниченията в Имотния регистър и иска доказателства за измами, извършени от граждани без участието на адвокати и нотариуси. Юристът обмисля да оспорва поправката в съда, а министърът на правосъдието категорично твърди, че тя е необходима.
На този фон след броени дни мнозинството граждани ще могат да правят пълни проверки на чужди имотни сделки в регистъра само с помощта на адвокат или нотариус.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
