16:44 ч. 05.07.2026
Когато говорим за битката с диабета една причудлива история изкача от медийните публикации -за един пустинен гущер и неговата отрова, която може да помогне на човека.
Само че началото на тази хормонална ера за контрол над диабета не започва в пустинята, а в една лаборатория в Бостън, където работят Джоел Хабенер и току-що пристигналия в екипа Даниел Дракър. Задачата му е да разбере какво точно прави новооткритата молекула GLP-1
И вече близо половин век изследванията продължават. Но Холивуд умело пренаписа и осветли своята версия на тази история.
Звездите откриха молекулата, която сви апетита, намали килограмите и извая телата им.
И историята за битката с диабета отстъпи място на манията по слабеене – с препарати, които са замислени да помагат на диабетици.
Ексклузивно, с архитекта на модерното отслабване, един от бащите на GLP-1 революцията, който пренаписа правилата на метаболизма - разговаря Виктория Петрова.
Когато започнахте работа по GLP-1, имахте ли идея, че това може да се окаже сред най-важните лекарствени пробиви на XXI век, бизнес за стотици милиарди долари годишно?
Д-р Даниел Дракър: Не. Ние започнахме в началото на 80-те години на миналия век и първите научни изследвания бяха свързани с инсулиновата секреция, така че визията ни тогава беше насочена към диабет тип 2. Намаляването на приема на храна, нали разбирате – тези експерименти се появиха 10 години по-късно, през 1996 г. Но ако се върнем към първото лекарство, което беше одобрено за отслабване – а именно лираглутид през 2014 г.– тогава никой не вземаше интервюта за лираглутид, той не беше част от културата на известните и не се говореше за него по целия свят. Всъщност едва преди 5-6 години започнахме да получаваме данните за по-висока доза от нов препарат и след това много бързо за тирзепатид.
Така че реално през последните 5-6 години ние трансформирахме потенциала на тези лекарства. А преди около 10 години започнахме да виждаме намаляване на сърдечните заболявания, а след това очевидно и на бъбречните заболявания, сънната апнея, чернодробните заболявания и периферната артериална болест. И така, сега, както знаете, броят на състоянията, които се лекуват успешно, наистина се разшири. Но простият отговор е не! Нямахме такава визия. Тя беше ограничена само до инсулиновата секреция и диабет тип 2. И посланието тук е: вижте каква е силата на фундаменталните научни изследвания – да носят ползи, които не винаги са били предварително замислени.
Надявам се, че ще приемете следващия ми въпрос с чувство за хумор, но вие милиардер ли сте?
Д-р Даниел Дракър: Не, не съм милиардер. Работата е там, че тези открития бяха направени през 80-те години на миналия век и патентите, които тогава бяха приложими, реално нямаха отношение към последващото разработване на лираглутид, семаглутид или тирзепатид. Така че компаниите (бел. ред. датският фармацевтичен гигант и американският производител), които разработиха тези лекарства, се справиха изключително добре финансово, но няма нито един индивидуален изобретател, участвал в откритията преди 40 години, който да е станал милиардер. Този процес отне твърде много време и беше необходима ролята на самите компании, за да създадат тези ключови молекули.
И все пак къде е мястото на учените в това уравнение? Учени като вас…
Д-р Даниел Дракър: Както виждаме при много лекарства, които излизат на пазара, учените често правят първите открития в лабораторията – най-вече в университета или болницата – и си казват: „Уау, това може да се окаже интересно“. След това компаниите поглеждат към това и си казват: „О, питам се дали можем да създадем лекарства на базата на откритията на тези учени“. Това е много общоприет модел, който се повтаря отново и отново при разработването на лекарства.
Интересът към лекарствата за отслабване расте с изключителна скорост. Как гледате на този феномен? Притеснявате ли се, че този ентусиазъм може да излезе извън контрол?
В зависимост от това къде живеете – ако живеете в Съединените щати например – почти една трета от хората живеят със затлъстяване, което увеличава риска им от инфаркти, инсулти, рак и чернодробни заболявания. В същото време само малка част от тези хора използват GLP-1 лекарства.
Къде обаче виждаме потенциален проблем? Това е тогава, когато лекарствата се използват от хора, които не живеят със затлъстяване, а просто си казват: „О, чичо ми се жени след 2 месеца и бих искала да видя дали мога да се напъхам в онази по-малка рокля, която носех преди няколко години“.
Свързана новина
Така че съществува потенциал за злоупотреба с тези медикаменти сред уязвими групи, хора с някои видове хранителни разстройства и хора или със здравословни проблеми, които не са проучени.
Но при хората, живеещи с диабет тип 2, със затлъстяване или с бъбречни и сърдечни заболявания, свързани с диабета, както и с обструктивна сънна апнея – при тях е малко вероятно да видим злоупотреба с тези лекарства.
Трябва да бъдем внимателни именно тогава, когато те започнат да се използват за състояния, които все още не сме проучили.
Но все пак, това чудодейно лекарство ли е, нещо като панацея?
Д-р Даниел Дракър: Вижте, вие не ме познавате, но аз не съм склонен към преувеличения. Смятам, че това лекарство е по-полезно за много, много различни състояния от всеки друг клас медикаменти, който сме виждали досега, но сме имали и неуспехи. Спомнете си например, че имахме пет или шест изследвания при болестта на Паркинсон. Там не е напълно ясно дали лекарствата работят.
Имахме и две големи клинични изпитвания при хора с вече проявена болест на Алцхаймер – и там оралния прием не проработи.
Така че, за хората, при които работи, то преобразява живота им. Всеки ден получавам съобщения от хора, които са толкова благодарни, че са си върнали живота обратно. Но не бива да се преструваме, че то ще лекува абсолютно всичко, защото това просто не е така.
Но какво се случва, когато тези лекарства например се използват от здрави хора – хора, които нямат диабет, но просто искат да свалят няколко излишни килограма?
Д-р Даниел Дракър: Да, всъщност аз не се притеснявам толкова много за това, стига да се прави след консултация с медицински специалист. Защото, нали разбирате, има странични ефекти – гадене, повръщане, диария, запек. Може да се стигне до дехидратация.
Може да се наложи да влезете в болница, защото сте толкова дехидратирани, а това води до бъбречна недостатъчност, може да развиете и заболяване на жлъчния мехур.
Така че трябва да помним – това не са бонбони, нали така? Това не е млечен шейк, който пием просто така, за да отслабнем.
Това са мощни лекарства и докато употребата им се случва под ръководството на някой, който има опит с тях, тогава аз съм по-малко загрижен.
Някои от нашите зрители питат: ако хората спрат да приемат лекарството, след като са отслабнали, а по-късно го започнат отново, ще бъде ли то също толкова ефективно втория път?
Д-р Даниел Дракър: Да, това е много важен въпрос. Всъщност ние нямаме достатъчно данни, за да отговорим. Фармацевтичните компании не са провеждали мащабно проучване, в което да вземат хиляда души, да ги накарат да спрат приема и след това да го започнат наново. И мисля, че отговорът е доста индивидуален.
Някои хора могат да получат много добър отговор втория път. Други пък може и да не получат. Просто нямаме категорични данни. Разполагаме с единични случаи – хора описват личния си опит и знаем, че тези, които не получават отговор от едно лекарство, понякога преминават към друго и тогава възвръщат първоначалния си ефект.
Но това не е много добре проучен въпрос.
В момента, както знаете, това е една от най-скъпите терапии, особеност в Съединените щати. Мислите ли обаче, че конкуренцията между различните компании може да направи това лекарство по-достъпно?
Д-р Даниел Дракър: 100%. Вече виждаме огромна конкуренция между двата основни играча днес, „Ново Нордиск“ и „Елай Лили“, както по отношение на техните хапчета за орален прием, така и по отношение на инжекциите им.
И с всяка следваща година все повече и повече компании ще се включват в състезанието, така да се каже, и някои от тях ще трябва да се отличават именно чрез много конкурентна цена.
Освен това вече започват да се появяват и лекарства копия, генерични версии на семаглутида. В Канада мога да вляза в аптеката и да си купя семаглутид за едномесечен курс на терапията за 50 евро. Така че това е голяма разлика в сравнение с преди няколко години, когато лекарствата бяха много по-скъпи.
И тук идва следващия въпрос е: как ще се отрази това на здравната система? Какво мислите?
Д-р Даниел Дракър: Знаете ли, когато тези медикаменти трябва да се плащат предварително, те се превръщат в сериозен първоначален разход, който основателно тревожи пациентите. В някои европейски страни обаче това вече се променя. Франция например реши да възстановява изцяло разходите за тези лекарства на хора със затлъстяване и мисля, че тя е първата държава в Европейския съюз, която предприема тази стъпка.
Но ако погледнете в дългосрочен план и си кажете: „Добре, след три, четири или пет години ще имаме ли по-малко инфаркти, по-малко инсулти, по-малко бъбречни заболявания, по-малко чернодробни трансплантации и т.н.?“ Много специалисти са правили математически модели на това и виждат, че в крайна сметка говорим за спестяване на разходи за здравната система. Така че трябва да гледаме както краткосрочните, така и дългосрочните последици.
Знаете, че мащабът на този феномен е толкова голям, че вече засяга хранителната индустрия. Има дори менюта с адаптирани размери на порциите, специално за хора, които използват някое от тези лекарства. Как мислите, че ще се развие тази история?
Д-р Даниел Дракър: Мисля, че това е мащабна история, която, както правилно отбелязвате, засяга много сектори на икономиката, особено хранителната индустрия. Наскоро четох няколко статии, в които се говори, че разходите – както по отношение на пазаруването в супермаркетите, така и в ресторантите – вероятно са спаднали с 5 до 10% при хората, които използват тези медикаменти.
И тогава възниква въпросът: къде ще отидат техните разполагаеми доходи, ако харчат с 5 до 10% по-малко пари за храна? Дали ще бъде за повече свободно време, повече пътувания, повече фитнес, повече упражнения? Икономистите ясно наблюдават това. Първата индустрия, както посочихте, е хранителната – те вече правят специални порции и по-здравословни ястия и в ресторантите.
Така че сте абсолютно права. Това ще има сериозен ефект върху цялата икономика. Не само в кабинета на лекаря.
Върху какво работите в момента?
Д-р Даниел Дракър: Продължаваме да изучаваме как действат тези лекарства. Знам, че звучи нелепо след повече от 40 години проучвания. Но в действителност – как точно те намаляват инфарктите? Все още не знаем напълно. И как предотвратяват развитието на бъбречни заболявания? Също не знаем напълно.
Знаем, че тези лекарства намаляват възпаленията в организма – смятаме, че те имат широко противовъзпалително действие. Дали това е директен ефект върху имунната ни система, или е косвен чрез мозъка или комуникацията между органите...?
Има и огромен интерес по отношение на рака – дали тези лекарства намаляват раковите заболявания чрез загубата на тегло, или го правят чрез преки ефекти върху имунната система, или самите ракови клетки.
Това са типовете въпроси, които изучаваме в нашата лаборатория.
И затова в момента вероятно съм дори по-развълнуван от тази научна сфера, отколкото бях преди 40 години.
Но как всъщност работи GLP-1? Защото изглежда, че инсулинът е най-големият враг на нашето тяло.
Д-р Даниел Дракър: Трябва да помните, че действията на GLP-1 и на инсулина зависят от вашата кръвна захар, телесното ви тегло и вашата инсулинова чувствителност.
И така, ако просто поставите една инжекция GLP-1 и изядете едно ястие, вие сте права – инсулинът се покачва. Но ако живеете със затлъстяване и се лекувате хронично с GLP-1 и отслабнете, вашата чувствителност към този инсулин се увеличава и вече няма нужда да произвеждате толкова много инсулин. Освен това при хора без диабет тип 2, инсулинът не се покачва. Това е глюкозозависим феномен.
Ако всъщност проследите нивата на инсулин във времето, при много хора без диабет тип 2 се наблюдава намаляване на инсулина в съчетание с приема на GLP-1. Така че всичко наистина зависи от конкретния индивид – дали има инсулинова резистентност, дали има диабет тип 2. Не можем просто да направим едно общо твърдение за това какво се случва с инсулина.
Как започна всичко?
Д-р Даниел Дракър: Всъщност точно тази сутрин публикувах в социална мрежа напомняне към хората – защото, макар всички много да се вълнуват от историята с гущера, която хората обожават... е, историята не започна така.( бел. ред. „Историята с гущера“ се отнася до откриването на ексенатид – първото в историята GLP-1 лекарство, одобрено през 2005 г. Учените откриват, че хормон, идентичен на човешкия GLP-1, се съдържа в отровата на особен вид отровен гущер, наречен Жилаво чудовище (Gila monster), който живее в пустините на САЩ и Мексико.)
Всичко започна в Бостън, в лабораторията на моя научен ръководител Джоел Хабенер. Днес (бел. ред. 29.06.2026) щеше да бъде неговият 89-и рожден ден и затова публикувах този пост с негова снимка.
И тогава той реши да клонира гена на глюкагона. Това се случва преди 45 години, когато все още не знаехме последователността на нито един ген. Беше изключително трудна работа да ги изолираме, и когато той го направи, видя две допълнителни генетични последователности, които не бяхме виждали никога преди.
Не знаехме, че съществуват, и ги нарекохме глюкагоноподобен пептид-1 (GLP-1) и глюкагоноподобен пептид-2 (GLP-2).
Аз попаднах в лабораторията в точния момент – през 1984 г. – и те ми казаха: „Е, Дракър, ти ще разплетеш това. Какво точно прави GLP-1? Къде се произвежда? Каква е неговата биологична активност?“. И аз казах: „Добре“, защото в онези дни правехме това, което ни се казваше.
Нямахме толкова голям избор, какъвто имат младите хора днес. И така започна всичко за мен. Аз доказах, че GLP-1 се произвежда в множество форми и че когато използваме клетки от Лангерхансовите острови на панкреаса, които произвеждат инсулин– GLP-1 стимулира инсулиновата секреция. Но това се случваше само под формата на една конкретна скъсена молекула – и то единствено когато кръвната захар беше повишена.
И така, това бяха началата на науката за GLP-1 през 80-те години на миналия век. Подобни експерименти бяха проведени в Копенхаген и от моя колега Йенс Холст, и това постави началото на цялата научна област около GLP-1.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
