Социалният антрополог Харалан Александров коментира задочния диалог между властта и Васил Божков, като го определи като фолклоризация на политическия ни живот заради езика, на който той се води с използване на герои като Али Баба и Шехерезада.
Според него това е парадоск, който ни връща към регреса по отношение на рационалната преценка:
"Приказката или разказите някога са се използвали, за да се обясни страшната действителност, това напомня на примитивни религии и тотемични култове. Има добри и лоши герои, юнак, който да спаси този свят, ламя, с няколко глави. Епохата на модерността, която се опита да превърне политиката в рационално занимание, драматично се връща назад заради нарастващата сложност. Това е и един от парадоксите на развитието“, смята Александров.
По думите му нашата приказка е станала готическа, битката на всеки от разказвачите е да опише другия като лош, обясни социалният антрополог.
Метафората става универсален конструкт за описване на света. Обречени сме да живеем в един по-приказен свят в смисъла на сложността му, която искаме да опростим, за да разберем, каза още Харалан Александров.
Той коментира и събитията в САЩ:
"Новото поколение на нацията атакуват не изпълнителите на властта, а символите на властта. Истинският бунт е срещу устоите, бащите, фундамента на цивилизацията, в която си израснал, това е да обезглавиш статуята на един от лидерите на нацията ( тази на Христофор Колумб – б. р.), които гледат от високо и напомнят с присъствието си, че са им задължени и да следват техния път, който те са начертали“, обясни така протестите и агресията към паметниците в САЩ и Великобритания при антирасистките протести след смъртта на Джордж Флойд.
Вижте целия разговор във видеото.