Стив Ханке е професор по приложна икономика от университета "Джонс Хопкинс" в САЩ. Богатата биография на професор Ханке включва длъжността икономически съветник на президента Роналд Рейгън. След това Ханке съветва президенти и правителства в държави в преход към пазарна икономика.

У нас е известен с участието си в прилагането на валутния борд като съветник на президента Петър Стоянов. Като такъв, той има преки наблюдения върху процеса по приватизация на големи български предприятия в края на 90-те години на XX в.

В позиция, публикувана в "Уол стрийт джърнъл" през лятото на 2021 г. Ханке предупреждава, че "прекалено масираното изливане на пари в икономиката" ще доведе до висока инфлация, която е можело да бъде предвидена.

"В момента в света има толкова много пари, че банките не знаят какво да правят с тях", казва Ханке.

Теория на поскъпването. Глобални игри и високи цени - от Колорадо до Карнобат.  Стив Ханке в рубриката „Роуминг“ на „120 минути“.

Професоре, цените в САЩ достигнаха рекордни нива от 40 години насам, инфлацията във Великобритания достигна най-високите нива за последните 30 години. И в България имаме висока инфлация на фона на ниски месечни доходи. Какво се случва?

Инфлацията винаги и навсякъде е паричен феномен, резултат на печатането на твърде много пари, в излишък. Причината хората да не разбират какво се случва е, че политиците и журналистите търсят причината за инфлацията все на грешни места. Има само една причина, а тя е предлагането на пари.

Ако например, четем много за проблеми във веригите на доставки, проблеми, свързани с COVID-19, недостиг на полупроводници, проблеми с доставките и т.н., или пък се вглеждаме в цените на енергията, на нефта – виждаме, че всичко се вдига. Но това е свързано с промяната в относителните цени, но не и общото ниво на инфлацията. Нека ви дам пример – Япония например има всички проблеми с веригите на доставките, даже повече, отколкото другаде, не могат да получат полупроводници и затварят автомобилостроенето, защото не могат да намерят надежден достъп до полупроводници. Какво е нивото на инфлацията там? В Япония инфлацията е под 1%. А Швейцария? И там инфлацията също е под 1%.

А Китай? Втората най-голяма икономика в света? Огромни проблеми с веригите на доставките и инфлацията е по-малко от 2%. Защо? Защото Япония, Швейцария и Китай внимават с контролирането количеството емитирани пари. Те не печатат излишни пари. Това е. Ако погледнете САЩ, те са най-големият така да се каже грешник в "печатането" на пари от началото на COVID-19 от февруари 2020 г. Те са напечатали и увеличили паричните средства в обращение с над 40% за 2 години! Това е рекорд и затова има рекордно ниво на индекса на потребителските цени за последните 40 години – 7,5%.

От този ръст от 40%, около 10 процентни пункта се използва за смазване на икономиката и задвижването ѝ, т.е. допълнително, за да отговори на нуждите и търсенето на пари. Но остават около 30% кумулативен ръст в наличието на пари, които са излишък. Какво ще стане с тях? Ще влязат в инфлацията след между 12 до 24 месеца. Моето мнение за инфлацията в САЩ, а между другото, двамата с Джон Грийнууд, главен икономист на „Инвеско“ в Лондон, написахме статия за "Уол стрийт джърнъл" през юли, в която заявихме, че към този момент инфлацията в САЩ ще бъде между 6 и 9% и ето - 7.5% е. Бяхме прави и то бяхме първите, защото гледаме количеството пари.

А в Еврозоната, която е от интерес за България, разбира се, защото, предвид валутния борд сте де факто в нея, те не са напечатали толкова голям излишък от пари. Сега мисля общото печатане на пари не е 30 процентни пункта, а около 7 в Еврозоната. Така че, до края на годината, предвиждам средната инфлация в Еврозоната да е 3%.

Факт е, че цените в България скочиха рекордно за последните 10 години. Задава ли се решение на хоризонта? Например ако се увеличат разходите в държавния сектор, т.е. с по-високи пенсии, заплати за учители и др., можем ли да се справим с инфлацията или само можем да опитаме да я смекчим?

Не. Инфлацията е продиктувана от наличните пари, не от всичките други неща. Оставени сте в ръцете на ЕЦБ и, както казах, излишъкът, произведен от тях, не е чак толкова голям, едва 7% кумулативен ръст и мисля, че инфлацията в Еврозоната ще спадне до 3% до края на годината. Но какво означава това за България? При вас, начинът, по който инфлацията се развива – между другото имах интервю с Петя Минкова през декември – тя го публикува във вестник „168 часа“ и тя ме пита: „Каква мислите ще бъде инфлацията в България за края на годината?" Отговорих „3 процента“. Но това е числото, което очаквам да бъде средното равнище за Еврозоната. В България ще бъде малко по-висока – около 5%. Има завишено ниво, относително спрямо средното за Еврозоната – около 1-2% по-висока от средното и леко изостава. Натам отиват нещата. Аз бих бил спокоен. Зле е, но ще се оправи, ще падне.

А сравнението между скоростите на нарастващите цени и доходите? Могат ли да вървят едновременно, защото винаги по-бавно нарастват доходите?

Ами, ако погледнете статистиката в България за доходи, коригирани спрямо инфлацията. Това е въпросът – какъв реален доход им остава, след като получат своя доход и инфлацията им отнеме дял – какво им остава. Ако погледнете европейската статистика за България – от 2008 до 2017 г., истинският доход в България нараства ежегодно, при това доста по-високо от средното за ЕС. Средното за ЕС за целия този период – истинският доход, коригиран спрямо инфлацията, е нараснал едва с 1,75%. В България ръстът е 30% от 2011 до 2018 г. Защо нямаме данни след 2017 от Евростат? Това би било лесно да се види, но не мога да го намеря – защото НСИ не докладва правилно информация към Евростат от 2017 г. насам, заедно с Малта, Исландия, Албания и Турция.

Това наричам "група на покварата" – не отчитат правилно данните, следователно е много трудно да се отговори на въпроса Ви по последни данни. Но сам съм изчислил и за 2018-та, 19-та, 20-та реалният доход нараства в България. За 2021 г. НСИ не е публикувал всички данни, така че не мога да направя точно изчисление за годината, но изглежда, предвид данните за тримесечието, публикувани от НСИ, че реалният доход още е нараснал. Така че това, което казваш, Светльо, не е вярно. Реалният доход в България расте.

Дискусията около държавния бюджет в България, варира от защитаване плана на правителството да се увеличат разходите, като целта е близо 5% ръст на БВП, наред с нападки от опозицията за големия дефицит и нарастващия държавен дълг. Какво показват Вашите анализи?

Анализът тук е, че програмата на правителството, стремяща се към 4,9% ръст в БВП е твърде оптимистична. Ако погледнете ръста от 2000 до 2008 г., когато България е доста активна, средно е около 6% – много добри резултати. След това, Великата рецесия настъпи и, ако погледнете от 2009 до 2021 г., доста бавен ръст – 1,75%, 2015 до 2019 г. горе-долу средни нива – 3,4%. Ако погледнете тези данни и помислите, според мен тези 4,9% са в небесата. Новото правителство го предлага като нещо много оптимистично, което не считам за реалистично. А и бих добавил, че програмата за инвестиции – и те винаги са светли надежди – никога не успяват да ни дадат обещаното от правителството. Винаги накрая разходите са надвишени, проектите закъсняват, последващата възвръщаемост е минимална. Любимият ми пример е тунелът под Ла Манша – там възвръщаемостта от преминаването между Обединеното кралство и Франция е -15% годишно. Минус! Тези инфраструктурни проекти са просто празни приказки.

Кой е най-големият проблем на България в момента? Инфлацията? Високите цени на енергията, цените на газа? Нарастващият, но все още нисък в сравнение с другите европейски нации доход? Или работната ръка?

Краткосрочният и непосредствен проблем, съгласен съм с българите, е инфлацията. И, както казах, тя ще спада. Проблем е, защото ЕЦБ е напечатала твърде много пари, но ще се успокои. Това скоро ще отмине. Големият и дългосрочен проблем е демографията. Населението в България все повече застарява. Това е истински проблем и единственият начин да се справите с това е първо, да запазите валутния борд и да направите каквото правят в Хонконг и Сингапур. Обречени сте, ако решите да се придържате към европейските планове, опитвайки се да копирате това, което правят в ЕС.

Трябва да бъдете изобретателни, да правите както правят в Сингапур – свободни пазари, дерегулиране. Позволете на пазара да вземе превес, правителството да отстъпи. Новото правителство много ме тревожи, защото говорят за харчене на повече пари в България. Точно обратното ви трябва, това само подхранва корупцията, държавните харчове са двигателят на корупция. Трябва да промените посоката на движение, предвид този демографски проблем, като това ще създаде иновативна и динамична икономика, която би привлякла хора в България. Тя е страхотно място – перфектно разположение, идеален климат, невероятна кухня, прекрасни хора. Всичко е супер – освен икономическите политики.

Знаете, професоре, че ако има нестабилност между Изтока и Запада, Европа плаща скъпо за това. Има ли начин да се успокоят цените на енергията в близко бъдеще?

Не. Защото Европейската идея за енергията е почти самоубийствена. Погледнете Германия – махат въглищата, спират ядрената енергия, имат вятърни перки и соларни панели. Но проблемът е, че вятърът не духа през цялото време, както и слънцето не грее постоянно. Единственият начин да работи системата е да има огромни батерии, което Германия няма. Тя е в ужасно положение. Единствената страна в Европа с разумно мислене относно енергетиката е Франция.

Макрон неотдавна направи обратен завой – обяви, че ще се строят 28 нови АЕЦ, започвайки от 2028 г. Така че Франция е на прав път – трябва да имате ядрена енергия. Това е единственото решение ако искате чиста и безопасна енергия – атомни централи. Малките централи, които се проектират и въвеждат в експлоатация са правилният път – не огромните стари АЕЦ, а малки централи, изцяло автоматизирани, много безопасни. Според мен проблемът с енергетиката ще съществува в Европа дълго време, защото Европа е направила много пагубни грешки и глупости, що се касае до прехода от традиционна енергия към по-зелени неща. Не виждам краткосрочно решение, нещата само ще се влошат.

От друга страна и цените на имотите нарастват през последните две години. Някои казват, че е в резултат на ниските лихвени нива, а според други е балон, който може да засегне икономиката. Какво мислите? Апартамент в София е по-скъп в момента от апартамент в някои от най-големите градове в Щатите.

Пак се връщаме на количествената теория за парите, която споменах. Парите задвижват икономиката и ако увеличите наличността на пари, което се случи, откакто почна COVID-19, около 1 до 9 месеца по-късно цените на активите скачат. Какво са цените на активите? Те включват и недвижимите имоти. Имаме огромен ръст в цените на имоти в САЩ, заради увеличеното предлагане на пари около 9 месеца след началото през февруари 2020 г. Същото се случва в Европа. Според мен имотите са добра защита срещу инфлацията. Ако погледнете издадените разрешения за строеж в България почти са се удвоили от 2016 г. Не виждам балон, а нещо, което е задвижено от голямото увеличение в предлагането на пари. Всъщност поредността е следната  – наличността на пари скача, цените на активите нарастват между 1 и 9 месеца по-късно, после истинската икономика се увеличава до 6-12 месеца по-късно и след едва 12-24 месеца застига и инфлацията. Тя се бави доста спрямо първоначалното увеличено предлагане на пари. В момента бих казал, че може малко да сте се забавили, но ако ви предложат добра ипотека и намерите привлекателен апартамент в София – аз бих го купил.

А проблемите на китайската „Евъргранд“? Застрашен ли е светът на строителството в момента? Някои виждат потенциал за начало на нова финансова криза, възможно ли е?

Ами, проблем е за Китай, но не и за останалия свят. „Евъргранд“ е огромна компания в сферата на недвижимото имущество, с  близо 300 милиарда долара – милиарда долара – дългове. Имат проблеми с покриването им. Какво се случва с всички тези фирми – след началото на рецесията през 2008 г., китайската централна банка вля много пари в пазара, банките отпуснаха много кредити и компании като „Евъргранд“ се натовариха с твърде много кредити. Така са се натрупали тези 300 милиарда. И сега не могат да си ги покрият. Това е проблемът. Но китайците са наясно с това, от тези 300 милиарда едва около 10% са в чужбина, така че другаде няма да има засегнати. Освен това, в Китай има капиталов контрол.

Така че там няма да има паника с изтичане на капитала, както е при много държави с развиващи се пазари, защото имат капиталов контрол. Какво правят там? Знаят, че имат проблем с подобни фирми като „Евъргранд“ и се опитват да ги облекчат. Въвели са политика, наречена "Три червени черти", които са свързани с три червени черти във финансите и отчетите на тези дружества, за да намалят финансовото съотношение и ливъриджа, което изглежда върви добре. Освен това, централната банка, както казах по-рано, държи под контрол предлагането на пари, така че да не печата излишни пари. Няма и много инфлация – под 2% е. Това е картината. Не мисля, че е международен проблем, но е голям вътрешен проблем за Китай.

Професоре, каква е прогнозата Ви за цената на живота в България през тази година?

Споменах по-рано – 3%, това беше за инфлацията в Еврозоната. Мисля, че цената на живота, инфлацията, използвайки хармонизираното равнище на инфлацията, не българското, изчисленото от Евростат ниво на инфлацията ще бъде около 5% към края на годината за България. Това е прогнозата ми към момента.

Правителството планира да има рекордно високи обществени разходи и – ето, че идваме към любимата Ви тема – ще стигнем ли Еврозоната?

Еврозоната всъщност беше любима тема за Борисов, защото това беше неговото "наследство" и постижение – да махне Валутния борд и да въведе еврото. Той го направи по време на пандемията от COVID-19, когато всички бяха разсеяни. Промъкна се посред нощ и вкара България в чакалнята, в ERM II.

И новото правителство възнамерява да го продължи.

Това искам да кажа – новото правителство е още по-фанатично в приемането на европлана на Борисов и от самия него! Което за мен е невероятно! Според мен и Борисов, и новото правителство са незапознати и заблудени за европлана си. Валутният борд работи и е работил перфектно вече над четвърт век. Какво ще ви донесе еврото? Повече корупция, по-малко контрол върху бюджета и повече инфлация. Ако погледнете двете държави, които имаха валутни бордове – Естония през 1992 г. – задържаха го, работеше перфектно – махнаха валутния борд през 2011 г. и се присъединиха към еврото – те имат най-високото ниво на хармонизирана инфлация от всички държави в Европа – 12,2% през януари. Друга държава – Литва, бях държавен съветник, даже бях част от правителството на Литва – въведоха валутен борд през 1994 г., работеше перфектно, после, през 2015 г., противно на съветите ми приеха еврото – те са вторите по инфлация в Еврозоната – 11,7%. Точно това ще се случи в България. Какво трябва да се направи? Това е критичният въпрос. Трябва да има преглед на ползите и разходите за влизането в Еврозоната. Ползите надхвърлят ли разходите? Правителството никога не го е правило. Нито Борисов го е направил, нито настоящото правителство изглежда да има намерение да го прави, а трябва. БНБ трябва да направи същото. Академичната общност в България и тя.

Освен това, трябва да се направи подобен анализ и от външни, независими експерти, така стигаме до работната група по валутните бордове в Джонс Хопкинс. Състои се от великия Жак дьо ла Розиер от Париж, Франция, бивш директор на Френската национална банка, бивш управляващ директор на МВФ, бивш председател на ЕБВР, той е член – скъп семеен приятел. Вторият член е Джон Грийнууд, когото споменах по-рано, той е архитектът на валутния борд на Хонг Конг, основан през 1983 г. Последния член го гледате в момента. Създал съм валутните бордове в Естония, Литва, България и Босна. Ние също трябва да направим независим анализ на ползите и разходите. След това трябва да се съберат всички анализи и прегледи на масата и да се проведе оживен дебат в България относно махането на валутния борд и присъединяването към еврото. След това трябва да има референдум, който ангажира и обществото, относно времето за приемане на еврото – следва да бъде внимателно подготвен референдум с единствен въпрос "Смятате ли, че сега е моментът да влезем или по-нататък?" и мога да Ви кажа…

Какъв е отговорът ви?

Резултатът ще е, че българското общество ще отговори "по-нататък".

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!