Той е авантюрист по душа и разказвач на вълнуващи истории по призвание. Георги Милков е роден във Видин през 1973г. Завършва журналистика в Софийския университет. Още като студент започва работа във в. "24 часа".

По-късно става международен репортер, следящ дейността на българските външни министри. Отразявал е делото срещу българските медици в Либия, военните конфликти в Ирак и Афганистан, както и конфликтите в Западна Сахара и Корейския полуостров.

Има знакови интервюта със световни лидери. И до днес Георги Милков е част от екипа на в. "24 часа", а също е и главен редактор и автор на медийния проект "ТРЕНД". Той е дългогодишен военен кореспондент в Близкия изток и Африка.

Пише на теми, свързани с тероризма, сигурността и международните отношения. Победител е в реалити формата "Африка: Звездите сигурно са полудели" през 2013 г.

Снимка: bTV

За неуморимия дух да бъде гражданин на света и да разказва необикновени истории за необикновени хора, Георги Милков говори в студиото на „120 минути“.

"Светът е прекрасно и интересно място. Ако седиш само вкъщи, гледаш в една точка и се чудиш кого да напсуваш, вероятно си провалил целия си живот. Ако излезеш от вратата навън, вероятно ще намериш възможност да се удивиш", сподели журналистът.

„Започнах работа през 1994 г. - година, която беше възхитително интересна. България стигна до полуфиналите в САЩ, Нелсън Мандела стана първият чернокож президент на ЮАР, в Близкия изток Ясер Арафат, Ицхак Рабин и Шимон Перес получиха Нобелова награда за мир, Netscape Navigator беше измислен като браузър, Китай влезе в интернет, а Русия излезе от Германия, с което се сложи край на Студената война. Исках да пиша за всичко това – по възможност на първа страница на „24 часа“. Бях обаче в политическия отдел и ми дадоха да се занимавам с една партия - „Напред, България“ на Иван Славков. Отразявах много внимателно, но никога нищо не излезе от мен по тази тема“, разказа Георги Милков пред Светослав Иванова.

Снимка: bTV

„Преместиха ме в отдел „Оживление“ и в отчаяно търсене на новини написах, че „Катето Евро ще скочи с бънджи“ – тя вече ми беше приятелка, но не знаеше, какви са плановете ми за нея. Истината в онези времена беше важна, обадих се на Катето, за да я попитам дали би го направила заради мен. Тази жена самоотвержено отиде на бънджито в Южния парк и скочи с него “, сподели още той.

Георги Милков разказа и за изживяванията си в Афганистан, където един месец отразява войната и мисли, че ще направи репортажа на живота си. Всъщност попада в плен и е затворен в къща заедно с други журналисти. В последния си възможен разговор се обажда до София, за да каже, че искат откуп за живота му. Следва спасителна операция и осъзнаване, че няма да бъдат екзекутирани.

Снимка: bTV

Георги Милков разкри, че през следващата година ще навърши 50 и ще напише книга.

Чуйте неговите истории във видеото.

Венелина Гочева: Харизмата му го е спасявала от моя гняв

„Георги Милков ме е карал да се гордея, вбесявал ме е, изненадвал ме е и ме е разсмивал. Когато работиш 28 години с един човек, по някой път се изкушаваш да разказваш не толкова симпатични неща, които са създали и надградили неговата харизма през всичките тези години.“

Това коментира издателят на „24 часа“ Венелина Гочева.

“Той има харизма и това често го е спасявало от моя гняв. Не си спомням кога се запознах за първи път с него, спомням си обаче, когато реших да го изведа от отдел "Оживление" и да го вкарам в отдел "Политика". Може би Тогава обърках неговия живот”, разказа още тя.

Снимка: bTV



„Работеха все още лифтовете на Витоша, когато една неделя реших да се кача с тях в планината. Докато се изкачвахме обаче те се развалиха и докато вися на няколко метра над земята, Жоро се обади от Афганистан, за да ме уведоми, че е арестуван. Аз се вбесих, защото не знаех, че той е там”, спомня си още Венелина Гочева.

“Георги Милков говори с финес, с лекота. Всичко му се струва много забавно, много весело, прави го като добър човек, който не иска да мрази и не мрази никого. Страхотно качество е да боравиш с думите да боравиш. Той борави страхотно с тях, бе да „удря“ никого. Това в България днес е дефицитно качество”, коментира тя.