От 2023 г= Франсоа Валериан е председател на Борда на директорите на „Прозрачност без граници“ (Тransparency International). Специалист е по теми като незаконни финансови потоци, политическа почтеност и стратегически съдебни дела.

Като ръководител „Програми за почтеност в бизнеса“ в секретариата на организацията Валериан инициира застъпничеството на срещата на Г-20 около финансовата регулация и борбата с корупцията.

В професионалната си кариера той работи както в публичния, така и в частния сектор. Договаря социални споразумения със синдикатите на въглищните мини, работи за големи банки, преподавал е финансово регулиране и надзор. Има докторска степен по история.

Франсоа Валериан говори ексклузивно пред Светослав Иванов в предаването „120 минути“ за теорията и практиката на политическата корупция:

– Г-н Валериан, корупцията е чума за всяко общество, но какво се случва с нациите, които са започнали да приемат корупцията като нормална част от политическата среда – всички тези, които смятат, че е нормално тези на власт да крадат? Чували сте го на много места по света?

– Това е останало в миналото – да се счита, че корупцията е нещо нормално, което всеки трябва да приема и практикува. Сега, опасенията, които имаме, са, че има политици и лидери, които се опитват да представят корупцията като норма, като стандарт, като нещо приемливо и се опитват да убедят хората, че това не е проблем. Интересът на народа, очевидно е да преборят корупцията, защото тези политици предлагат краткосрочни решения, но в дългосрочен план, гражданите са губещите.

– Много от нас смятаха, че войната в Украйна ще започне да обединява всички европейски нации в усилията да си разчистим двора от корупция, но всъщност създаде поле за още нови схеми за корупция и мръсни пари. Какво е обяснението Ви?

– Самата Украйна съществено се е подобрила от началото на войната с борбата срещу корупцията със създадените институции и, по-важното, с разследвани случаи на корупция. Тук е яркият контраст с режима на Путин, който облекчава санкциите срещу корумпираните. Има две развития, които са коренно противоположни. Фактът, че има нови корупционни схеми, появяващи се в световен мащаб, е нещо, свързано с глобализацията на икономиката, с нарастването на организираната престъпност, с увеличените онлайн схеми за укриване на неправомерно натрупани печалби. Това не задължително е обвързано с войната в Украйна, но трябва да се борим с него.

 

– България има история на трудности в борбата с корупцията, знаете. Съдебната власт и прокуратурата са критикувани за политическа зависимост. Възможна ли е борба срещу корупцията, когато системата е корумпирана?

– Борбата срещу корупцията е невъзможна, ако липсва независима съдебна власт с необходимите човешки и финансови ресурси, за да работи адекватно срещу корупцията. В България, както в повечето страни по света, има редица закони и регламенти. Необходимо е да се приемат още закони, като например за лобизма, за злоупотребата със съдебни способи срещу активистите за борба с корупцията. Но най-важните закони са налице. Необходима е съдебна система, използваща тези закони, за да се бори истински с организираната престъпност.

– Корупцията част ли е от психологията на нациите?

– Определено не. Ако беше част от психологията на нациите, щеше да има само няколко страни, които да са постигнали напредък в борбата с корупцията. Нека Ви кажа нещо. Аз съм французин. Почтеността не е задължително основен елемент от френската култура, даже напротив – във Франция винаги е имало този подход, че си много хитър, ако успееш да не спазваш закона. Но французите имат късмет, че има достатъчно независима съдебна власт от началото на 90-те, която да разследва случаи на корупция, да осъжда на затвор корумпирани политици и поведението се промени за няколко години. Още много трябва да се свърши във Франция, но не е свързано с култура или манталитет, а със системите, как страните биват управлявани и дали има достатъчно контрол и проверки за борба със злоупотребата с власт.

Снимка: btvnovinite.bg

– Според индекса на „Прозрачност без граници“  сме близо до Унгария и Румъния. Какво общо имаме в този контекст?

– Ситуацията в България е много различна от тази в Унгария. Трябва да погледнете Индекса за възприятие на корупцията, измерващ усещането за корупция в публичния сектор за определен период от време. През последните десет години, България се е издигнала с 4 точки, докато в Унгария се е влошило с 13 точки. Това е същественото. Това е разликата между унгарския политически режим, избрал засилен авторитаризъм и овладяването на икономиката от клана и България, която е демокрация – със своите предизвикателства, но стремяща се да се бори с корупцията.

– Ефективен ли е законът „Магнитски“ в България и смятате ли, че е необходимо да се приеме европейски такъв?

– Необходим е по-обстоен дебат относно закона „Магнитски“, защото има няколко американски закона, които имат международно въздействие, заради икономическата мощ на САЩ. Има някои хора, които биха казали „За какво ни е американски съдии да осъждат наши политици, наши лидери, това трябва да спре!“ Но САЩ повеждат по пътя в ситуация, в която трябва да се борим със световната икономика на корупция от много политически фрагментирана планета, без достатъчна политическа координация. Необходим ни е не задължително европейски закон „Магнитски“ – ние вече имаме такъв, който не е за корупция. Нуждаем се от по-здрава съдебна система във всяка държава, в България и другаде, във Франция, в европейските страни, така че политиците, за които има подозрения, че са извършили нещо нередно, да бъдат съдени в техните страни от ефективна система, защото гражданите са жертвите, плащащи по-скъп ток или нямащи достатъчно публичен финансов ресурс, поради намалени данъци или на някои им е било позволено да не плащат данъци. От това се нуждаем – от по-здрави съдебни системи във всяка страна.

 

– Като експерт по незаконните финансови потоци, как и къде си крият парите корумпираните политици? Дали е обвързано с културата на потайност около действителните собственици?

– Разбира се, потайността е принцип, който ръководи укриването на средства и използването им впоследствие. Политиците укриват тези средства предимно в офшорни центрове или в платформи за криптовалути, които са новите офшорни центрове – по-бързи, по-ефикасни от отдалечените острови. Това правят. Но го правят с юридически лица, зад които се крият. Следователно е изключително важно да се знае кой стои зад тези дружества, кои са действителните собственици. Затова във всяка европейска страна е необходима да има общодостъпни регистри на действителните собственици – така е в България. Но трябва да има и правителство, което проверява информацията, предоставена в тези регистри.

Снимка: btvnovinite.bg

– Имате ли примери за такива дружества?

– Ще Ви дам пример от Франция, защото не само в България има проблеми. Преди 10 години министърът на икономиката на Франция се казваше г-н Каюзак. За него се разкри, че е скрил милиони евро в сингапурска сметка – средства, които беше преместил от Швейцария към Сингапур, защото там е било по-безопасно. Това е реален пример. След оставката и осъждането му, бяха приети няколко закона и институции във Франция в опит за подобряване на борбата с корупцията.

– А какво се случи с този министър?

– Беше осъден и напусна политиката.

– Напуснал политиката… Гражданското пространство се смалява в момента. Имате ли обяснение?

– Да, свива се и да, опитваме се да намерим обяснение, а то е, че има успех сред някои политици, които се опитват да обяснят на хората си, че ефективността върви с концентрация на власт и по-малко свобода за гражданското общество, както и по-малко международно сътрудничество. Това е нарастване на авторитаризма, засили се със здравната криза и е много краткосрочно разбиране за ефективност, защото в ефективна демокрация трябва да има дебати, да можеш да говориш с гражданското общество и да го уважаваш, в противен случай рано или късно става катастрофално.

– SLAPP производствата част ли са от този проблем?

– Стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността са злоупотреба с правосъдие срещу гражданското общество, срещу борците с корупцията. Съдебната система е предназначена да се бори с корупцията, не с борещите се срещу корупцията и гражданското общество.

– Политическите лидери очевидно губят общественото доверие много бързо в днешно време в Европа, но какво може да ги замени?

– Надяваме се, че поколението на бъдещите лидери ще е с такива, които основават действията си на почтеност, които истински се стараят да служат на народа си, вместо на себе си. Политиците не биха губили стабилност в Европа, ако се държаха по-етично. Погледнете Катаргейт в Брюксел, с торбите пари, давани на политици и слабата реакция…

– В Европейския парламент…

– Да, в Европейския парламент, и слабата реакция оттогава на Европейския парламент да се създаде инфраструктура на почтеност. Това са грешките, които не искаме да виждаме, защото искаме следващо поколение на лидери, вместо поколение на лидери, обясняващо на народа, че корупцията е нормална и че решението на проблемите е в концентрирането на властта в ръцете на един човек или една шайка.

Снимка: btvnovinite.bg

– Честните избори означават честна система. Имате ли рецепта за българския феномен с купуването на гласове?

– Ще говоря спрямо споделеното от българския ни клон. Присъстваме в над 100 страни от цял свят и имаме много ефективен клон в България – Асоциация „Прозрачност без граници“. Позицията ни е, че отвъд дебата за метода на гласуване – с машини или хартиени бюлетини – е от значение резултатите от изборите, преброяването на гласовете, да не може да има манипулиране от местни политици, така че е необходимо да има районни преброителни центрове и местни избирателни секции, които са независими от местните политици, може да бъде направено дори от държавни служители, изпратени от съседна област. Правено е в България преди 10 години. Това ме увериха българските колеги. След това е приключило. Това е решението. Ако има рецепта, то тя е да се гарантира, че кандидатите не могат да повлияят на резултатите.

– И накрая, г-н Валериан, в Грузия има масови протести и безредици срещу вдъхновения от Русия закон срещу чуждестранните агенти. Според този закон, Вие и организациите Ви бихте били чуждестранните агенти, нали?

– Абсолютно. С безпокойство наблюдаваме в Грузия и в други страни закони, които наказват тези, чието единствено престъпление е работата с хора от чужбина в това глобално гражданско общество, необходимо за борба с глобалната икономика на корупцията. Впечатлен съм от мобилизирането на гражданското общество в Грузия, както и смелото ни звено в Грузия, борещо се със законите срещу Европа, борещо се със страните, опитващи да ги приемат, като Грузия.

– Смятате ли, че хората там, развяващи европейските знамена, ще бъдат чути в Европа или тя е твърде заета в момента с избори и кампании?

– Мисля, че са чути в Европа и ни дават, а и на мен лично, голяма надежда за бъдещето на Европа.

Продължи да четеш