От 2023 г= Франсоа Валериан е председател на Борда на директорите на „Прозрачност без граници“ (Тransparency International). Специалист е по теми като незаконни финансови потоци, политическа почтеност и стратегически съдебни дела.

Като ръководител „Програми за почтеност в бизнеса“ в секретариата на организацията Валериан инициира застъпничеството на срещата на Г-20 около финансовата регулация и борбата с корупцията.

В професионалната си кариера той работи както в публичния, така и в частния сектор. Договаря социални споразумения със синдикатите на въглищните мини, работи за големи банки, преподавал е финансово регулиране и надзор. Има докторска степен по история.

Франсоа Валериан говори ексклузивно пред Светослав Иванов в предаването „120 минути“ за теорията и практиката на политическата корупция:

– Г-н Валериан, корупцията е чума за всяко общество, но какво се случва с нациите, които са започнали да приемат корупцията като нормална част от политическата среда – всички тези, които смятат, че е нормално тези на власт да крадат? Чували сте го на много места по света?

– Това е останало в миналото – да се счита, че корупцията е нещо нормално, което всеки трябва да приема и практикува. Сега, опасенията, които имаме, са, че има политици и лидери, които се опитват да представят корупцията като норма, като стандарт, като нещо приемливо и се опитват да убедят хората, че това не е проблем. Интересът на народа, очевидно е да преборят корупцията, защото тези политици предлагат краткосрочни решения, но в дългосрочен план, гражданите са губещите.

– Много от нас смятаха, че войната в Украйна ще започне да обединява всички европейски нации в усилията да си разчистим двора от корупция, но всъщност създаде поле за още нови схеми за корупция и мръсни пари. Какво е обяснението Ви?

– Самата Украйна съществено се е подобрила от началото на войната с борбата срещу корупцията със създадените институции и, по-важното, с разследвани случаи на корупция. Тук е яркият контраст с режима на Путин, който облекчава санкциите срещу корумпираните. Има две развития, които са коренно противоположни. Фактът, че има нови корупционни схеми, появяващи се в световен мащаб, е нещо, свързано с глобализацията на икономиката, с нарастването на организираната престъпност, с увеличените онлайн схеми за укриване на неправомерно натрупани печалби. Това не задължително е обвързано с войната в Украйна, но трябва да се борим с него.

 

– България има история на трудности в борбата с корупцията, знаете. Съдебната власт и прокуратурата са критикувани за политическа зависимост. Възможна ли е борба срещу корупцията, когато системата е корумпирана?

– Борбата срещу корупцията е невъзможна, ако липсва независима съдебна власт с необходимите човешки и финансови ресурси, за да работи адекватно срещу корупцията. В България, както в повечето страни по света, има редица закони и регламенти. Необходимо е да се приемат още закони, като например за лобизма, за злоупотребата със съдебни способи срещу активистите за борба с корупцията. Но най-важните закони са налице. Необходима е съдебна система, използваща тези закони, за да се бори истински с организираната престъпност.

– Корупцията част ли е от психологията на нациите?

– Определено не. Ако беше част от психологията на нациите, щеше да има само няколко страни, които да са постигнали напредък в борбата с корупцията. Нека Ви кажа нещо. Аз съм французин. Почтеността не е задължително основен елемент от френската култура, даже напротив – във Франция винаги е имало този подход, че си много хитър, ако успееш да не спазваш закона. Но французите имат късмет, че има достатъчно независима съдебна власт от началото на 90-те, която да разследва случаи на корупция, да осъжда на затвор корумпирани политици и поведението се промени за няколко години. Още много трябва да се свърши във Франция, но не е свързано с култура или манталитет, а със системите, как страните биват управлявани и дали има достатъчно контрол и проверки за борба със злоупотребата с власт.

Снимка: btvnovinite.bg

– Според индекса на „Прозрачност без граници“  сме близо до Унгария и Румъния. Какво общо имаме в този контекст?

– Ситуацията в България е много различна от тази в Унгария. Трябва да погледнете Индекса за възприятие на корупцията, измерващ усещането за корупция в публичния сектор за определен период от време. През последните десет години, България се е издигнала с 4 точки, докато в Унгария се е влошило с 13 точки. Това е същественото. Това е разликата между унгарския политически режим, избрал засилен авторитаризъм и овладяването на икономиката от клана и България, която е демокрация – със своите предизвикателства, но стремяща се да се бори с корупцията.

– Ефективен ли е законът „Магнитски“ в България и смятате ли, че е необходимо да се приеме европейски такъв?

– Необходим е по-обстоен дебат относно закона „Магнитски“, защото има няколко американски закона, които имат международно въздействие, заради икономическата мощ на САЩ. Има някои хора, които биха казали „За какво ни е американски съдии да осъждат наши политици, наши лидери, това трябва да спре!“ Но САЩ повеждат по пътя в ситуация, в която трябва да се борим със световната икономика на корупция от много политически фрагментирана планета, без достатъчна политическа координация. Необходим ни е не задължително европейски закон „Магнитски“ – ние вече имаме такъв, който не е за корупция. Нуждаем се от по-здрава съдебна система във всяка държава, в България и другаде, във Франция, в европейските страни, така че политиците, за които има подозрения, че са извършили нещо нередно, да бъдат съдени в техните страни от ефективна система, защото гражданите са жертвите, плащащи по-скъп ток или нямащи достатъчно публичен финансов ресурс, поради намалени данъци или на някои им е било позволено да не плащат данъци. От това се нуждаем – от по-здрави съдебни системи във всяка страна.

– Като експерт по незаконните финансови потоци, как и къде си крият парите корумпираните политици? Дали е обвързано с културата на потайност около действителните собственици?

– Разбира се, потайността е принцип, който ръководи укриването на средства и използването им впоследствие. Политиците укриват тези средства предимно в офшорни центрове или в платформи за криптовалути, които са новите офшорни центрове – по-бързи, по-ефикасни от отдалечените острови. Това правят. Но го правят с юридически лица, зад които се крият. Следователно е изключително важно да се знае кой стои зад тези дружества, кои са действителните собственици. Затова във всяка европейска страна е необходима да има общодостъпни регистри на действителните собственици – така е в България. Но трябва да има и правителство, което проверява информацията, предоставена в тези регистри.

Снимка: btvnovinite.bg

– Имате ли примери за такива дружества?

– Ще Ви дам пример от Франция, защото не само в България има проблеми. Преди 10 години министърът на икономиката на Франция се казваше г-н Каюзак. За него се разкри, че е скрил милиони евро в сингапурска сметка – средства, които беше преместил от Швейцария към Сингапур, защото там е било по-безопасно. Това е реален пример. След оставката и осъждането му, бяха приети няколко закона и институции във Франция в опит за подобряване на борбата с корупцията.

– А какво се случи с този министър?

– Беше осъден и напусна политиката.

– Напуснал политиката… Гражданското пространство се смалява в момента. Имате ли обяснение?

– Да, свива се и да, опитваме се да намерим обяснение, а то е, че има успех сред някои политици, които се опитват да обяснят на хората си, че ефективността върви с концентрация на власт и по-малко свобода за гражданското общество, както и по-малко международно сътрудничество. Това е нарастване на авторитаризма, засили се със здравната криза и е много краткосрочно разбиране за ефективност, защото в ефективна демокрация трябва да има дебати, да можеш да говориш с гражданското общество и да го уважаваш, в противен случай рано или късно става катастрофално.

– SLAPP производствата част ли са от този проблем?

– Стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността са злоупотреба с правосъдие срещу гражданското общество, срещу борците с корупцията. Съдебната система е предназначена да се бори с корупцията, не с борещите се срещу корупцията и гражданското общество.

– Политическите лидери очевидно губят общественото доверие много бързо в днешно време в Европа, но какво може да ги замени?

– Надяваме се, че поколението на бъдещите лидери ще е с такива, които основават действията си на почтеност, които истински се стараят да служат на народа си, вместо на себе си. Политиците не биха губили стабилност в Европа, ако се държаха по-етично. Погледнете Катаргейт в Брюксел, с торбите пари, давани на политици и слабата реакция…

Продължи да четеш