Валдис Домбровскис идва в България в момент, в който страната вече гледа към 1 януари с усещането за необратим финал за лева и нов път с еврото. Но от другата страна на вратата на еврозоната няма магия. Там има правила. Домбровскис е човек на правилата. Става министър на финансите, едва навършил 30, после премиер, той човекът, който преведе Латвия през собственото ѝ влизане в еврозоната.
Днес той казва: България е подготвена и може да влезе. Но допълва – фискалната дисциплина е задължителна. Реформите също.
Валдис Домбровскис – дългогодишния вицепрезидент на Европейската комисия и отговорник за еврото, в ексклузивно интервю в предаването "120 минути":
- Г-н Домбровскис, добре дошли в България. Благодарим ви, че приехте поканата ни.
- Добър вечер.
- Сякаш беше вчера, когато в последния ни разговор през лятото, ми казахте в Брюксел, че България е готова най-сетне да почука на вратата и този път ще бъде поканена да влезе в еврозоната. Какъв член очаквате да бъде България – напълно подготвен участник, който ще допринася за еврозоната, или новодошъл, който тепърва ще трябва да поправя част от финансите си в движение?
- Преди всичко е важно да отбележим, че присъединяването към еврозоната е процес, базиран на правила. Държавите трябва да отговарят на така наречените критерии от Маастрихт по устойчив начин и да бъдат способни да издържат на конкурентния натиск като част от еврозоната. Всичко това беше оценено, когато се обсъждаше присъединяването на България към еврото. Така че от тази гледна точка можем да кажем, че очакваме България да бъде подготвен член, готов да допринася за еврозоната.
Споменахте въпросите, свързани с фискалната политика. Там трябва да се подчертае, че България традиционно има добра репутация в областта на фискалната дисциплина и всъщност има втория най-нисък дълг спрямо БВП в ЕС. Разбира се, важно е тази политика да продължи в същата посока.
- Въпреки това, данните на Министерството на финансите за тази година показват дефицит. Анализатори предупреждават, че той може да надхвърли 10 милиарда лева и да премине прага от 3% от БВП – основно заради повишаване на заплатите в публичния сектор. Може ли това да задейства механизмите за специално наблюдение на България според фискалните правила на ЕС?
- Що се отнася до дефицита на България за тази година – тя, разбира се, все още не е приключила, а и по-късно този месец ще актуализираме икономическата си прогноза. Но като цяло е вярно, че бюджетният дефицит в България тази година се движи около 3% от БВП. Възможно е да е малко по-малко, възможно е и да е малко над тази стойност.
Но трябва да се отбележи, че България, както и други държави, е подала заявление за така наречената специална клауза за изключение от правилата. Тя дава допълнителна фискална гъвкавост, с която позволяваме на страните-членки да увеличат разходите си за отбрана.
Така че, доколкото евентуалното преминаване на прага от 3% се дължи изцяло на увеличение на военните разходи, това не води до процедура за прекомерен дефицит. Това е временно изключение – за срок от четири години, което предоставяме с оглед на приоритета за укрепване на отбранителните способности и сигурността на ЕС.
- Вие говорите за европейската отбрана. Но аз ви питам - ако дефицитът се дължи основно на нарастващи заплати в публичния сектор, ще може ли тогава да се прилага тази клауза?
- Оценяваме това по следния начин: позволяваме фискална гъвкавост до 1.5% от БВП за увеличаване на военните разходи. След това преценяваме каква част от дефицита над 3% се дължи именно на това увеличение. И дори да има надвишаване на прага тази година – както вече казахме, то може и да се случи, но може и да не се случи – по информацията, с която разполагаме, това надвишаване ще остане в рамките на допустимото, именно заради разходите за отбрана.
- Много българи вярват, че влизането в еврозоната ще подобри живота ни, ще повиши стандарта на живот и икономически напредък. Но първият проектобюджет в евро показва по-високи осигурителни вноски, по-висок максимален осигурителен праг. Тоест, повече разходи за работещите и бизнеса. Директният ми въпрос е - ще направи ли еврото българите и бизнеса по-богати или по-бедни?
- Има много реални ползи, които българската икономика, гражданите и бизнесът ще усетят след присъединяването към еврозоната. Например - отпадане на разходите за валутно превалутиране, обикновено по-ниски лихвени проценти, което означава по-евтино финансиране, по-голяма финансова стабилност.
Видяхме тези ползи да се реализират и в други страни, които се присъединиха към еврозоната. Разбира се, въпросът за бюджета за следващата година и фискалната дисциплина остава. Но тук правилото за дефицит до 3% от БВП важи еднакво, независимо дали страната е в еврозоната или извън нея.
Затова е важно, независимо дали една страна е в еврозоната или не, да се води стабилна фискална политика и да се ограничава дефицитът.
- Имате богат опит във финансите. При нарастващите разходи за труд у нас, съществува ли риск България да стане по-малко привлекателна за чуждестранни инвеститори?
- В случая е важно нарастването на заплатите да бъде съпроводено с нарастване на производителността. Само тогава увеличението на заплатите е устойчиво. Очевидно е, че процесът на икономическа и доходна конвергенция между България и останалата част от ЕС продължава. И е логично да очакваме постепенно нарастване на заплатите.
Но също така е важно да се работи по структурни реформи, по подобряване на бизнес средата и конкурентоспособността на икономиката, така че производителността да следва ръста на възнагражденията. Това е въпрос, по който работим и на европейско ниво. Конкурентоспособността и растежът на производителността са приоритети за целия ЕС, защото вече около две десетилетия виждаме, че в Европа производителността нараства по-бавно в сравнение с други големи икономики като САЩ и Китай.
Затова е важно да се фокусираме върху реформите, необходими за отключване на пълния потенциал и за повишаване на производителността. И това важи с пълна сила и за България.
- Още една широко коментирана тревога в България. Правителството не е предприело видими стъпки за преструктуриране на държавната администрация, намаляване на щата или ограничаване на ръста на заплатите. А това са основни двигатели на разходите в момента. Защо според вас София е толкова предпазлива по отношение на тези структурни реформи?
- Наистина, ако погледнем специфичните препоръки на ЕС към България, ще видим, че сред тях са подобряване на ефективността и функционирането на публичната администрация, реформа на системата за обществени поръчки и други подобни. Това са структурни реформи, които присъстват в тези препоръки. Част от тях са включени и в Плана за възстановяване и устойчивост на България.
Така че очевидно е важно тези реформи да продължат, за да се подобри работата на публичната администрация и цялостно функционирането на българската икономика.
- С наближаването на еврозоната, вече виждаме поскъпване през последните месеци. Критиците казват, че търговците го правят сега, защото след 1 януари ще има строг контрол. Затова вдигат цените предварително. Въпросът ми е, можеше ли правителството да предотврати този ранен скок?
- Първо, трябва да кажем, че в България вече има действащо наблюдение на цените, процесът се следи отблизо, а има и диалог с бизнеса по този въпрос. Второ, когато анализираме движението на цените, трябва да отбележим, че в основата му стоят покачвания основно при хранителните стоки, които по принцип са доста променливи.
Това не е свързано с еврото. Има и известен ефект от повишения в косвеното данъчно облагане, което също се отразява в цените. Но не виждаме директна връзка с въвеждането на еврото. Все пак правим оценки за влиянието на прехода към еврото върху цените – и този ефект обикновено е еднократен и се движи между 0.1 и 0.3%. Очакваме нещо в този диапазон и в България, като в средносрочен и дългосрочен план това ще бъде компенсирано от по-ниски разходи за заеми, отпадане на разходи за обмен на валута и прочее.
- Американските санкции срещу "Лукойл" създават несигурност в България. Знаете, рафинерията у нас е най-голямата в региона. Сега българското правителство се стреми към изключение от тези санкции. От гледна точка на европейската стабилност – кой е най-малко рисковият сценарий в момента?
- Що се отнася до санкциите на САЩ, американските власти потвърдиха, че тези санкции засягат само американски оператори. Тоест, това не са така наречените вторични санкции с екстериториално действие. Във всеки случай, ние внимателно наблюдаваме въздействието на тези санкции върху сигурността на доставките на петрол и петролни продукти в ЕС, включително в България.
Засега не виждаме сериозни признаци на смущения в снабдяването или значителни рискове за доставките на петрол. Но продължаваме активно да наблюдаваме ситуацията и да поддържаме контакт със засегнатите държави членки. Струва си да се отбележи, че дори и да има временно прекъсване, всички страни членки на ЕС са длъжни да поддържат стратегически резерв от петролни продукти за поне 90 дни. Така че има възможност да се използват тези резерви, ако това се наложи. Но в момента не виждаме подобни сигнали.
- Ако в най-лошия сценарий, ако след две седмици, "Лукойл" спре – ще бъдат ли на разположение европейски финансови инструменти за България, в случай на срив на пазара или в доставките?
- Както вече казах, засега не наблюдаваме подобни смущения на пазара или в доставките, но сме в постоянен диалог с държавите членки, включително с България. И със сигурност работим с оглед на това да гарантираме сигурността на снабдяването за всички страни от ЕС.
- На колко години бяхте, когато станахте финансов министър на Латвия?
- Мисля, че бях на 31, когато станах министър на финансите.
- На 31. Впечатляващо. И вие изготвихте първия държавен бюджет на страната си в евро, когато Латвия влезе в еврозоната. На база този личен опит, ако днес бяхте българският министър на финансите, как бихте съставили първия бюджет на България в евро?
- Като уточнение, това се случи малко по-късно, когато вече бях премиер и подготвях бюджета за 2014 г., първия бюджет в евро за Латвия. Но трябва да кажа, че няма толкова голяма разлика дали правите бюджет в лева или в евро - фискалните дилеми пред вас са същите.
Както вече обсъдихме, необходимостта от поддържане на фискална дисциплина и устойчива финансова политика остава абсолютно същата. Това, което бих препоръчал е да се избягва самодоволството, мисленето "вече сме в еврозоната, нищо не може да ни се случи". Присъединяването към еврозоната не отменя нуждата от фискална дисциплина. България има добра репутация в това отношение, и е важно тя да бъде запазена.
- Господин Домбровскис, благодаря ви за участието!
- Благодаря ви.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
