По-богати или по-бедни ще сме с бюджета за 2026 година? Голямата дискусия се отвори след като властта публикува проектобюджета за догодина. Ето някои от най-важните му акценти:
Управляващите предвиждат да завършим следващата година с дефицит до 3%.
Средногодишната инфлация се очаква да запази темпа от 3,5%.
Максималният размер на новия държавен дълг, който правителството може да поеме, е 10 440 милиарда евро.
От 1 януари се предвижда да плащаме по-голяма вноска за фонд „Пенсии“.
Скача максималният осигурителен доход - предлага се той да бъде 2352 евро.
Минималната работна заплата също ще бъде по-висока - вместо досегашните 1077 лева, тя ще бъде 1 212 лева или 620 евро.
Сред политиките в проектобюджета е увеличение на ставката на данъка от дивиденти - от 5% на 10%.
Въвежда се задължение фирмите да отчитат електронно приходите от продажбите си единствено с одобрен от НАП софтуер.
Продължават и промените в размера на акцизите за тютюна и тютюневите изделия.
Какво означава всичко това за бизнеса и за гражданите питаме Димитър Маргаритов - бивш председател на КЗП и бивш зам.-министър на икономиката, и Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика.
„Ако трябва да ползваме шестобалната система от училище, то оценката на бюджета е 3 на релси, това е един бюджет на оцеляването, общо взето. Именно благодарение на това виждаме това избиване, най-вече по линия на всякакви опити за повишаване на преразпределението и по-високи приходи“, каза Адриан Николов.
„Аз се съгласявам с повечето неща, които колегата каза, и все пак, за да опитаме да видим някакъв лъч светлина в тунела, си мисля следното – това, че този бюджет не е реформаторски, че в него няма някакви сериозни харчове, каквито в минали години сме виждали. Тоест, искам да кажа, че самият бюджет трудно би отключил инфлационна спирала и да доведе до покачване на цените, каквито ефекти сме виждали от бюджети в минали години“, обясни Димитър Маргаритов.
По думите му обществото все още не е преодоляло психологическия стрес от последните няколко месеца, свързан с въвеждането на еврото и резултатите от този процес.
„Според мен поради грешки в комуникацията от пролетта и лятото цените на потребителските стоки се повишиха без да има някакви сериозни икономически фактори за това, а по-скоро неикономическите фактори, свързани с говоренето, и то институционалното, доведоха дотам, че някои търговци се презастраховаха, вдигнаха цените, защото бяха уплашени, че законът ще им забрани да го правят, дори да имат икономически причини за това“, каза той.
Какво още коментираха двамата вижте във видеото към материала.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
