Андрю Мортън е признат за най-известния кралски биограф в света. От биографията "Даяна - нейната истинска история" до последната му книга "Елизабет и Маргарет - личния свят на двете сестри от Уиндзор", написаното от него се чете от милиони по целия свят. Последните тъжни събития в кралския двор на най-известната съвременна монархия породиха много въпроси с какво ще бъде запомнена кралица Елизабет II - най-дълго управлявалият британски монарх в историята.
"Аз мисля, че тя ни напомня какво е чувство за служба, за дълг и за думите - не е важно какво твоята страна може да направи за теб, а какво ти можеш да направиш за нея, което ни напомня за Джон Кенеди. Когато тя си отиде, това ще има огромно отражение върху позицията на Великобритания в света. Тя ще загуби много от това и ще постави въпроса за бъдещето на монархията, която ще оцелее, но в много различна орбита", споделя биографът.
Според него приносът на Кралицата към живота на нацията е основополагащ.
"Няма много такива живи хора, които да я превъзхождат в това. Тя е част от целия живот на много от нас и както, когато Даяна умря и ние видяхме тази вълна от страдание, аз смятам, че когато това се случи и с кралицата, това ще има огромно отражение върху британското влияние върху света, бъдещето на монархията, природата на британската култура и политика."
В края сме на втората ,,елизабетинска епоха" в историята на Кралството се поражда въпросът - ако при Елизабет I държавата развива своята мощ и се полагат основите на световна империя, ще бъде ли краят на управлението на Елизабет II край на империята?
"Със сигурност ще предизвика огромен дебат във всички страни на Общността, за да се реши дали принц Чарлз ще бъде държавен глава на Общността, или ще остане някакъв символ, който да я представлява. Канада ще търси своя път навън или своята идентичност на връзката с короната" - отговаря Андрю Мортън.
Загубата на принц Филип, когото Елизабет II наричаше своя опора в живота, породи дискусии за това ще се отегли ли от обществения живот кралицата, която носи короната вече 70 години.
"Ако ме питате дали ще абдикира в полза на принц Чарлз - не. Тя го заяви пределно ясно. А дали принц Чарлз - най-дълго служилият като престолонаследник принц на Уелс в историята, ще отстъпи правото си на своя син, не ми се вярва. Имам предвид, представяте ли си, бедният човек - да стоиш в очакване като принц на Уелс година след година…"
Интервюто на Меган Маркъл и принц Хари с Опра Уинфри скандализира света с обвиненията в расизъм, отправени към кралското семейство. Ето какво означават тези обвинения според човека, написал най-четените биографии за кралското семейство.
"Преди години, много, много години, преди книгата ми за Даяна, имах голямо изследване за монархията за "Сънди Таймс" и един от анализите посочваше, че кралското семейство има огромна стойност в представянето на муктикултурното и мултиетническото лице на Великобритания от онова време като начало, та до сватбата на Меган и Хари - представителка на различни раси, разведена актриса и аз смятам, че е трагедия за институцията да бъде обвинявана в расизъм."
Все още се спори дали Меган Маркъл се опитва да копира успеха и да постигне влиянието, което принцеса Даяна имаше върху света. На 1 юли в Лондон ще бъде открита статуя на принцеса Даяна и се очаква събитието да покаже за пореден път, колко недостижима е тя в образа, който оставя за историята.
Последната книга на Андрю Мортън е посветена на сестрите Елизабет и Маргарет и техния личен свят на принцеси.
"Това наистина е интригата за много хора - какво би се случило, ако Маргарет беше станала кралица. Това не е било невъзможно. Да си спомним двамата монарси преди това - Джордж V и Джордж VI, които са били втори в линията за наследяване на трона. Еднo от големите негодувания на принцеса Маргарет е било, че тя не е имала нужното образование и достъп до държавни документи, каквито сестра й е имала. Елизабет била дъщеря на баща си - както той става крал с неохота, така и тя става кралица с неохота. Какво би се случило, ако Маргарет беше станала кралица. Щеше да бъде още по светски монарх. Знаете страстта й към балета, към театъра и танците. Вероятно монархията щеше да бъде по-весела и щеше да изгори в това, защото тя гореше до своя край. Но мисля, че щеше да бъде лоша кралица, ако една сутрин се беше събудила такава. Спомням си как Едуард VIII веднъж казва след едно дълго протягане: "Да бъдеш крал е адски скучна работа".
Вижте повече във видеото.
