Саймън Шустър отразява събитията в Русия и Украйна повече от 17 години, като по-голямата част от това време е кореспондент на авторитетното списание „Тайм“.
Роден в Москва, той и семейството му намират убежище в Съединените щати, когато Саймън е на шест години.
След като завършва университета Станфорд през 2005 г., Саймън се завръща в руската столицата, за да работи като репортер за The Moscow Times, Reuters и Associated Press. Публикува десетки анализи за Владимир Путин и интервюта с Дмитрий Медведев. Шустер отразява работата на последните трима президенти на Украйна.
През 2014 г. Саймън е първият чуждестранен репортер, който пристига в Крим, докато той е окупиран от руски войски. Оттогава насам прекарва години в отразяване на войната в Украйна от двете страни на фронтовата линия.
Следва ексклузивно интервю, безпрецедентен достъп зад завесите на съдбоносните решения.
Още в началото на книгата, от първата среща със Зеленски го описвате като "чаровен". но и "наивен". След което това се променя. Доколко войната го превръща в лидера, какъвто го виждаме днес?
Той се промени драстично през годините, в които го познавам. Като се сетя за човека, когото срещнах през 2019 г., когато беше кандидат за президент, и го сравня с военновременния лидер, който виждаме днес, е трудно да се види как може да е един и същи човек.
Разбира се, войната особено ускори тази трансформация, началото на пълномащабната инвазия от 2022 г. След това и в неговата личност, и в екипа му няма място за шеги, за свободни дебати. Превърна се в много по-стриктен и дисциплиниран човек, а и екип, както може да се очаква във военен контекст. Той наложи на себе си и на тези около него военна дисциплина.
Има ли конкретен момент, променил нагласата му? Дали е било началото на войната, онази сутрин през февруари 2022 г. или преди, или след това поетапно?
Споменахте го - най-драматичният момент на трансформация, когато възприе нова персона, е 24 февруари 2022 г. В едно от интервютата ни разказа как си е изнесъл мотивационна реч сутринта, че трябва да се държи както държавен глава би се държал при тези обстоятелства. Донякъде черпейки от опита си като актьор, за да възприеме чертите на нов герой. Мисля, че всеки при такава ситуация, изведнъж изправен пред атака от ядрена суперсила, която иска да те убие и да превземе страната ти, всеки в тази позиция ще трябва да се промени и да приеме нова роля, но смятам, че Зеленски съумя да го направи по-бързо от средностатистическия държавник в онази сутрин.
А семейството му? Как се промени животът им? Много пъти сте разговаряли с Олена, каква е ролята на Олена в президентството на Зеленски?
Обичам да говоря за ролята ѝ. Тя е много значима фигура в книгата. Разговарял съм с нея няколко пъти, проведохме дълги интервюта, прекарах доста време с нея – интересна е, защото е толкова нормален, земен човек. Не е искала да става първа дама. Не е искала съпругът ѝ да навлиза в политиката и да се кандидатира за президент. Не е искала нищо от това! Видях човек, който намира силата в себе си да направи каквото трябва. Отнема ѝ малко време да разбере как може да е от полза на съпруга и на страната си в контекста на пълномащабна война, но намира тази сила и оттогава става много ефективен дипломат и представител, лице на Украйна на световната сцена. Начинът, по който намира тази сила, е много ценен за мен в книгата.
По време на Оранжевата революция от 2004 г., както сочите в книгата, Зеленски се въздържа от взимане на страна, предвид това, че тогава е успешен продуцент и в Украйна, и в Русия. Също така при Евромайдана през 2014 г., първоначално се дистанцира и накрая се появява на екран в подкрепа на протестиращите. Смятате ли, че това бележи момента на влизането му в политиката, без да го съзнава?
Да. Въпреки че през цялата си кариера на комик той се шегува с политиката и политици,те дълго време се е опитвал да страни от взимането на политически позиции, дори когато политическите революции и размирици в страната му са драматични, както казахте, особено при Оранжевата революция и Евромайдана през 2014 г.
Това, което истински го променя и го кара да заеме политическа позиция, е руското анексиране на Крим, първата атака, първото военно нападение над Украйна и първата кражба на територията ѝ.
Тогава, през пролетта на 2014 г., Зеленски заема политическа позиция. Ние, а и цяла Украйна видя прехода му от комик към един вид активист, чиито политически позиции станаха много по-ясни и ясно изразени.
Дори тогава Зеленски се застъпва за правото на рускоговорящите региони в Украйна да използват руски език. Какво е намерението му зад тази позиция?
Към онзи момент е просто лично мнение. Той идва от рускоговорящо семейство. Руският е родният му език. Всъщност учи да говори много свободно украински през 2019 г., когато се кандидатира за президент.
Преди това, той гледа на себе си като на представител на рускоговорящ регион на Украйна и не иска, не симпатизира на политическите сили с националистически наклонности в украинската политика, опитващи се да ограничат употребата на руския език в източна Украйна и други части на страната.
Смятам, че това е просто лична позиция и една от твърдите позиции, които продължава и в политиката по-нататък през 2018-2019 г., а и спомогнала му да спечели президентските избори в тези години.
Една от кориците Ви на „Тайм“ от 2019 г. е със заглавие "Човек по средата". Зеленски, хванат по средата на какво?
По онова време на Владимир Путин и Доналд Тръмп. В общи линии по средата между изтока и запада. Знаете това мащабно противопоставяне. Знаете и България в историята си се е намирала по средата в тази част от Източна Европа, че да трябва постоянно да балансира между източни и западни сили.
Проблемът според мен бе особено изострен за Украйна и Зеленски през 2019 г. Украйна не е член на НАТО, нито на Европейския съюз, следователно ѝ е много по-трудно да намери баланс в отношенията, да предотврати упражняване на руско влияние и да опита да гради по-силни отношения със Запада. Това е средата, в която се намираше Зеленски и му беше много трудно да постигне баланс тогава.
Сега, ако публикувате същата корица, би било много подходящо. Зеленски, отново по средата между същите хора - Путин и Тръмп...
Да. И с встъпването в длъжност на Тръмп, Зеленски отново се намира по средата между двамата, но при много различни обстоятелства. Едната разлика е, че Зеленски е узрял и се е развил драстично като лидер. Сега разбира кой е Тръмп, как да ръководи в контекста на геополитическа криза.
През 2019 г., когато тепърва започваше, си спомням как разговаряхме и изглеждаше наистина наивен, неподготвен за дилема и геополитически проблеми. Сега е уверен, знае как да подходи, с кого си има работа – и Владимир Путин, и Доналд Тръмп. Смятам, че Украйна има много по-подготвен и способен лидер, който да ги води в тази позиция с встъпването в длъжност на Тръмп през януари.