През седмицата у нас пристигна един от най-влиятелните медийни ръководители. Той се срещна с президента Радев и премиера Борисов и преди да си замине, влезе в студиото на „120 минути”.
Петър Лимбург е роден през 1960 г. Завършва право в Бон, но по-късно започва журналистическата си кариера в Източна Германия. Работи в различни медии като кореспондент от Брюксел и Лондон. Впоследствие управлява „Про Зийбен” в Бон, а няколко години по-късно става главен вицепрезидент „Новини и политическа информация" на една от най-големите немски медийни компании. В продължение на 5 години е лице на новините на водещата телевизия в същата група – „Зат Айнс”.
От 2013 г. е генерален директор на обществената интернационална немска медия „Дойче веле", а по-късно преизбран за втори мандат. Петер Лимбург управлява медията, която достига до близо 200 милиона души по целия свят.
„Дойче Веле” работи на 30 езика, имате огромна аудитория, повече от 150 милиона души. Защо е важно за Вас присъствието Ви тук?
Да, имахме късмет и през изминалата година увеличихме до 200 милиона души в цял свят. Тук сме, защото имаме българска редакция, както надявам се някои от Вашите зрители знаят. Мисля, че е важна редакция, миналата година беше много успешна. Радваме се, че успяваме да се доближаваме повече до аудиторията ни. За мен е важно да видим политическата ситуация, партньорите ни дали са доволни от нас, например Вашата чудесна телевизия дали е доволна от нас. Това трябва да разбера, затова дойдох в България.
Обичаме да излъчваме Вашите репортажи, на „Дойче Веле”…
Радвам се да го чуя.
Обикновено го правим в началото на предаването ни. Много са професионални, благодаря Ви за тях. Между другото, Вие имате може би повече от 100 000 посещения на ден на българската секция, публикувате критични анализи на политическия живот и положението тук. Получавали ли сте оплаквания, защото има един вид мода сред политиците да се оплакват от медийното покритие?
Да, но за щастие не съм получавал оплаквания, а и по време на престоя ми тук, в София, нито един политик не се е оплаквал от предложението ни. Мисля, че всички са достатъчно професионални, че да знаят, че медиите трябва да са критични, защото ако не са, може да стане скучно за всеки. А и имаме своята роля. Ние като международна медия не искаме да се намесваме във вътрешните работи, но взимаме истории, които считаме за интересни за общата ни аудитория от цял свят, но и за българите. Мисля, че сме в допълнение към предложенията, които вече има в България. Имате много жизнен медиен пазар, така че имате много предложения в страната, но ние международните медии, и в Германия ние също използваме международни медии, BBC или който и да дойде в Германия да излъчва там, мисля, че е важно да има допълнителна информация с поглед от отвън. Винаги е полезно, като те погледнат хората отстрани и ти дадат непредубедено и сравнително обективно мнение.
Абсолютно съм съгласен, но знаете в момента времената са много различни в сравнение с преди 10-20 години. Живеем във времена, в които политиците се интересуват от това да създават сами обществения си образ чрез социалните мрежи или да използват методите на таблоидите да нападат политическите си опоненти, например, избягват класическите медии в момента. Какво е обяснението според Вас?
Защото сега могат да го правят. Мисля, че това е обяснението. Политиците вече могат да използват „Туитър”, „Фейсбук”, „Инстаграм”, каквото поискат, и могат да се обръщат към обществото сами. Не всеки може, защото не всеки има толкова много последователи, но на теория, някои от тях и на практика, имат пряк канал за връзка с обществото. Ролята на медиите се е променила от това да бъдат портиер и да казват на хората кое е важно и кое не, сега имаме по-скоро роля на проверяващи фактите – проверяваме дали казаното от някой политик в дадена социална мрежа е вярно или не. Ролята е много важна, защото хората са залети с информация. Целият интернет е пълен с информация, хората разпространяват слухове, дезинформация, пропаганда, и е важно класическите медии със силен бранд и доверие у тях да са налице и да обясняват на хората каква е предисторията, дали е вярно или не. Това е нашата роля сега, освен това, което бяхме в миналото да казваме на хората това е за вас, това не.
Кое е по-полезно в момента, като име, да информира или да обяснява?
Мисля, че зависи. В „Дойче Веле” имаме различни пазари. Може би в пазар като България информацията я има, повечето информация е налична и хората сами могат да преценяват дали тя е вярна, така че е по-скоро да се даде историята, анализа. Понякога и проверяване на фактите и да се информира за останалата част от Европа, защото някои медийни пазари не включват достатъчно международни новини. Това е една от ролите ни. Но има и други медийни пазари, например Китай и понякога Турция, където задачата е да дадем основна информация на потребителите, зрителите и слушателите, защото няма свобода на медиите или има активно блокиране на чуждестранни предложения. Така че задачите ни варират. Но за България бих казал е по-скоро да обясняваме, анализираме, понякога да проверяваме фактите, когато можем.
Разбирам. Споменахте Вашата стратегия. Гостува ни шефът на BBC, главният редактор на Свободна Европа, и той каза, че създателите на фалшиви новини са добри в маркетинга и слаби в съдържанието. Професионалните журналисти са много добри в съдържанието и слаби в маркетинга на труда си. Мислите ли, че всички трябва да рекламираме работата ни по по-модерен начин?
Маркетингът винаги е важен, но за нас най-добрата реклама е програмата ни. Това е пряко насочено към зрителите и потребителите ни и те могат да преценят дали сме надеждни или не. Но като цяло, сега се съревноваваме с пропагандни източници, с дезинформацията и фалшивите новини, така че имаме още по-голям стимул да работим върху съдържанието ни, защото не помага да се скръстим ръце и да кажем "Нашето съдържание е правилното", пък никой да не го поглежда. Преди всичко трябва да бъдем на платформи, на големите щатски платформи и на други. Това е нашата стратегия, да достигаме до повече хора, което включва понякога пари за маркетинг. Медиите и в миналото винаги са правили реклама. По един или друг начин маркетингът е важен за медиите, особено тези, които искат да продават продукта си. Без маркетинг – трудна работа.
В България има огромен скандал в момента, свързан с расистки прояви по време на мача срещу Англия тази седмица. Шефът на футболния съюз подаде оставка. Помня, че харесвате футбол, Петер, фен сте?
Да, фен съм, да.
1994 г., след като загубихте от България на световното първенство
Не си го спомням това, какво се е случило тогава…
А, не си го спомняте ли?
Не, шегувам се, помня. Още си ближем раните. Но се радвам, че беше преди 25 години.
Чел съм, че след мача сте представили съвсем нова концепция и стратегия за развитие на футбола в Германия и за само 10 години е пожънала успех.
Да, мисля, че тогава не бяхме още на дъното, май следващото световно първенство също не беше добро за нас, загубихме срещу Хърватия май през 1998 г. Но след това започнаха да инвестират повече в младежки футбол, в повече школи за преподаване на футбол. Имахме проблем с качеството във футбола, не развивахме достатъчно млади хора и не ги обучавахме на правилните неща. Учехме ги как да защитават, но нито ги учехме как да играят добре, нито на техника. Това се промени. А и немският футбол е сравнително чист. Има понякога скандали, както при всеки професионален спорт, според мен, но футболът няма толкова много корупция в него. Надявам се и българският футбол, защото още помня магическия триъгълник около Стоичков и другите. В Германия харесваме българските футболисти, те са и в Бундеслигата, та надявам се да се възстановите.
Надяваме се. Още една наболяла тема в България в момента – „Фолксваген”. Мислите ли, че фирмата ще отиде в Турция в тази ситуация? Потенциални санкции от САЩ, Европа не изглежда да приема военните действия на г-н Ердоган…
Трябва да кажа, че не съм говорител на „Фолксваген”, мога само да предполагам. Това, че „Фолксваген” обяви, че ще преразгледа плановете си и може би ще отиде в Турция беше интересно. Бих искал да видя, че немската индустрия вече я е грижа повече за случващото се по света по отношение човешките права и нарушаване на международните закони. Като първо действие е добър знак, но не знам дали не е просто за да спечелят време и да изчакат подобряване на ситуацията в Турция и след това да вземат решение. Или тече процес и виждат, че Турция може да е много голям пазар със 100 милиона потребители, но те трябва да вземат решение. Мога само да кажа, че би ми се искало да продължат да наблюдават положението в Турция относно свободата на медиите, правата на човека и нарушаване на международното право и да вземат добро решение.
И накрая, какво бихте отговорили на всички онези хора, които смятат, че всеки може да бъде журналист в днешно време?
На теория всеки може да бъде журналист, защото притежава мобилен телефон и може да каже нещо, да обработва видео или да пише неща и да ги публикува в социалните мрежи. Но да бъдеш журналист - това е професия, изискват се умения. Като занаят си е, нещо, което се учи. Има много хора, които смесват агитация, активизъм и журналистика или са членове на партия и списват нещо. Това не е журналистика. За журналиста преди всичко трябва да има предвид потребителя си, какво му е интересно на него и да му се поднесе новината безпристрастно, с плюсовете и минусите, описвайки цялостната картина. Понякога може и да го забавляваш, за да стане по-привлекателно, но просто да кажеш, че можеш да пишеш и да четеш, после да кажеш нещо към камерата, не значи, че си журналист.
