В края на една напрегната седмица, след като през последните месеци сякаш бяхме забравили, че България е част от европейското семейство, прозвуча очакваното „не на България в Шенген" от Австрия и Нидерландия.
Това предизвика разнопосочни реакции - от „цинизъм“ дори до призиви за бойкот на нидерландски стоки и горива.
„На 8 декември, в четвъртък, имахме шанс. Имахме една възможност. През 2011 година Европейската комисия казва, че България и Румъния са готови за присъединяване към Шенген. От тогава до миналия четвъртък не се е гласувало нито веднъж“.
Това обясни в предаването „120 минути“ кореспондентът на bTV за европейските институции Десислава Минчева-Раул.
„Би било жест на елегантност да се каже благодарение на кого се стигне до гласуването. Едната държава е Франция, а другата Чехия, която наложи в дневния ред гласуването“, добави тя и уточни, че следващо гласуване по темата ще има, когато държавата, ротационен председател на Съвета на Европейския съюз, го заложи в дневния ред.
„От 1 януари 2023 година ротационното предателство се поема от Швеция. През юли ротационен председател става Испания. А на 1 януари 2024 година поема Белгия. Аз не я слагам в категорията ентусиасти за разширяването на Шенген“, обясни Десислава Минчева.
„Дипломат, който е участник в преговорите, каза, че това е било „мисията невъзможна“. Хърватия противници нямаше. Може би заради национални приоритети, може би национално единство около тях, може би съзнание, че те се припокриват с европейските приоритети. Ние знаехме, че има блокада от Нидерландия и Австрия за България“, допълни кореспондентът на bTV за европейските институции.
Според нея в един момент ще се стигне до премахване на единодушното вземане на решения в Съвета, тъй като текстовете са писани, когато никой не е подозирал, че в ЕС ще има 27 държави членки.
Руският петрол
„Брюксел показва, че в момента няма да наказва. Брюксел казва, че санкциите се налагат, за да се намали финансирането на руската война в Украйна и са в контакт с българските власти“, уточни тя за изнасянето на преработени петролни продукти от руски нефт.
„Много държави, за разлика от нас, не получиха дерогация. Тези страни имат причини да се оплакват и едва ли биха стояли без нищо да правят, гледайки как държава, която е получила изключение, нарушава правилата“, допълни кореспондентът на bTV.
Сблъсъците в европейски столици
След мачовете на Мароко имаше много бурна радост от страна фенове в Брюксел и Париж, като се стигна до сблъсъци с полицията.
„Тези хора не рушат в техните предградия, а рушат в центъра на Париж, Амстердам и Брюксел. Те не рушат там, където са техните социални семейства, а там, където не са допуснати. Това е проваленият интеграционен модел“, обясни Десислава Минчева.
„Едни от най-тежките събития, които съм отразявала, бяха на „жълтите жилетки“. Те рушаха там, където не са допускани. Когато се гетоизира една класа, те рушат там, където не са допуснати. Те не са мароканци, а са тези - недопускани“.
Корупция на ниво ЕС
„Има три вида политици – получават подаръци и го казват, получават и не го казват, а третите искат да получават и го показват, но дали ще стане“, коментира тя по повод ареста на зам.-председателя на Европейския парламент Ева Кейли.
„Не само тя е задържана за разпит. Задържани са петима души. Има 16 обиска от белгийската полиция. Скандалът е гигантски“, добави Десислава Минчева.