Комисията по бюджет и финанси не прие на първо четене Законопроекта за контрол за прилагане на дерогацията за закупуването, вноса или трансфера на суров нефт, превозван по море, и на нефтопродукти с произход от Русия или изнесени от Русия.
С проектозакона се предвиждаше и режим на облагане по ДДС и акцизи, който да гарантира внасянето в бюджета на дължимите вноски в кратък срок, което да позволи финансирането на компенсации за високите цени на горивата, както и административно-наказателни разпоредби за недеклариране и внасяне в срок на дължимите вноски.
Според част от депутатите в комисията забраната за износ трябва да бъде факт, защото това е доказателство, че спазваме европейските изисквания. Друга част от депутатите застъпваха тезата, че никъде изрично не е посочено, че България няма право да изнася продукти, произведени от руски суров петрол. Те припомниха факта, че от „Лукойл Нефтохим“ са заявили, че ако рафинерията не може да изнася произведени у нас горива, щяла да бъде принудена да затвори, а това ще има ефект върху потребителите.
От българската петролна и газова асоциация заявиха, че за тях е важно рафинерията да работи, защото иначе трудно биха се справили.
На 30 ноември Парламентарната комисия по енергетика одобри на първо четене проект, предложен от ДПС, с който се забранява износът от България на нефт и нефтопродукти с произход Русия.
От Брюксел вчера заявиха, че са „в конструктивни контакти с българските власти и отказаха да коментират решението България да продължи да изнася преработени продукти на базата на руски нефт до 5 март 2023 г.
Позицията на Европейската комисия обаче остава непроменена, а тя е, че се прави изключение от санкциите за България, за да бъдат задоволени вътрешните ѝ нужди. Извън видимото придържане към дипломатичния тон Брюксел дава заявки, че не желае да критикува сега. Също така показва, че е добре да е ясно имаме ли право да изнасяме и кои точно продукти.
Депутатите одобриха и акцизния календар, който предвижда плавно поскъпване на цигарите.
