Една тема буни духовете на територията на цяла Европа. През седмицата, в "Дойче Веле" представиха репортаж за детска градина в Швеция, в която децата не се определят от възпитателите си по полов признак. Редактирани са дори и текстовете на Астрид Линдгрен.
Един мъж, уважаван психиатър и известен писател от Швеция, възразява шумно на всичко това - Давид Еберхад, на линия от Стокхолм.
Добре дошли, Давид! Както споделихте пред британския "Телеграф" , живеете в култура, в която много хора смятат, че децата могат да решават всичко сами – какво да ядат, какво да обличат. Но трябва ли да решават сами от какъв пол са?
Децата не трябва, абсолютно не бива да решават сами. Основният проблем в Швеция е, че децата навлизат в пубертета отрано – 11-12 годишни. И имат полова дисфория. Отрано започват да изпитват полово личностно разстройство, а това е абсолютно противопоказно. Твърди се, че това е обратимо, но аз, както и много мои колеги, се съмняваме. Начинът, по който се блокира пубертета, е чрез хормони, които влияят на мозъка. Това е опасно. И няма доказателства, че това е решението. Почти никакви. Поради това смятам, че това създава много проблеми.
Всички знаем, че по-строгото възпитание на деца е табу в Швеция. Но решението за необремененост от пол… Как стигнахте дотук? Откъде дойде това?
Кажете ми Вие! И аз си задавам този въпрос. Това е в резултат на желанието да сме много либерални. Напълно съм съгласен с либерализма – да си свободен, да бъдеш, каквото искаш, и прочее. Но това е крайност. Направо екстремистка версия – да си свободен, всеки да бъде, каквото му скимне. Абсолютно страховито е. Да търсиш свобода е едно нещо, и то положително. Но стигнахме прекалено далеч.
Има ли връзка с така наречената "забрана на шамарите" през 1979 г.?
Е, това е доста разтегливо обяснение. Връзката е, че ако прекалиш с нещо, то се превръща в екстремизъм. Ако тръгнеш да правиш нещо се увличаш да правиш още и още, и още. Но то е като кръвното налягане. Не е хубаво да ти е много ниско, но никъде не се казва, че е хубаво да е високо. Същото е и тук. Не знам за връзката, но обществото, което забранява всеки аспект на авторитарността, става общество на беззаконие. Не бих казал чак беззаконие, но… И в Швеция вече има беззаконие - банди и насилие, за съжаление. Виждате ли, отсъства властта. И зависи от децата.
Вие сте клиничен психиатър. Какви са последствията за психиката на децата?
Когато става дума за това, проблемът е, че е свързано с очакванията им за живота. Защото ако кажеш на едно дете от самото начало, че може да бъде каквото си поиска, дори само да си избере пола; да стане космонавт, да пее, то започва да живее без никакви изисквания към себе си. Когато то расте с мисълта, че никой няма никакви изисквания към него, защото е най-добрият човек на всички времена и прочее и прочее, когато то порасне, стане тийнейджър или младеж, неминуемо ще се разочарова от живота. Именно това наблюдаваме, поне отчасти, днес в Швеция – много щастливи деца и много тъжни и депресирани младежи. И мисля, че има връзка. Някои проучвания доказват това – на Джанатан Хайд например – не знам дали си спомняте. Той прави такива изследвания в Съединените щати, но това се наблюдава и от клинични психиатри. И аз го виждам у младежите. И то е нещо ново. Не се наблюдаваше по този начин пред 15-20 години.
Какво се случва в главата и съзнанието на едно дете, което е възпитавано по полово неутрален начин?
Бих казал, че повечето деца, възпитавани по полово неутрален начин – в Швеция казваме "хан" за момче и "хун" за момиче, и употребяваме едно местоимение, което е полово неутрално – "хен" – та, ако наричаме децата "хен" и ги обличаме в полово неутрални дрехи, за огромното мнозинство няма да има никаква разлика, надявам се. Но сме свидетели все по-често на този феномен, наречен "полова дисфория". Броят на тези случаи е нараснал стократно в Швеция. Това е само върхът на айсберга, така да се каже. Младежите, когато пораснат, развиват проблеми с идентичността си. Огромният проблем тук бих казал, че са момчетата. Защото не винаги нещата са полово неутрални в Швеция. Винаги момиченцето е "идеалното дете". Във всяко едно отношение – когато става въпрос за държавата, за властите. Това е религия. "Джендър религия". Най-ниско в йерархията на тази полова религия попада момчето-мъжкар. Окей е да си момиче-мъжкарана. Окей е да си по-нежно момче, но не е окей да си момче-мъжкар. Ето това намирам за много проблемно и притеснително. Тази група е групата на "губещите", бих казал. Не им върви в училище, срещат повече трудности по-нататък в живота и прочее.
Мъжките-момчета като аутсайдери... Вие имате осем деца.
Деветото е на път.
Защо като родител, грижите за децата не бива да са толкова либерални според Вас?
Да, според мен не трябва да си много либерален. Не бива да оставяш децата да решават всичко. От друга страна – и това личи също в научните изследвания- проблем е и прекалената авторитарност на родителите. Огромният проблем, поне в Швеция, е че не можеш да възпиташ детето си без … Хилъри Клинтън казваше, че "цяло село е нужно за отглеждането на едно дете". Така е наистина. Изследванията сочат, че децата подражават повече на връстниците си, отколкото на родителите си. Така че ако сте либерални до екстремизъм, както в Швеция, изграждате определен манталитет у децата. И за родителите е много трудно. Ако възпитавате детето си напълно различно от останалите родители, ще ви бъде много тежко. И за децата, естествено. Така че в известен смисъл е необходима промяна в манталитета.
*Превод: Мариана Хил
