Юли 2024 г. – България се бори с огнения ад. Хиляди декари изпепелена земя. Изгорели са домовете на хората. Опустошени са съдбите им. Пожарът край Свиленград е един от най-големите, които някога е имало у нас.

„Беше нещо страшно. Пламъците тук се вдигнаха на 10 метра височина. Много страшно беше, наистина много страшно. Да виждаш, че ще ти изгори къщата“, разказваха тогава хората през сълзи.

В борбата с огнения ад се включват и десетки доброволци. Един от тях е 19-годишният Светослав, който в продължение на дни гаси пламъците в района на Сакар планина. На 15 юли момчето разбира, че пламъците наближават и родното му село Щит. 

„В момента, в който разбрах, запалих си колата и тръгнах да помагам с каквото мога. Аз съм си от Свиленград, но моите дядо и прадядо са от там, присърце ми е. И когато бях здрав, почти всеки ден бях там. Качих се на една цистерна да гася. Но те всички се бяха мобилизирали в селото и почти бяха угасили огъня“, спомня си Светослав Димитров.

Но пожарът в съседното село – Райкова могила, не бил потушен.

„И аз попитах шофьора дали искат помощ, да ида да помогна там. Той каза: „Да, ако можеш, ела“. И аз изобщо не се замислих. Качих се на цистерната и тръгнах със тях“, разказва още момчето.

 

Искал са помогне. „Първоначално всичко беше наред. Аз бях на цистерната и гасях огъня, а пък шофьорът караше трактора, който теглеше цистерната, управляваше го. Само че в един момент духна един вятър, в който целият огън влезна при мен. Свих се до цистерната и изгубих съзнание. После близките ми разказаха, че сам съм излязъл от огъня сам, но аз не помня“, опитва се да си спомни Светослав Димитров.

Светослав получава 75% изгаряния по тялото. Транспортират го спешно в болница „Св. Георги“ в Пловдив. Състоянието му е тежко.

Снимка: bTV

Поема го екипът на доц. Елеан Зънзов. „Това, което видяхме в началото, беше едно не само голямо по площ, но и много дълбоко изгаряне. Кожата беше засегната в дълбочина, което допълнително увреждаше състоянието на пациента“, спомня си началникът на Клиниката по пластично-възстановителна и естетична хирургия в УМБАЛ „Св. Георги“.

„Принципът, по който работим, е че всяко състояние е съвместимо с живота и правим всичко, което е необходимо, за да имат шанс пациентите. Този голям процент изгаряне може, за съжаление, да доведат до летален изход и до смърт. Тогава го третирахме като такъв случай. Факт е, че много малко хора с такава дълбочина и площ на изгаряне, не оцеляват“, допълва доц. Зънзов.

Днес Светослав си спомня събуждането си в болницата. „Няма спомен за първите две седмици. Какво се е случило и как е станало – нямам представа. Бях много отчаян. Само лоши работи си мислих в началото и исках да се откажа от всичко. Не вярвах, че ще се оправя. Много тежко беше“, твърди момчето.

Следва трудна борба за живота на Светослав, а първите дни са наистина критични. Близките на 19-годишния младеж от Свиленград организират кампания за кръводаряване, защото има риск за живота на момчето.

Снимка: bTV

На призива се отзовават десетки хора, защото определят постъпката му като геройска.

„Светослав има 10 или 11 операции досега, като всички са свързани с присаждането на кожа, трансплантация на собствената му кожа върху изгорялата. Около 36 банки, т.е. над 10 литра кръв му бяха прелети. Около 96 банки плазма, което е 25 литра – също. Отделно получи и изкуствен белтък“, обяснява още доц. Зънзов.

Два месеца по-късно идва и добрата новина – скоро Светослав ще бъде изписан от болницата. Една победа и малък празник за всички лекари, участвали в спасяването му.

Днес Светослав Димитров разказва, че през тези два месеца борба за живот, е преброил приятелите си – повече са, отколкото е предполагал. Но най-много сили е черпил от детската любов на един сплотен отбор.

Вижте цялата история на момчето във видеото.

Продължи да четеш