В 10 милионния Ню Йорк има много български лекари, които се борят за живота на хиляди пациенти, които се нуждаят от помощ. Този ексклузивен филм на Ясен Дараков показва, че тези хора, където и да се намират по света, в момента преминават през изключително трудно време, съизмеримо само с война. Война за живот.
Как изглежда битката с вируса, парализирал света, през погледа на трима български медици, които са на първа линия в епицентъра на заразата в Ню Йорк?
„Този вирус идва тихичко - не го виждаш, не го чувстваш, но след това е много безмилостен“, казва Петранка Стоева.
„Страхът в хората е това, което не съм очаквал - всеки се страхува от околните, което е малко жалко“, каза Емил.
Те са на първа линия в борбата с COVID-19 в епицентъра на заразата в Съединените щати. Петранка Стоева е медицинска сестра в една от най-старите болници в Ню Йорк - "Белвю". Там ще закарат американския президент, ако нещо стане с него докато е в града или дипломатите от ООН. Сега обаче болницата е изцяло отдадена на борбата с инфекцията, предизвикала пандемия.
"Аз отивам на работа всяка сутрин, ставам в 5 часа, отивам в „Ковид юнита“ и работя с пациенти, които са в много критично състояние. Emergency departent, това вече не е бърза помощ, то е интензивно отделение“, обясни Петранка Стоева.
За 11 години като медицинска сестра в спешното Петранка признава, че пациент никога не е умирал в ръцете й. Миналата събота в болницата идва 48-годишен мъж, без други заболявания, който диша трудно.
„Интубирахме го. Снощи цял ден се грижех за него. Като дойдох в 7 часа да взема репорт как е бил през нощта, казаха ми, че 2 пъти са викали рапид респонд. Върнахме го, цял ден беше ок. Като видиш, че някой се възстановява и си казваш - може би той ще устиска“, разказа Петранка.
Пациентът обаче губи борбата за живот.
„Това никога няма да го забравя. Никога няма да забравя сълзите на неговите деца... това не мисля, че някога ще ми се изтрие от съзнанието“, допълни медицинската сестра.
Изключения преди, сега това са всекидневните лични битки на медиците на първа линия в интензивните отделения.
„Проблемът при тези пациенти е, че няма какво да се направи повече. При нормална ситуация, ако изпускаш един пациент, може да помислиш и да видиш има ли нещо, което не си направил, което може да се промени или оптимизира, за да се стабилизира пациентът“, заяви д-р Александър Латев.
Доктор Александър Латев работи от 8 години като лекар в няколко болници в Ню Йорк. Тази в Бронкс е една от най-тежко засегнатите - кадрите от вътре показват пълните легла, дори и в операционните.
„Има пациенти, които първоначално се стабилизират и се чувстват по-добре, и след това имат възпалителен процес една седмица по-късно и тогава стават значително по-тежко болни, което е странно, защото по принцип не се подобряваш преди да се влошиш втори път“, допълни д-р Латев.
„Просто е трудно да се поддържа надеждата за такива хора, защото такива хора, които попадат на вентилатор и бъдат интубирани - това са най-тежко болните“, каза д-р Емил Михайлов.
Доктор Емил Михайлов е анестезиолог от 1997 година. Сега практикува в две болници в Ню Джърси - едно от големите огнища в САЩ. И докато всички планови операции са спрени, д-р Михайлов работи в интензивното като прави интубации.
„Около 30% от тези пациенти, евентуално след 5 до 10 дена, махаме ги от вентилатор, започват да дишат свободно и евентуално около 20% от всички тия пациенти, които са дошли и имат нужда да бъдат интубирани, само 20% остават живи“, допълни д-р Михайлов.
Едва 20 процента... Коронавирусът покосавя бързо и, според лекарите, не дискриминира по възраст, пол или други заболявания.
„Този вирус идва тихичко - не го виждаш, не го чувстваш, но след това е много безмилостен, много безмилостен“, заяви медицинската сестра Петранка.
За медиците на първа линия остават най-тежките моменти - да съобщят на близките за загубата и да им осигурят поне виртуално сбогуване.
„Слагам пердето и говорих с неговите близки на фейстайм...но те нищо не могат да...Те виждат само човек с много машини около него. Това е най-тежката част, защото ги виждаш, те плачат, не могат да се сбогуват с него.
Това е най-тежкото и ние сме тези, които сме му семейството и семейството на неговото семейство“, допълни Петранка.
Въпреки тежките дежурства и мрачните дни и лекарите, и властите в Ню Йорк казват, че има светлина в тунела.„Новите пациенти, които идват от спешното в интензивното, са значително по-малко“, обясни д-р Александър Латев.
Много от тези хора работят на 12-15 часови смени, 7-8-9 дни поред, без почивка, защото ситуацията го изисква. Няма достатъчно лекари, няма достатъчно болнични легла, изглежда, че ситуацията с респиратори, предпазни средства започва да се подобрява, но както чухме от разказите на тези лекари и медицински сестри - нищо не е както преди.
Дори да имат предпазни материали не ги използват както са ги използвали преди - след всеки пациент - изхвърлят и слагат нова, а използват по един на ден, което увеличава риска от зараза за самите тях. И въпреки това - те не напускат поста си на първа линия в борбата си с тази коварна болест.
„Като се прибера в къщи, свалям си дрехите и отивам да се изкъпя и не искам никой да ме докосва. След това, естествено, имам семейство и контактуваме - аз обикновено гледам да спазвам някаква дистанция и когато децата идват да ме прегръщат, им казвам - обръщайте се на другата страна, защото е най-важното да си предпазваме лицето, защото от там идва тази зараза“, каза д-р Емил Михайлов.
„Ти въобще не мислиш за себе си, като отиваш и се грижиш за тези хора, въобще. Аз като отида, не знам какво е това - дали е някакъв механизъм, който мен да ме предпазва, въобще не мисля, че е COVID, дали аз ще го взема - такова нещо не ми минава през главата, когато работя. Но най-тежкото е, когато се прибирам в къщи и когато някой умре в моите ръце“, сподели Петранка.
Те получават всяка нощ аплодисменти от нюйоркчани, но биха предпочели нещо друго - всички да спазваме мерките. За да не се сблъскваме с тяхната реалност, която ние гледаме само по телевизията.
