“Все още съм в шок. Може би никога няма да забравя някои от картините, които видях след земетресението в Турция. Може би дълго време ще се възстановявам. Винаги ще помня обаче страхът и разрухата в очите на хората. Не толкова бетона.

Целият им живот беше съсипан. Ще се възстановяват дълго, аз нямам право на самосъжаления. С оператора Огнян Кръстев пристигнахме още в първия ден след труса. В 5:00 часа сутринта бях в хотела, а след около 30-40 минути вече отразявах на живо“.

Това разказа в студиото на „120 минути“ репортерът на bTV Бесте Сабри, която заедно с оператора Огнян Кръстев ни направиха съпричастни с трагедията в Турция от първия възможен момент. Те вече са си у дома.

„Не усетих вторичните трусове в Адана. Към Хатай се придвижвахме с часове в километрични задръствания. Видяхме много повече погребални автомобили отколкото линейки. Това много повече те кара да настръхваш. Те всички бяха много шумни и със светлини. Чудиш се дали е реалност, или не. Имах чувството, че съм във филм на ужасите, който никога няма да свърши“, разказа Бесте.

„Звуците, които се очакваха да се чуят под отломките, бяха символ на надеждата. Оцелелите хора седят денонощно без вода и храна и чакат надежда в минути на мълчание. Те сякаш бяха загубили надежда, но фактът, че стояха там, сякаш все още доказваше, че я носят в себе си.

Когато се чуеше звук изпод отломките всички млъкваха – без значение дали са полиция, военни, гражданска защита, близки, медици. Пълна гробна тишина - като че ли си на гробищата. Стоиш и мислиш, че си заобиколен само от болка и смърт, а в друг момент виждаш, че има и живот“, сподели още Бесте.

Тя разказа за някои моменти, които никога няма да забрави.

„Докато бях в Кахраманмараш един мъж дойде сам при мен и ми каза, че е военен и не може да говори пред камера, но ако мога да предам, че там имат нужда от помощ. „Тук всички сме единни и искаме да помогнем, но тази помощ не стига“, каза той. А една жена ми сподели „Толкова е тежко, че ние се радваме дори когато можем да погребем близкия си. Разбрах, че турският народ е сплотен. Некачественото строителство е основната причина за голямото бедствие, което се случи. Сега трябва да се търсят причините и виновните за станалото“, смята Бесте.

„На всеки разрушен обект имаше поне по три линейки, а оцелелите са единици. Те чакат там до последно, защото надежда винаги има“, сподели още тя и обясни, че нейното име - Бесте, означава „музикална композиция“.

„Може би изглеждам мила и невинна, но отвътре съм воин и го знам. Благодарна съм на майка ми, която винаги е била зад гърба ми и ми е давала кураж във всичко. От последните дни никога няма да забравя думата „надежда“, а тази, която аз казвах на хората, беше „кураж““, сподели още Бесте.