Бедствието на века. Така турският президент Ердоган определи силното земетресение, което удари страната. Жертвите в Турция и Сирия вече са над 21 хиляди.
В най-засегнатите райони търсенето на оцелели не спира, а в джамиите в България отправят призив за помощ по време на петъчните молитви.
Специалните ни пратеници предават и днес от горещите точки.
„В Антакия - столицата на провинция Хатай, обстановката е апокалиптична. Ние с оператора Огнян Кръстев нощувахме в кола, тъй като почти целият град е сринат до основи“, разказа репортерът на bTV Бесте Сабри.
Непрекъснато има и вторични трусове. Вече пети ден хората тук живеят или в автомобилите си, или около огньовете на улицата, с надеждата да видят техните близки живи. Ситуацията е критична и повечето от местните вече са изплашени и изнервени, че помощта при търсенето на оцелели не достига, а шансовете да има живи намаляват.
В Антакия магазините не работят, няма вода и ток, а някои бензиностанции са превърнати в хуманитарен пункт за помощи. Храна и лекарства се раздават на улицата.
„Тук трети ден никой не идва“, заявява местен мъж.
Напрежението расте. Близките на хората под руните разказват, че помощта от гражданската защита на Турция не стига до тях и държавата не работи достатъчно по търсенето на оцелели.
„Тук стоим от три дни, децата ни са вътре, те ни носят храна, ние не искаме храна, искаме си децата. Никой не работи, никой не работи. Няма държава“, казва жена.
Тук има 1500 души, извадили са само 200 до сега.
„Тук идват хора със собствените си лопати да копаят, но гражданската защита не ги допуска, ние да тръгнем с голи ръце да ги вадим, ще го направим, но не дават. Ние сами извадихме 20 оцелели, но това стана само с караници без подкрепа“, Зеррин Тухтакая.
В малките населени места в Хатай все още търсят оцелели. В Бекташлъ в неизвестност са трима.
Айше е сред малкото оцелели.
„Седнах и се чу шум. Всички прозорци се отвориха. Бяхме аз и майка ми и ѝ казах: „Мамо, става земетресение“. Тя ми отвърна: „Ти си легни и чети молитви“. Чу се звук след това къщата рухна, чуваха се призиви за помощ. Аз чувах гласовете им“, коментира тя.
Помагат ѝ съседи и близки, сред тях и Хале.
„Вътре беше леля ми, викаше за помощ, чувах я и не можех да ѝ помогна. С баща ми влязохме и буквално три секунди, след като се махнахме оттам, падна тухла“, разказва Хале Мерт.
От различни доброволчески асоциации помагат с камиони с хуманитарна помощ.
„Ние идваме от Кония, от Асоциация в подкрепа на децата. Около 10 тира с хуманитарна помощ сме докарали. Носим продукти, памперси, вода. Изградихме палатки на места, има най-много нужда от палатки в момента“, казва Ахмед Доурул.
Засегнатите селища опустяват, а на входовете и изходите им се образуват километрични опашки.
Пътят в района на земетресението на места е разцепен, което затруднява придвижването. Конвои от военни тирове, специализирани погребални автомобили и хуманитарна помощ непрекъснато пътуват към засегнатите места.
