Българският поглед към Европа - в студиото на "120 минути" в Брюксел седнаха евродепутатите Петър Витанов - група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите, Андрей Новаков - Европейска народна партия, Ангел Джамбазки - европейски консерватори и реформисти, и Илхан Кючук от групата "Обнови Европа".

Те коментираха последното гласуване за това да бъде ли създаден трибунал за военни престъпления на Русия в Украйна. Илхан Кючюк заяви, че при поредицата си посещения в Украйна е видял с очите си как агресията е влязла в Украйна. "Тук няма различно мнение и не може да има интерпретация", каза той.

Ангел Джамбазки отбеляза, че гласуванията на европейските представители са последователни по тази тема и посока.

„Ясно е кой е агресорът в Украйна, това е Русия и тази война не може да бъде подкрепяна по никакъв разумен начин. Не трябва да се търси някаква интрига в това дали от 100 гласувания един представител е бил на едно-две, или не е бил на едно-две. Има различни гласувания в различно време“, заяви Ангел Джамбазки.

Андрей Новаков допълни, че и неговото политическо семейство има доста последователна позиция по тази тема.

„Бяхме едни от първите, които осъдихме руската агресия. Мисля да продължа да следвам същата линия, докато ситуацията в Украйна не се промени и тези, които предизвикаха войната, се оттеглят“, коментира евродепутатът.

Петър Витанов каза, че при тях също няма съмнение кой е агресорът и кой е жертвата.

„Европа прави така, че да помогне на Украйна да излезе от тази тежка ситуация. Тя е в правото си да се опита да отвоюва обратно завоюваните територии, било то чрез политически средства, или чрез военни“, отбеляза Витанов.

Отново обвинения за пътя на българското оръжие към Украйна

По отношение на въпроса защо да е проблем България да изпрати оръжие той уточни, че когато е казал, че Европа не е единна, не е имал предвид по отношение на виновника:

„За всички е ясно, това е Русия. Но Европа не е единна във виждането си как тази война свършва. Има една теза, която може би доминира, и тя е, че чрез война може би постигаме мир. Ако питате експерти, войната до момента се водеше на нискотехнологично равнище. С все по-големите доставки на все по-високотехнологични оръжия, войната вече се води на по-високотехнологично равнище, което означава и ескалация. И затова въпросът е: когато даваме все по-далекобойни, все по-тежки оръжия – какво постигаме. Защото, ако говорим за ценности, каква по-голяма ценност има от човешкия живот. И затова според мен решението може би не е само във въоръжението. Проблемът на Европа е, че не търсим повече мир, не търсим мирно решение“, заяви Петър Витанов.

Андрей Новаков допълни, че би било наивно да се молим за мир, без да правим нищо, за да защитим хората, които са обект на тази агресия.

„От друга страна ми беше обидно да разбера от чужди медии какво точно е правило правителството, което представлява и мен. Достойната позиция да кажеш – Да, ние ще помогнем на Украйна, да го заявим и да го направим – а ние сме шушумушили малко, давали сме, не, ами сме продавали и то не съвсем явно, защото част от коалиционните партньори в миналото не са ни давали, и накрая се налага чужди вестници да ни препират имиджа. Това беше малко по-срамното в случая. Вярвам, че трябва да се отговори на агресията така, че да бъде възпряна и след това да се търси мирно решение на конфликта“, каза той.

След танковете: Украйна иска изтребители от Запада

Илхан Кючюк коментира, че Европа е показала единство, характер, гръбнак по отношение на готовността си да помогне хуманитарно.

„Също така показа, че военно е готова да подпомага Украйна, защото именно помощта към Украйна е начин да се върне Русия на масата на преговорите. Не Европа е тази, която иска войната, търси конфронтацията, а точно обратното. Трябва да бъде намерен начин Руската федерация да се върне отново в международните отношения. Много неща обаче няма да бъдат по един и същ начин. През годините ние сме свикнали Русия да бъде част от общата архитектура по сигурност. Това вече не може да бъде валидно“, отбеляза Илхан Кючюк.

По отношение на приемането на еврото Ангел Джамбазки смята, че може да се мисли за промяна на българската монетарна и парична политика тогава, когато стандартът на живот е сравним с този в Западна Европа.

Петър Витанов заяви, че те са "за" еврото и въпросът не е дали, а кога.

По отношение на Плана за възстановяване, Андрей Новаков каза, че се радва, че и служебното правителство е на мнението, че планът трябва да се предоговори.

„Две неща за мен са важни – първо, да удължим срока, в който можем да се възползваме от този план, в противен случай ще загубим почти всичките пари. Второто е да удължим срока, в който можем да експлоатираме нашите въглищни централи. Причината за това е, че ние, за разлика от някои други държави в ЕС, зависим в огромна степен от този въгледобив. На всичкото отгоре съществува технология, която да ни позволи да ограничим отделянето на вредни емисии и да продължим да използваме този наш ресурс, докато изграждаме мощности, които могат да ги заменят. Вижда се, че Зелената сделка може да бъде приложена в един идеален свят, в който ние не живеем – свят, в който няма война и не се налага Европейският парламент да си спира отоплението", отбеляза евродепутатът. 

Пеканов за Плана за възстановяване: За момента няма риск от загуба, а от забавяне

Илхан Кючюк допълни, че България иска прецедент:

„Ние бяхме последните, които си написахме домашното и сега искаме това домашно да бъде променено, не от нас, а от тези държави, които са ни гласували доверие. 26 трябва да гласуват такава позиция, каквато България иска", коментира Кючюк.

По думите му България не може да се откаже от политиките по декарбонизация.

"Това може да продължи с десетилетия – това отлагане, това да се правим, че заблуждаваме Брюксел и Брюксел ни вярва – смятам, че това е един от големите проблеми. Ние продължаваме да гледаме на Брюксел, като на външно тяло", коментира Илхан Кючюк.

Остра реакция на политическите сили у нас след честванията на Гоце Делчев в РСМ

По отношение на Северна Македония, евродепутатът Ангел Джамбазки заяви, че там напредък не е имало.

„Антибългарската политика в Скопие е откакто е създадена политически идеята за македонска нация.(...) В България напоследък от много време виждам разумна реакция, навременна и спокойна реакция на едно изключително престъпление от омраза“, каза той във връзка с нападението над Християн Пендиков.

Целия дебат гледайте във видеото.