Тя е българка, която живее в Рамала. Работи с деца и споделя пред Виктория Петрова за генезиса на конфликта. Описва спокойствието в Западния бряг с думата лепкаво и относително. Убедена е, че случващото се в Газа е нечовешко и неописуемо.
По думите на Мариана няма никакъв оптимизъм, докато не се седне на масата за преговори и не се вникне в психологията на човека.
„Защото най-лесно е физически да унищожиш някой, но той отново ще се възроди като феникс от пепелта, защото това са семената на омразата, които се засаждат години наред и тези плевели, които растат е много трудно да бъдат изкоренени“, казва Мариана.
Повечето от нейните приятели от Западния бряг имат роднини в Газа, за които не знаят къде са как са и живи ли са.
„Ето вчера чувам, че едно малко дете, на няколко месеца, неговите родители са мъртви. Те не знаят чие е това дете. И просто на коремчето са му написали – „незнайно“, не му знаят името. Това дете вижда умряло семейство, 30-40 члена, мачкани, разбити. Какво ще остане в неговото съзнание? За какъв хуманитарен изход говорим ние? То ще знае, че тези хора отсреща са причина за моето семейство, моето нещастие, за моето смачкано бъдеще… защото най-лесно е физически да унищожиш някой, но той отново ще се възроди като феникс от пепелта, защото това са семената на омразата, които се засаждат години наред и тези плевели, които растат е много трудно да бъдат изкоренени“, сподели още Мариана.
