Хубаво е, когато човек преследва мечтите си. Когато вярваш в себе си, осъзнаваш, че можеш да се качиш на всеки връх. Такъв е случаят с Калин Иванов.
Калин Иванов е единственият българин, печелил цели 4 пъти най-престижната награда за телевизия – „Еми”. Роден е през 1969 г. в София.
След като завършва операторско майсторство и режисура във ВИТИЗ, става главен оператор на телевизионните предавания "Ку-ку" и "Каналето".
От 1989 г. живее в Бруклин, Ню Йорк. Отвъд Океана започва работа в телевизия CUNY в най-големия обществен университет на Източното крайбрежие. Женен за голямата си любов Ани.
– Защо точно Америка?
– Идването ми в Ню Йорк беше началната бактерия, която промени начина ми на виждане, казах си – Ако някога дойда тук, искам да остана по-дълго. От една страна това беше част от интереса ми– как се прави кино и телевизия тук. А чисто физическият досег беше през 1994 г., когато с Камен Воденичаров като част от екипа на "Каналето" дойдохме, за да снимаме един епизод от предаването "Ку-ку" за Световното първенство по футбол.
След като завърших "ВИТИЗ", след като започнах да работя, осъзнах, че има много неща, които не съм научил и че се въртя в омагьосан кръг и не научавам много от това, което искам. Потърсих възможности да продължа образованието си. Разгледах колежи из цяла Америка и се бях концентрирал в Ню Йорк, казвах си, ако намеря нещо, то трябва да бъде в Ню Йорк.
Още от малък Калин грабва фотоапарата и е привлечен от магията на киното и телевизията.
– Какъв съм искал да стана като малък, не помня. Но си спомням, че баща ми ме беше молил няколко пъти да ги снимам него и майка ми и сега като ги гледам, си давам сметка, че на мен ми е било интересно да снимам с фотоапарат. Така че може би вътре в себе си винаги съм искал да се занимавам с кино и с телевизия.
Целият този усърден труд на Калин през годините му спечелва четири награди "Еми" – първите две за продуцентска работа, а другите две – за операторско майсторство. А когато казва на близките си, че печели наградатаза първи път, те си мислят, че се шегува.
– Беше много смешно, защото се случи около 1 април, когато им изпратих съобщение, те казаха – Много хубава шега. Не е шега, това се случи. Бяха много щастливи, но трябваше да им обясня какво означава тази награда "Еми". Но беше много забавно да обяснявам тези неща, след като съм получил наградата, а не след като съм я загубил.
През месец май, Калин спечелва четвъртата си награда "Еми" в категория "Развлекателна програма" за операторско майсторство за късометражен филм, разказващ историята на афроамериканска гримьорка – Ла Соня.
– Конкуренцията там беше много силна. И когато видяхме кои са нашите конкуренти, решихме че просто ще се забавляваме, ще се радваме по време на церемонията тази вечер, но едва ли имаме шанс да спечелим. Когато съобщиха имената ни, ние първоначално си помислихме – викат ли ни или ни казват да си ходим? И се оказа, че сме ние.
Калин никога не е търсил успеха на всяка цена, а да изпитва удоволствие от това, което прави.
– Аз мисля, че успехът наистина е свързан с много труд, но и с много мечтаене. Никога не съм си мислил, че трябва да спечеля някаква награда. Вярно, когато спечелиш някаква награда, си казваш, добре, но тези хора не ме познават, защо ми дават тази награда и е така – явно ми я дават за нещо, за което са ме харесали, че съм направил. Това е и функцията на изкуството – да видиш нещо и то да те накара да изпиташ нещо. Готов съм и за още награди, ако има, но не това ми е целта.
Успоредно с работата за големи студиа, заедно със съпругата си Ани, Калин създава и собствена продуцентска компания.
– Преди месец беше и премиерата на нашия късометражен филм тук в Ню Йорк – "Странната гора" и това ни дава радост.
Филмът разказва историята на американски тийнейджър, който се мести в малко родопско селце, за да превъзмогне заболяване, пречещо му да живее пълноценно. В продукцията участват само близки приятели и роднини на Калин и Ани. "Странната гора" е заснет изцяло в село Долен в Родопите.
– На прожекцията имаше много реакции от публиката, прие се много добре, залата беше пълна и след това дойдоха много хора да ни питат – къде е това място, наистина ли съществува, какви са тези деца, какво се случва.
Въпреки четирите си световни награди Калин все още мечтае да заснеме перфектния кадър. И въпреки че носи България в сърцето, със семейството му засега не обмислят да се приберат завинаги.
– България са моите родители, родителите на семейството на Ани, в България са едни от най-обичаните хора за мен в целия свят. България ме е създала такъв, какъвто съм, там съм се родил и там съм израснал.
Както се казва, аз съм на един самолет разстояние от България. Затова сме в Ню Йорк, защото ми е близо. Тук ми е домът, тук живеем в момента с жена ми и искаме да направим нашите проекти. Иска ми се да мога по-често да се прибирам за по-дълги периоди от време, но на този етап все още съм един месец в годината, но и това е достатъчно.
