„Словото на чакащите“ има две поставени цели – да послужи за дебют на един млад студент и по-важното – да даде гласност на наболял, но често неглижиран проблем в българскoто общество и медицина – проблемът с липсата на трансплантации у нас.
Статистическите данни сочат, че страната ни е на последно място по трансплантации в Европейския съюз, като се класира изключително ниско и в световен мащаб. През 2019 г. у нас са извършени едва 53 трансплантации, а към 3 септември 2021 г. 1055 души чакат за животоспасяваща трансплантация на орган.
Изложбата е визуализация на живота на хората, които се сблъскват с изпитанията и трудностите на донорството в България. Ицо, Виктория, Антон, Магдалена и Георги не са просто числа в тази статистика. Те са реални хора с желания, нужди и мечти, които остават забравени от здравната система. Те разказват историите си, част от които са превърнати във физически обекти, които предават не само процеса на изграждане на тази пластична калиграфия, но и процеса на една трансплантация. От сформирането на органите, през техния край и новото им начало. За изграждането им е използвана виртуална реалност, за да могат да бъдат изписани думите в триизмерното пространство, а след това тази пластика е 3D принтирана и запечатана в епоксидна смола.
Авторът, Валентин Щинков, е студент в магистърска програма „Калиграфия“ в Национална художествена академия. Неговият вдъхновяващ проект се явява естествено продължение на каузата на „Последният дар на човека“ на фондация „Документалистите“ – мултимедийна документална история за донорството на органи в България. А работата на артистa e един атрактивен начин за привличане на интерес на младата публика, който ще остави дълбоко впечатление у нея.
Чрез интерпретацията на Валентин Щинков заставаме лице в лице с жестоката реалност на потърпевшите от здравната система в България.
*Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Столична програма „Култура”
