Планът за приемане на еврото от България е в процес на интензивна работа. Това съобщи заместник-министърът на финансите Ивайло Христов, който откри провелата се днес втора част от Четвъртия банково-финансов форум на Мениджър „Бъдещето на парите", който за първи път се проведе в две издания, а bTV e медиен партньор.

„Разработваме Националния план за въвеждане на еврото в България и към момента документът се съгласува с всички отговорните институции“, съобщи Ивайло Христов, в началото на първия панел от форума, посветен на влизането на България в еврозоната. В изказването си той отбеляза, че се прави възможното планът да е готов до края на мандата на служебното правителство, защото индикативната дата за присъединяването на страната ни към еврозоната е 1 януари 2024 г. и тя е много близо.

„Не очакваме повишени нива на инфлация в България поради въвеждането на еврото“– посочи още в своята откриваща реч зам.- министър Христов.

Опитът на Естония с въвеждането на еврото - държавата, извършила прехода от национална към общоевропейска валута, и то в разгара на глобалната финансова криза преди 10 години сподели специалният гост в днешната втора част на форума, Танел Рос, заместник-главен секретар на Министерството на финансите на Република Естония в периода 2009 г - 2012 г.„Най-важният компонент от нашата парична рамка, какъвто е и случаят с България, е валутният борд, който бе установен по-малко от 20 години преди приемането на еврото“ каза той. Рос също така обясни, че в страната не е имало голяма дискусия по въпроса за влизането в еврозоната, тъй като еврото се е разглеждало като стълб на стабилност за европейската и естонската икономика. По думите му най-важното е, че тъй като страната е имала валутен борд и фиксиран курс спрямо еврото, при влизането в еврозоната не е имало големи икономически и политически промени за страната. „По отношение на Естония не може да се говори за цена на влизането в Еврозоната, а за ползи", добави Рос.

Влизането на България в Еврозоната е продължение на интеграцията на страната в Европа, започнала по времето на Борис I. Това заяви заместник-министърът на финансите Ивайло Христов по време на първия панел.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев заяви, че позицията на АИКБ и на всички работодателски организации у нас е в подкрепа на ускоряването на присъединяването на България към еврозоната. „Ние всъщност насърчаваме и подтикваме към по-бързи  и енергични действия за това. За нас ползите от това безспорно доминират“ каза Велев. Той заяви, че се надява инфлацията, която сега започва и изглежда ще расте, да се укроти при окончателното приемане на еврото у нас.

Георги Ангелов, старши икономист, институт „Отворено общество“, от своя страна заяви, че до голяма степен България вече е в Еврозоната, макар че формално все още не е част от региона на единната валута. „Миналата година България беше приета във валутния механизъм ERM II, познат като чакалнята на еврозоната, и в банковия съюз. Един от големите проблеми на страните извън еврозоната бяха високите такси за преводи – този проблем беше решен. Валутният борд реално ни фиксира към еврото, така че българският лев на практика е евро. В този смисъл от четвърт век ползваме еврото, макар да го наричаме лев“, каза Ангелов, като добави, че особено от миналата година консумираме голяма част от ползите от еврото. „Лихвите са рекордно ниски, а кредитният ни рейтинг бе повишен в най-голямата криза от последните десетилетия, именно защото влязохме в ERM II. Много неща, които свързваме като ползи с еврозоната, започваме да ги консумираме, защото вървим в тази посока. Важен е процесът, а не крайната дата“, добави той.

Високата инфлация изяжда спестяванията на хората в България. Въпреки това домакинствата държат все повече пари на депозит в банка – общата сума вече е близо 65 млрд. лв., където доходността е почти несъществуваща, коментираха участниците във втория панел "Сбогом на депозитите"

„Хората трябва да са активни при инвестиране, когато са сигурни, че могат да посрещнат дадена загуба на спестявания“, коментира Боян Бянов, регионален директор на платформата за депозити Raisin.

“Основният проблем е, че продуктите трябва да са лесни и разбираеми, да има прозрачност, а в същото време да дава доходност, с която поне да можем поне да покрием инфлацията, която сега е висока.“, смята Владимира Лулова, мениджър клиенти на системата за споделено кредитиране Iuvo. „С продукта Iuvo Up даваме именно проста алтернатива, която осигурява доста ликвидност, която дава по-голяма доходност”, добави тя.

„Българите традиционно познаваме 1 инструмент за инвестиране – недвижими имоти“, смята Райна Миткова, управител на EOS в България. По думите й рядко се говори за публичната продан. „Този тип имоти са обследвани от синдиците и при тях няма изненади. Свободният пазар прегрява – този алтернативен пазар предлага добри възможности“, добави Миткова.

„Тази година има ръст от 60% на взаимните фондове – вече са 3,6 млрд. лв. – ако ги съпоставим с банковите депозити – вече сме видими на картата“, коментира Явор Ачев, мениджър за България на Amundi Asset Management. Той допълни, че активното търгуване на акции и финансови инструменти има своите минуси, като може да доведе до грешката да продадеш евтино, а да купуваш скъпо. Според него българският пазар доста е израснал и се е променил. „Вече всяка банка и дружество може да изготвя профили в зависимост от риска, който е подходящ за дадения клиент“,  завърши той.

Устойчивото инвестиране съвсем скоро ще застигне и българския бизнес и той ще бъде принуден да въведе редица мерки. “Преходът е продиктуван не от даден пазар а от това че нямаме резрервна планетa”. Това заяви изпълнителният директор на Уникредит Булбанк Цветанка Минчева участник в панел „Финансиране на ESG“.„Много индустрии ще бъдат променени и оцеляването им е въпрос на това колко конкурентни могат да бъдат“, добави тя. Минчева също съобщи, че от 2022 г. Уникредит Булбанк ще започне тестове за отчитане на целия портфейл за въглероден отпечатък.

„Най-особеното е, че ако не докажете че компанията е зелена, то няма да получи финансиране или то ще е по-скъпо. Онези, които отказва да се трансформират ще изпаднат от пазара“, предупреди  София Касидова, ръководител „Стратегическо развитие и планиране“ в Българската банка за развитие. Целите за нисковъглеродно бъдеще на ЕС ще станат задължителни до 2024 г. за различни икономически обекти, добави тя. Друг много важен елемент е огромната роля на ЕИБ – която ще стане климатичната банка на ЕС и  ще отдели 1 трлн. евро за такива проекти, посочи София Касидова. И добави:

„Промените могат да се финансират по три начина: 1. Да променим начина си на живот – да спестяваме енергия и да консумираме по-малко месо. 2. Емисия на дълг или чрез заеми. 3. Да увеличим данъците“.  

„Най-голямата пречка е непознаване на темата. В Нидерландия вече 20 години отчитат какви са въглеродните емисии и въвеждане на политики за устойчиво развитие. А нашият бизнес е напълно незапознат с това – имали сме клиенти, които бъркаха въглероден отпечатък с пръстов отпечатък“, обясни още Иван Паспалджиев, старши консултант в denkstatt.

„Българският бизнес трябва да се готвят проактивно, а не реактивно. Да не го възприемат като тежест, а като нов начин за управление на бизнеса“, добави той.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!