Хуберт Котони: С InvestEU банките за развитие могат да си партнират директно с ЕК

Зам.-директорът на Европейския инвестиционен фонд подчерта, че новият механизъм надгражда Плана "Юнкер"

Хуберт Котони е сред топ финансистите на Европа. Заместник-директорът на Европейския инвестиционен фонд отговаря за управлението на мандатите от ЕИБ, сред които Европейския фонд за стратегически инвестиции (Плана „Юнкер“), програмите COSME, InnovFin, EaSI, Еразъм и др. Под негово ръководство са националните и регионални мандати с публични средства и структурни фондове като Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и Европейския социален фонд (ЕСФ). Котони е в Съвета на директорите на The Green for Growth Fund (GGF) и Европейския фонд за Югоизточна Европа.

Финансисът бе в България за участие в Годишната среща на акционерите на ЕИФ, домакин на която беше Българската банка за развитие.

Разговаряме с него след форума за ползите за развитието на бизнеса от прилагането на досегашните програми за финансиране и как опитът от настоящия програмен период може да намери приложение в следващия.

- Г-н Котони, как очаквате стратегическите промени във финансовата рамка да се отразят на акционерите на Европейския инвестиционен фонд, сред които е и Българската банка за развитие?

Най-напред бих искал да се спра на инвестициите от т.нар. План "Юнкер", който стартира през 2015 г. Този план допринесе за огромния растеж на ЕИФ и разбира се, за акционерите му. Това се отнася и за обемите на бизнеса, и за инструментите, които бяха използвани конкретно за националните банки за развитие.

Новата финансова рамка InvestEU се гради на опита, който натрупахме всички заедно. Целта е да направим дори повече. Особено чрез тематично разпределение - това ще бъде едно ново предизвикателство. Ще разделим проектите на сектори. Важно е например да имаме предвид  климатичните проблеми, които Европа, а и целият свят посрещат.

За разлика от Плана "Юнкер", който беше по-скоро мярка за излизане от кризата, сега ще можем да сме подготвени в различни теми и направления. Другата промяна е по стандартите и процедурите за взаимодействие с националните банки за развитие като ББР. Под новата рамка на InvestEU банките за развитие вече могат да са директен партньор на Еврокомисията. Това означава да измислим и разработим нови методи за кооперация с  тях. Наистина важни промени.

- Ще се облекчи ли процесът по предоставяне на финансиране за бизнеса с въвеждането на новата многогодишна програма InvestEU? 

Ако сравняваме чисто сумите в старата и новата рамка, Планът "Юнкер" беше много амбициозен. Ако погледнем лостовите механизми, те също са по-малко амбициозни в новия план InvestEU. Затова споменах важността на партньорството с банките за развитие. Наистина важно е да се прецени как ще бъдат дистрибутирани средствата.

Това ще е предизвикателството за всички – за Групата на Европейската инвестиционна банка и за банките за развитие, за това как да инкорпорираме повече частния сектор и да мобилизираме още повече частните инвестиции. Товa e залегнало в новата инвестиционна рамка и ще я направи по-ефективна за бизнеса.

- Можем ли да кажем повече за това как новият план ще подпомага бизнеса в Европейския съюз?

Това, което видяхме досега, е наистина много положителна индикация. InvestEU надгражда успеха на Плана Юнкер. Успешните продукти, в частност тези, които се отнасят до микро-предприятията и средно големите предприятия, ще продължат да работят. Затова тези установени мерки ще запазят своето видно място и в новата финансова рамка. В това отношение можем да видим наистина една последователност и няма да има прекъсване.

Предизвикателстватата са повече в социалния сектор. Там направихме много пилотни програми. И вярвам, че новият финансов план ще донесе нови визии и идеи, особено когато говорим за социална инфраструктура. 

- Естония, Румъния и България бяха класирани на челните места по въздействие на Плана "Юнкер", в който партнираше и Българската банка за развитие. Можем ли да очакваме засилено взаимодействие на Европейския инвестиционен фонд с банките за развитие в тези страни с оглед и на засилената им роля в InvestEU?

Планът "Юнкер" и особено неговата първа фаза бяха добре разпространени из цяла Европа. И въпреки това чухме критики от Еврокомисията, но и от страни членки, че той е трябвало да бъде концентриран повече в новите членки. И всъщност във втората му фаза наистина се фокусирахме върху новите държави членки. И това рефлектира върху резултатите, които споменахте.

В ЕИФ имаме дългогодишна връзка с ББР. България е много специфичен и деликатен пазар. Всъщност ние научихме много от работата си с ББР за това от какво има нужда този пазар. Много от националните банки за развитие  в Европа не са толкова добре настроени да работят със социални инструменти, каквито Фондът предлага чрез  Програма "EaSi“ на Европейската комисия за заетост и социални иновации.

Сега ББР сключи първото за България гаранционно споразумение с ЕИФ по тази програма. Целта е да бъдат подпомагани небанкови финансови институции, насочени към дребния предприемачески сектор в България. Да се подобри достъпът до финансови услуги, което ще има ефект върху създаването на работни места и местното икономическо развитие. Затова ние оценяваме високо активността на ББР и постиженията им в проекти със социално въздействие и финансирането им.

С това ново споразумение смятам, че ще можем заедно да направим още много за България. За нови предприятия и бизнеси, които имат най-голяма нужда от подкрепа.