Кандидати парламентарни избори 2024
В тази страница са представени политическите партии, които имат най-голям шанс да бъдат представени в следващото Народно събрание след предсрочните парламентарни избори на 27 октомври 2024 г.
ГЕРБ-СДС
ГЕРБ-СДС е политическа коалиция между партия ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България) и Съюз на демократичните сили (СДС), създадена за съвместно участие в избори и за общо парламентарно представителство. Коалицията се утвърждава като дясноцентристки политически формат с проевропейска и евроатлантическа ориентация и играе съществена роля в българския политически живот след 2019 г.
Произход и създаване на коалицията
Коалицията ГЕРБ-СДС е формирана през 2019 г., първоначално за участие в изборите за Европейски парламент. Решението за обединение е резултат от политическа стратегия за консолидация на дясното пространство и за обединяване на електоралната подкрепа на двете формации.
ГЕРБ, основана през 2006 г. с лидер Бойко Борисов, се утвърждава през годините като водеща партия в България и е управлявала страната в няколко последователни правителствени мандата.
СДС, от своя страна, е една от историческите партии на българския демократичен преход, създадена през 1989 г. като антикомунистически съюз и носител на политическата традиция на българската десница от началото на 90-те години.
Сключването на коалиционното споразумение между ГЕРБ и СДС през 2019 г. има за цел:
-
да съхрани историческата идентичност на СДС чрез парламентарно представителство;
-
да разшири дясноцентристката платформа на ГЕРБ;
-
да представи единен проевропейски и евроатлантически политически блок пред избирателите.
Оттогава коалицията ГЕРБ-СДС участва последователно в европейски, парламентарни и местни избори.
Политическа ориентация и идеологическа рамка
ГЕРБ-СДС се позиционира в дясноцентристкия политически спектър. Идеологическата рамка на коалицията се основава на програмните принципи на двете партии, като в общата платформа се открояват няколко основни направления:
-
Проевропейска ориентация – подкрепа за членството на България в Европейския съюз и активно участие в европейските политики;
-
Евроатлантическа принадлежност – подкрепа за НАТО и стратегическото партньорство със съюзниците;
-
Пазарна икономика – защита на частната собственост, насърчаване на предприемачеството и инвестициите;
-
Фискална дисциплина – контрол върху публичните финанси и поддържане на макроикономическа стабилност.
Идеологически ГЕРБ-СДС съчетава консервативни, либерално-икономически и християндемократически елементи, като акцентът варира в зависимост от конкретния политически контекст и изборна програма.
Структура и организационен модел
Коалицията ГЕРБ-СДС не е единна партия, а съюз между две самостоятелни политически формации, които запазват своята организационна автономия. В избори те се явяват с общи листи, а в парламента формират обща парламентарна група.
Основни характеристики:
-
всяка партия има собствено ръководство и устав;
-
предизборните листи се договарят между партньорите;
-
парламентарната дейност се осъществява чрез обща група с единно политическо поведение по ключови въпроси.
ГЕРБ е водещата сила в коалицията по отношение на численост, електорална подкрепа и парламентарно представителство, докато СДС участва като коалиционен партньор с по-ограничен, но символно значим принос.
Участие в избори и парламентарно представителство
От 2019 г. насам ГЕРБ-СДС участва в няколко последователни изборни цикъла:
Европейски избори
На изборите за Европейски парламент през 2019 г. коалицията се явява за първи път и печели значително представителство, което утвърждава формата като устойчив политически съюз.
Парламентарни избори
ГЕРБ-СДС участва в:
-
парламентарните избори през 2021 г.;
-
изборите през 2022 г.;
-
изборите през 2023–2024 г.;
В повечето от тези избори коалицията е сред първите политически сили по брой гласове и депутати, често заемайки първо място, но без самостоятелно мнозинство.
Местни избори
На местно ниво ГЕРБ-СДС подкрепя кандидати за кметове и общински съветници, като в редица общини представители на ГЕРБ печелят кметски мандати с подкрепата на коалицията.
Роля в управлението и политическите процеси
След 2021 г. България навлиза в период на чести избори и трудности при съставяне на стабилни правителства. Коалицията ГЕРБ-СДС често заема позицията на системна партия с управленски опит, като акцентира върху стабилността, институционалната приемственост и изпълнението на европейските ангажименти на България. ГЕРБ-СДС участва във формирането на две правителства.
На 6 юни 2023 г., след споразумение, постигнато между ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП–ДБ), Николай Денков е избран за министър-председател на България и оглавява т.нар. кабинет „Денков“, станал известен като „правителството на Сглобката“.
Кабинетът, ръководен от Росен Желязков, е сформиран на базата на коалиционно споразумение между ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ИТН и с подкрепата на АПС (ДПС–Доган). Встъпва в длъжност на 16 януари 2025 година.
Ключови фигури в ГЕРБ-СДС
Сред основните публични лица на коалицията са:
-
Бойко Борисов – председател на ГЕРБ;
- Румен Христов - председател на СДС;
-
водещи депутати и бивши министри от ГЕРБ;
-
представители на СДС, участващи в парламентарната група и в ръководни партийни органи.
Ръководството и говорителите на коалицията формират публичните позиции по законодателни, икономически и външнополитически въпроси.
Актуално състояние
Независимо от политическите оценки, коалицията заема трайно място в българската партийна система и е един от основните фактори при формирането на парламентарни мнозинства. Към 2025–2026 г. ГЕРБ-СДС остава една от водещите политически сили в България с активно парламентарно присъствие. Коалицията продължава да участва в законодателния процес, в управлението и в публичния дебат по ключови теми като икономика, европейска политика, сигурност и институционална стабилност.
Новини
ПП-ДБ
„Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) е политическа коалиция, създадена през 2023 г. от две коалиции – „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. На 13 февруари 2023 г. те подписват споразумение за общо явяване на парламентарните избори през 2023 г., насрочени на 2 април.
На парламентарните избори през 2023 г. в коалицията участват „Продължаваме промяната“, „Демократи за силна България“, Движение „Да, България“.
Новини
Алианс за права и свободи
Коалицията „Алианс за права и свободи - АПС“ беше регистрирана на 11 септември за участие в изборите за народни представители.
Тя е съставена от партиите „Справедлива България обединени родолюбци“ и партия „Земеделски народен съюз“.
Новини
ДПС–Ново начало
Движението за права и свободи (ДПС) е българска политическа партия, основана на 4 януари 1990 г., която има непрекъснато парламентарно присъствие от началото на демократичния преход в България. Партията е регистрирана по Закона за политическите партии и участва във всички парламентарни избори след 1990 г. ДПС се самоопределя като либерална партия и в различни периоди е била член на Алианса на либералите и демократите за Европа (сега „Обнови Европа“). От 2024 година партията се явява на избори като коалиция с името ДПС-Ново начало.
Исторически контекст и „възродителният процес“
Създаването на ДПС е пряко свързано с последиците от т.нар. възродителен процес – държавна политика, провеждана в България основно в периода 1984–1989 г. по време на управлението на Българската комунистическа партия. Тази политика включва насилствена смяна на имената на българските турци и част от мюсюлманското население, ограничения върху религиозните практики, забрана на турския език в публичното пространство и репресии.
След политическите промени през ноември 1989 г. започва процес на възстановяване на правата на засегнатите общности. Именно в този контекст, на 4 януари 1990 г., е учредено Движението за права и свободи като политическа организация, заявяваща защита на конституционните права, етническия мир и демократичния модел на управление.
Основатели и ранно ръководство
Централна фигура в създаването и дългогодишното ръководство на ДПС е Ахмед Доган. Той е сред учредителите на партията и неин председател от 1990 г. до 2013 г. В продължение на повече от две десетилетия Доган определя стратегическата линия на партията и е ключова фигура в българския политически живот.
Още през 90-те години ДПС се утвърждава като стабилна парламентарна сила, въпреки периодични опити за поставяне под съмнение на легитимността ѝ, включително дебати дали партията нарушава Конституцията с предполагаем етнически характер. Конституционният съд обаче потвърждава правото на ДПС да съществува и участва в политическия процес.
Председатели на ДПС по години
Ръководството на партията през годините е следното:
-
Ахмед Доган – председател от 1990 г. до 2013 г.
-
Лютви Местан – председател от 2013 г. до 2015 г.
-
Мустафа Карадайъ – председател от 2016 г. до 2023 г.
-
Джевдет Чакъров – съпредседател от 2024 г. до 2025 година
-
Делян Пеевски – съпредседател от 2024 г. до 2025 година. От 2025 година е единствен председател на ДПС.
Тези промени отразяват различни етапи на вътрешно развитие, конфликти и трансформации в партията.
Електорална подкрепа и конкретни региони
Електоралната подкрепа за ДПС е териториално концентрирана и ясно проследима по изборни резултати. Най-силни позиции партията традиционно има в следните области и общини:
-
Област Кърджали – дългогодишно най-силният регион на ДПС, включително общините Кърджали, Момчилград, Крумовград, Ардино;
-
Област Разград – силно присъствие в Разград, Исперих, Кубрат;
-
Област Шумен – включително Каолиново, Венец, Хитрино;
-
Област Търговище – Омуртаг, Антоново;
-
Област Силистра – Дулово, Алфатар;
-
части от Добрич, Русе и Бургас (особено Руен и Сунгурларе).
В тези региони ДПС традиционно печели избори за народни представители, кметове и общински съветници.
Участие във властта и парламентарна роля
ДПС е участвала пряко или косвено в управлението на България в няколко ключови периода:
-
2001–2005 г. – участие в управлението чрез коалиция с НДСВ, с министри като Мехмед Дикме, Емел Етем;
-
2005–2009 г. – участие в т.нар. „тройна коалиция“ с БСП и НДСВ, с министри като Нихат Кабил, Емел Етем, Джевдет Чакъров;
- 2013-2014 г. - участие в управлението в коалиция с БСП с премиер Пламен Орешарски, с министри от ДПС Хасан Адемов, Станислав Анастасов и Мариана Георгиева
-
парламентарна подкрепа или влияние в различни формати след 2022 г.
Депутати на ДПС традиционно участват в комисии по финанси, земеделие, регионално развитие, околна среда и енергетика.
Скандали, разцепления и напуснали ключови фигури
Още през 90-те години в ДПС има вътрешни напрежения и напускания, свързани с различия относно ролята на партията и нейното ръководство.
Първото по-сериозно сътресение идва през 1996 година. Тогава зам.-председателят на ДПС Гюнер Тахир подава оставка и напуска ДПС. От движението го изключват през май 1997 г., но не е получил официално съобщение за това. От 1997 г. е депутат от Разград в парламентарната група на СДС в 38-ото Народно събрание.
През 2001 г. Осман Октай, един от основателите на ДПС, зам.-председател на партията, а след това и организационен секретар, е отстранен от ръководството на партията поради редица несъгласия с Ахмед Доган.
В края на септември 2007 г. Мехмед Дикме, министър на земеделието и горите в правителството на Симеон Скскобургготски, напуска Движението за права и свободи, и заявява че не е съгласен с принципите на авторитаризъм, които се прилагат в партията.
През 2011 година Касим Дал, сочен за втория човек в ДПС, напуска оперативното ръководство на партията след „кървавото писмо“, което пише до структурите на партията. Когато Касим Дал напуска (и впоследствие е изключен от) ДПС в началото на 2011 г., той е последван от Корман Исмаилов. Исмаилов, който по това време е депутат и бивш лидер на младежката организация на ДПС, е единственият от парламентарната група, който открито застава на страната на Дал.
Най-значимото разцепление настъпва през 2015 г., когато председателят Лютви Местан е отстранен от ръководството след разногласия с Ахмед Доган, свързани с външнополитически позиции. След напускането си Местан създава партията ДОСТ (Демократи за отговорност, свобода и толерантност), която участва в избори, но не успява да измести ДПС като основен политически представител в тези електорални ниши.
Конфликтите след 2020 г.
В по-нов период се задълбочават вътрешните напрежения между различни центрове на влияние в ДПС. Един от ключовите конфликти е този между Ахмед Доган и Делян Пеевски, който води до организационно и политическо разделение.
След вътрешнопартийни промени през 2023–2024 г., Пеевски бе номиниран за лидер на ДПС и по-късно официално избран за съпредседател на партията заедно с Джевдет Чакъров. Следва разцепление в партията, като една част от членовете и структурите застават зад почетния председател Ахмед Доган и съпредседателя Джевдет Чакъров, докато другата част застават зад Делян Пеевски. Започна и съдебна битка за това кой е председател на партията.
През 2024 г. се оформят отделни парламентарни и политически формати, сред които:
-
„ДПС – Ново начало“ – парламентарна група и политическа линия, свързвана с Делян Пеевски;
-
Алианс за права и свободи – политически проект, възникнал на фона на разцеплението и претендиращ за приемственост с традиционната линия на ДПС с лидери Девдет Чакъров и Ахмед Доган.
Изненадващо и без обясненеие през май 2025 година Джевдет Чакъров подаде оставка от ДПС след разговор с Делян Пеевски, като по този начин Пеевски остана единствен председател на Движението за права и свободи.
Значение и място в българската политическа система
ДПС е една от малкото партии в България с над 30-годишна непрекъсната парламентарна история. Тя играе ключова роля като балансьор в редица парламентарни конфигурации и често е фактор при формирането на мнозинства.
Независимо от периодичните кризи, разцепления и обществени спорове около дейността ѝ, партията запазва стабилна организационна структура и ясно разпознаваема електорална база.
Актуално състояние
Към 2026 г. Движението за права и свободи съществува в условията на вътрешно разделение, но с продължаващо парламентарно присъствие. Историческата роля на партията, нейното влияние в конкретни региони и участието ѝ в управлението на страната я правят един от най-значимите и дългосрочни фактори в българската политика след 1989 г.
Новини
Възраждане
„Възраждане“ е националистическа политическа партия в България, учредена през август 2014 г. Неин основател и председател е Костадин Костадинов. Партията се самоопределя като патриотична формация. Същевременно е класифицирана от различни анализатори и медии като антиевропейска и антизападна, както и като проруска.
Партията е учредена през август 2014 г. в Плиска от бившия активист на ВМРО-БНД – Костадин Костадинов, който година преди това напуска партията, разочарован от преизбирането на Красимир Каракачанов за председател на ВМРО–БНД през 2012 г.
Новини
БСП за България
Българската социалистическа партия (БСП) е лявоцентристка социалдемократическа политическа партия. Партията се формира след общопартиен референдум на 3 април 1990 г. Тя е прекият наследник на Българската комунистическа партия.
От 2017 година досега тя се явяваше на изборите в коалиция „БСП за България“. На изборите на 27 октомври партията ще бъде в нова коалиция с над 20 партии – коалиция „БСП – Обединена левица“.
Новини
Има такъв народ
„Има такъв народ“ е политическа партия, създадена от телевизионния водещ и певец Слави Трифонов през 2020 г. Те се определят като „политически продукт“, възникнал следствие на референдума през 2016 г. и потъпкването на резултатите от страна на депутатите.
След участието на екипа на предаването „Каналето“ в протестите срещу правителстовото на Жан Виденов през 1997 година, дълги години Слави Трифонов изразява своята гражданска позиция относно актуални въпроси в страната чрез ефира на предаването „Шоуто на Слави“.
