Златно поле по залез слънце: Тоня Сотиропулу

Красотата – неподправена, изваяна и почти изящно съвършена, харизматична и почти поразяваща, озаряваща и будеща възхита, в нереално ярка хармония с вътрешния свят. Това е, което няма как да не видят очите при първата среща с нея. Комуникацията с нея преобръща очакванията – защото осъзнаваш, че зад всичко това стои не просто една жена, човек, актриса и личност, а вселена от хоризонти, които с охота те допускат да бъдеш провокиран, но и обгърнат от топлината на някакво ново познание за себе си...

Тоня Сотиропулу съчетава артистичната чувствителност с активна гражданска позиция. Самоуверена, интелигентна, фина. Със завиден баланс между сила и уязвимост, откровена е, без да губи достойнството си. Говори за самопознание, за нуждата от автентичност и за това да живееш в синхрон с вътрешните си убеждения. Едва ли би могло да има по-добър символ на съвременната гръцка жена.

Позната е най-вече от Skyfall (2012) като момичето на Бонд – тема, за която с право не обича много да говори – защото не е обсебена от звездния си статус, а и защото има още много отвъд работата ѝ с холивудски величия. Едно от тези „допълнения“ е подкрепата на каузи, свързани с равенството между половете, менталното здраве и устойчивия начин на живот, както и създадения от нея приют за животни. С други думи, Сотиропулу е образ, който напълно съвпада с казаното от нея: „Надявам се да съм златно поле по залез слънце. Така бих искала хората да ме виждат – като човек, който носи светлина и с когото е лесно да бъдеш и да общуваш“...

Снимка: Даниел Димитров

Тоня Сотиропулу в разговор с Даниел Димитров – за срещите с любовта и знаците за промяна, за музиката и съпругра ѝ Костис Маравеяс, за ролите с „духовна“ тежест, за историите, които липсват в киното, и за онова, което артистите все още се страхуват да покажат, за уязвимостта като форма на смелост, за приюта ѝ за животни...

Казвате, че красотата е чувство. Кое е най-красивото чувство?

- Любовта, предполагам. Мисля, че любовта е най-красивото чувство – това е онова, което те кара да продължаваш напред в живота, което те прави творчески човек. Това е, което те държи жив – способността да обичаш и да се чувстваш обичан.

Кога се срещнахте с това чувство за последен път?

- Опитвам се да го усещам всеки ден. Опитвам се да съм осъзната за всичко и всички около мен, да не се давя в нещата, които искам да направя, или в ежедневните проблеми. Опитвам се да присъствам – и така го преживявам всеки ден...

В едно интервю споделяте, че харесвате Ленард Коен, Джон Бон Джоуви, Адел. Може ли да се каже, че вкусът към музиката е показателен за вкуса на човека въобще?

- Мисля, че музиката е най-могъщото нещо на света, дори повече от киното. Тя е нещо като религия. Защото дори да не говориш един и същи език, дори изпълнителят да е от другия край на света, синхронът, енергията и вибрацията на музиката те карат да чувстваш неща, които те оформят. Така че, да – мисля, че музиката изразява личния вкус. Аз слушам най-различна музика, много различна, но тези изпълнители имат особено значение за мен.

Освен това, ние свързваме песни с определени периоди от живота си – песента, с която за пръв път си се влюбил, или тази, която си слушал при първата раздяла...

Кое е последното Ви откритие в музиката?

- Откритието ми е, че ми се иска да бях по-добра певица (Усмихва се – бел. а.), за да мога да правя нещо с това, а не просто да си пея в колата, на купони или у дома. Но вярвам, че музиката обединява всички.

Има ли песен, която съпругът Ви е посветил – нещо лично и специално?

- Да, писал е няколко песни за мен. Има една, която създаде миналата година. Казва се „Един глас“...

(Тоня Сотиропулу от 2021 г. е омъжена за Костис Маравеяс – гръцки музикант, композитор и текстописец, свири на акордеон, китара, пиано, орган на Хамънд, пее на гръцки, италиански, английски и испански – бел. а.)

Как се подготвяте за роли, които изискват не просто игра, а вътрешно преобразяване, като тази в Man of God, която има особена „духовна“ тежест?

- Да... Мисля, че винаги трябва да оправдаеш героя си, дори ако играеш някой, който по общоприети представи е „лош човек“ и е извършил нещо лошо. Трябва да можеш да го почувстваш и да го оправдаеш...

Снимка: Даниел Димитров

Казвате, че красотата е чувство. Кое е най-красивото чувство?

Кога се срещнахте с това чувство за последен път?

Кое е последното Ви откритие в музиката?

Има ли песен, която съпругът Ви е посветил – нещо лично и специално?

- Да, писал е няколко песни за мен. Има една, която създаде миналата година. Казва се „Един глас“...

Снимка: Даниел Димитров

Една от най-добрите ми приятелки имаше голямо пространство зад офиса си. Винаги прибирахме бездомни или ранени кучета и котки, и опитвахме да им намерим домове сред приятели. После решихме да направим нещо по-сериозно – двете да вложим средства и да създадем неправителствена организация за животните. Така започнахме да се разрастваме. Сега имаме подкрепа от хора и фирми, дори онлайн магазин. Приютът се намира в Атика, близо до летището в Атина.

Ако жената е пейзаж, както казва един поет, как бихте описали своя?

- Надявам се да съм златно поле по залез слънце. Така бих искала хората да ме виждат – като човек, който носи светлина и с когото е лесно да бъдеш и да общуваш.

Често ли получавате знаци за промяна на Вас самата?

- Да, усещам. И работя върху това – това е основният ми фокус. Искам да се виждам различна всяка година, да се чувствам различно – по-близо до това, в което се превръщам... Не искам животът просто да ме помете. Не говоря за контрол в строгия смисъл, а за възможността да преосмислям и пренастройвам себе си. Работя много върху тези неща и виждам промяна. И съм горда от това.

Кой беше последният такъв знак?

- Последния път го усетих преди около месец. Всъщност, всичко започна преди четири месеца. Започнах да ммедитирам. Ходила съм на терапия. Работя върху себе си от години, но тогава реших сериозно да се заема с невронаука и да медитирам, дори когато не ми се иска.

Беше трудно в началото, но преди месец една сутрин се събудих и се почувствах цяла (Щраква с пръсти – бел. а). Макар че нищо особено не се беше случило, не бях получила най-голямата роля в живота си, нито нещо изключително. Но бях напълно присъстваща. И си казах: „Боже, аз обичам живота си. Имам хубав живот“. Това беше голяма промяна за мен.

Има ли дума, която Ви определя най-добре като човек?

- (Замисля се – бел. а.) Бих искала това да е доброта. Може би, някой ден ще я постигна напълно, но така искам да мисля за себе си – като за човек, който е добър с другите.

Как бихте продължила изречението „Аз съм човек, който обича...“?

- Аз съм човек, който обича живота.

Снимка: Даниел Димитров

Тоня Сотиропулу бе у нас по покана на кино-литературния фестивал „Синелибри" (10 октомври – 3 ноември) в София и още шест български града – Пловдив, Бургас, Велико Търново, Габрово, Варна и Стара Загора. Мотото тази година е „Пяната на дните".

Още по темата