Докато наблюдава как совалките, с които е летял, предприемат последните си пътувания, за да станат музейни експонати, астронавтът Лерой Чао изразява опасенията си, че човечеството лекомислено се отказва от космическите изследвания и бъдеще отвъд Земята.

След като изпълни последната си мисия през 2011 г., на 17 април совалката "Дискавъри" бе транспортирана с модифициран Боинг 747 до музея "Смитсониън" във Вашингтон. Подобна съдба очаква и останалите совалки – "Индевър", "Атлантис" и тестовата "Ентърпрайз", които ще бъдат изложени съответно в Лос Анджелис, посетителския комплекс на космическия център "Кенеди" и Ню Йорк.

"Трудно е да избягаме от идеята, че правим крачка назад. Непосилно ми е да мисля за совалката – това невероятно превозно средство – в минало време", казва Лерой Чао, астронавт ветеран от три мисии и полет до Международната космическа станция с руска ракета "Союз", който сега работи като частен консултант на индустриалната група "Space Foundation".

С колебливите ангажименти на Русия към пилотираните мисии и със съмненията на някои наблюдатели, че новата космическа сила Китай ще се придържа към самоуверените си и амбициозни планове, изниква подозрението, че човечество просто се е предало. САЩ запазват надеждата да подновят пилотираните мисии през 2017 г., но в краткосрочен план те са напълно зависими от Русия за транспорт до МКС и обратно.

В дългосрочен аспект НАСА планира да стъпи отново на Луната, да осъществи кацане на близкоземен астероид и в крайна сметка да достигне до Марс. Ветерани от космическата програма обаче смятат, че несъответствието между ресурси и амбиции става все по-явно.

"Ако попитате хората дали космическите изследвания са важни, осем или девет на всеки десет души ще отговорят "да". Единственият проблем обаче е, че всичко зависи от финансите. Никой президент или конгресмен няма да признае, че слага край на програма за пилотирани полети в космоса. Решенията, които те взимат обаче, ограничават ресурсите до невъзможност да се направи каквото и да е", казва Роджър Лониъс от института "Смитсониън".

След поредица от инциденти и технически проблеми, за Русия пилотираните космически полети вече не са приоритет. Някои местни експерти изразяват опасенията си, че заради фокуса върху космическата станция програма за изследване на космоса остава в
сянката на по-изгодни начинания като извеждането на сателити в орбита.

Китай изпрати за първи път човек в космоса през 2003 г. и планира да повтори начинанието по-късно през тази година. Страната със задоволство разисква бъдещите си амбициозни планове да достигне до Марс. Космическата стратегия на Китай включва собствена станция до 2020 г. и кацане на Луната до 2030 г. Китайската страна обаче е изправена пред свои специфични предизвикателства като например бързо застаряващото население.

Не са малко експертите, които смятат, че и космическият апетит на Китай ще се уталожи. "Хората губят интерес към космическите полети. Дори в Китай се чуват оплаквания, че парите ще бъдат по-добре похарчени не в космоса, а на Земята – за здравеопазване и социални услуги", казва Джеймс Луис от Центъра за стратегически и международни проучвания в САЩ.

Според някои експерти от решенията, които предстои да бъдат взети през следващите десетилетия за пилотираните космически полети зависи бъдещето на цялата човешка раса. Учени като британския физик Стивън Хокинг отдавна предупреждават, че ако човечеството не се устреми към други планети и остане на Земята, съществува риск да изчезне в резултат на ядрена война или природна катастрофа.

"Изправени сме пред следния избор – или до 50 години да разполагаме с подобни на антарктическите бази на други планети в Слънчевата система или финансираните от правителствата пилотирани изследвания на космоса да приключат", казва Джон Логсдън от Вашингтонския университет.

"Хората едва ли осъзнават, че полека загърбват възможността за космически изследвания в стил "Стар Трек" и безброй други научно-фантастични произведения", допълва Роджър Лониъс. Някои експерти си задават въпроса дали целият фокус върху националните космически програми и пилотирани космически полети не е погрешен.

Възможно е бъдещето да зависи по-скоро от роботизирани самолети и от засилващото се влияние на частните компании. Усъвършенстването на новите технологии и потенциалното развитие на изкуствен интелект могат да предизвикат революция в използването на роботизирани сонди. В научните среди се допуска, че е по-вероятно интелигентни машини, а не органични форми на живот като човека да завладеят космоса.

Засега остава скептицизмът, че частните компании ще намерят за икономически оправдани пътуванията в дълбокия космос. Каквото и да предстои, Лерой Чао гледа към бъдещето с оптимизъм: "Все още вярвам, че ще стъпим отново на Луната, или ще стигнем до Марс, дори и да ни отнеме повече време. Ако това не се случи, ще бъде истинска трагедия".