Японецът Такаки Каджита и канадецът Артър Б. Макдоналд са удостоени с Нобелова награда за физика, съобщи nobelprize.org. Отличието се присъжда на учените за осцилациите на неутрино, които показват, че то има маса.
На прага на новото хилядолетие Такаки Каджита представя откритието, че частици неутрино от атмосферата преминават от една самоличност към друга на път към детектора Супер-Камиоканде в Япония.
Междувременно изследователска група в Канада, ръководена от Артър Макдоналд, демонстрира, че идващи от Слънцето неутрино не изчезват по пътя си към Земята. Вместо това те се улавят с различна самоличност при пристигането им в обсерваторията в Съдбъри.
Откритието води до важното заключение, че неутрино – дълго време смятани за лишени от маса частици, трябва да имат някаква маса, макар и малка.
За физиката на елементарните частици откритието е историческо, тъй като хвърля светлина върху загадъчния свят на неутрино. След фотоните неутрино са най-многобройните частици в Космоса. Земята постоянно е бомбардирана от тях. Много неутрино се създават в реакции между космическата радиация и земната атмосфера. Други са продукт на ядрени реакции във вътрешността на Слънцето. Милиарди неутрино преминават през човешкото тяло всяка секунда. Почти нищо не може да ги спре - неутрино са най-изплъзващите се елементарни частици в природата.
В света непрекъснато продължават да бъдат извършвани експерименти за улавяне на неутрино с цел изучаване на техните свойства. Нови открития за най-дълбоките им тайни ще променят човешкото разбиране за историята, структурата и бъдещата съдба на Вселената.
Нобеловата награда за физика се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. Първата Нобелова награда за физика е на немския физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име.
Досега само две жени са ставали лауреати в тази категория – през 1903 г. Мария Кюри и Мария Гьоперт Майер през 1963 година. Кралската шведска академия на науките предпочита да присъжда отличието на по-млади учени, отколкото останалите академии. По данни от 2014 г. средната възраст на Нобеловите лауреати по физика е 55 години, докато тази на получилите приза за литература е 64 години.
Сред по-известните учени Нобелови лауреати за физика са Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри /1903/, Макс Планк /1918/, Алберт Айнщайн /1921/, Нилс Бор /1922/, Лев Ландау /1962/, Пьотър Капица /1978/, Питър Хигс /2013 г./.
Джон Бардийн, американски физик и електроинженер, е единственият, удостоен с две Нобелови награди за физика – през 1956 и 1972 година. Основните му заслуги са откритието на транзистора през 1947 г. в лабораториите Бел и поставяне основите на теорията за свръхпроводниците.
Най-младият лауреат е сър Уилям Лорънс Брег, Великобритания. Брег получава заедно с баща си Нобелова награда за физика през 1915 г., когато е само на 25 години.
Миналогодишните носители на Нобеловата награда за физика са японците Исаму Акасаки и Хироши Амано, както и роденият в Япония американски гражданин Шуджи Накамура. Отличието бе присъдено на тримата учени за изобретяването на сините светодиоди – нов енергоспестяващ и екологичен източник на светлина. Изобретението е само на 20 години, но вече има изключителен принос за човечеството. Светодиодите се използват масово при екраните на смартфоните. Ако крушката с нажежаема жичка е осветявала 20-и век, то през 21-и век това прави LED светлината.
