На днешния 5 юли преди 20 години на бял свят се появи овцата Доли – първият клониран бозайник. Раждането ѝ породи надежди за значими пробиви в областта на здравеопазването, като например производство на органи в лабораторна среда, припомня Франс прес.
До подобни чудеса обаче не се стигна. Човешкото клониране се оказа до такава степен сложно, рисковано и неприемливо от етична гледна точка, че бяха предпочетени други технологии.
„Клонирането за медицински цели не бе на висотата на очакванията”, коментира Росарио Исаси от Института по биоетика и здравна политика към университета в Маями.
Овцата Доли беше първият бозайник, клониран с помощта на технология за соматичен клетъчен ядрен трансфер. Ядрото на възрастна клетка заедно с нейната ДНК е отнето и имплантирано в неоплодена яйцеклетка, чието ядро предварително е било отстранено.
По този начин обаче не е създаден човек, тъй като клонирането като технология за човешка репродукция бе отхвърлено в целия свят заради етични съображения и санитарни рискове.
При животните само малък брой ембриони оцеляха след раждането си и много от тях по-късно имаха здравословни проблеми.
Инвестициите в изследванията върху терапевтичното клониране намаляха и днес са малко страните – Белгия, Китай, Израел, Япония, Южна Корея, Великобритания, Сингапур, в които е разрешено създаване на ембриони за изследвания.
Производството на стволови клетки с терапевтична цел също предизвиква дебати от етично и морално естество.
Няколко учени създадоха стволови клетки, използвайки технологията, свързана с клонирането на Доли, но не стигнаха до създаване на функциониращи човешки органи.
