Той а артист, който умее да споделя. Самото споделяне е съвършен акт и в него се ражда съвършения звук на красиво написаната музика. Това пък ражда красивите моменти за публиката. Идеалната верижна реакция в професионалния живот на един артист...
Няма капчица неискреност в думите на Шломо Минц, наричащ себе си „миролюбив човек, който желае доброто на обществото“. Едно от най-големите имена в съвременната класическа музика – цигулар, диригент, педагог и композитор, продължава са създава биография, отдавна призната и оценена като повече от впечатляваща – заради присъствието на сцената, техниката на изпълнение, наградите, албумите, проектите...
Рецепта за успех няма. Има личен пример и прости правила, които движат света и избраните в точната посока: „Нашата задача е пресъздаване на вече създаденото. Ние не не сме над него, нито под него. С времето натрупваме опит в пресъздаването на дадено произведение. Понякога това означава, че развиваме определени промени или стигаме до различни заключения, които идват след 30 или 40 години свирене на същото това произведение“.
Шломо Минц, в разговор с Даниел Димитров – за детството и пътя след това, за недосегаемите партньори на сцената и възможно ли е да гледаш по-„отвисоко“ на музиката. И още: Кога се почувства като част от магията на изкуството. Как приема скоростта, с която се движи светът днес. Защо, когато говори за музика, често използва думи от кулинарията...
Какво дете бяхте и това детство отрази ли се на пътя, който поемате след това?
- Трудно ми е да определя какво дете бях... Но мисля, че като цяло би било най-безопасно да се каже, че бях много тих (Усмихва се – бел. а.). Много, много спокоен... Информацията, която получавах и усвоявах, беше важна, защото беше част от моето развитие. Бях твърде спокоен и просто се опитвах да изпълнявам нещата, които ми се задават, и да усвоявам инструмента в музикално и техническо отношение...
Вашият ментор Исак Щерн казва: „В изкуствата има магия, от която само творците могат да бъдат част“. Кога се почувствахте част от магията?
- В една кариера, особено, когато тя е дълга, има много магични моменти. Затова ми е трудно да свържа живота си с един или друг такъв момент, те са повече от един, и са се проявявали по различни начини, в различните страни, с различни хора... Затова не мога да посоча конкретен етап от живота си. Честно казано, мисля си, че това наистина е един вид процес. Това е част от процес на развитие. Първо, трябва да се развиеш като артист, за да имаш магични моменти. Така че, ако работиш над себе си и своя перфекционизъм, настъпва този определен момент – за теб или за публиката.
Трябва да Ви кажа, че от психологическа гледна точка, от гледната точка на артиста, той постоянно е ангажиран и зает с това да подобрява, и да усъвършенства изкуството си, представянето си пред публиката, и начина, по който пресъздава музиката за публиката. Тогава магическите моменти идват от само себе си...
Когато Ви слушам, заедно с оркестър, сякаш изключвам всички останали инструменти и чувам само Вас. Има ли музика/артист, който Ви действа по подобен начин?
- Не… (Замисля се – бел. а.) Отговорът всъщност е не, защото, честно казано, за мен едно изпълнение е страхотно, когато се споделя с музикантите. Не можеш просто да караш музикантите да бъдат твои роби. Това е доста грешно...
Затова не гледам на изпълнението си по начина, по който човек получава, когато е в публиката. Моята гледна точка е на този, който споделя музиката и нейната красота с музикантите до себе си. Ако не споделиш, няма как очакваш тяхната душа да бъде част от това, което свирят.
А когато сте част от публиката?
- Нямам представа какво всъщност получава публиката... Според мен тя трябва да получава наистина всичко. Възможно е понякога да не може да възприеме напълно посланието така, както е било замислено – заради начина, по който го чува, или защото всеки тълкува и преживява нещата по различен начин.
Има определена дистанция – както буквална, така и емоционална. Те седят далеч от сцената, например. Но, във всеки случай, идеята винаги е да се споделят, както казахте, красиви моменти. А красивите моменти се раждат от споделянето. Те се споделят с диригента, с музикантите и с всички, които участват в създаването на преживяването.
Имал ли сте недосегаеми партньори на сцената?
- Защото някой е толкова добър или защото е лош?... (Усмихва се – бел. а.). Отговорът всъщност е не. Разбира се, има партньори на сцената, които са много различни, има диригенти, които са много различни – те усещат музиката по различен начин...
Но аз винаги се опитвам да намеря начин да се хармонизирам с хората, с които работя. В края на краищата, времето за репетиции трябва да се използва за хармонизиране с тези, с които работиш. В противен случай, създаването на пълната картина е невъзможно. Ще се получи картина на нещо много специфично, където един човек е над друг. А това не е идеята за музиката. Идеята за музиката е, че ако тя е написана вертикално, в идеалния случай, трябва да чуваш всичко, а не само една, две или три ноти от десет. Така че идеята е да се хармонизираш, да опиташ да намериш начин да споделиш всичко заедно с музикантите до теб.
Вярно ли е, че с опита музикантът започва да гледа по-„отвисоко“ на една творба, и си позволява да дава повече от себе си като прочит?
- Не съм много съгласен с това твърдение. Според мен идеята е следната... Един композитор създава нещо преди време. Днес ние „влизаме“ и пресъздаваме духа на това творение. Така че нашата задача би трябвало да е пресъздаване на вече създаденото. Ние не не сме над него, нито под него. С времето, натрупваме повече опит в пресъздаването на това конкретно произведение. Понякога това означава, че развиваме определени промени или стигаме до различни заключения, които идват, може би, след 30 или 40 години свирене на същото това произведение.
Но винаги, през цялото време, става дума за пресъздаване и възстановяване на тази велика творба. И тъй като тя е велика, трябва да бъде пресъздадена по подобаващ начин. Това е целият процес. Това е целта на един артист.
Казвате, че през късните 70 години, светът се движи доста по-бавно. Как приемате скоростта, с която се движи светът днес?
- Няма съмнение, че светът се движи много бързо. Подозирам, че в бъдеще ще се движи още по-бързо – с изкуствения интелект (ИИ) и с нещата, които не можем или не сме могли да си представим преди 10–20 години, а днес са реалност. Пътуване до други планети, изхранване на обществото по нови начини, преминаване от петрол към електричество и така нататък. Има много, много изобретения, които ни помагат или не ни помагат, да живеем по-добър живот, или може би не чак толкова добър... Всичко е относително. Светът в момента се намира в голяма центрофуга и вярвам, че когато една центрофуга се върти, излизат най-различни цветове. Очаквам тази центрофуга да се върти още по-бързо в бъдеще.
И това не означава, че се отказвам от днешния свят. Мисля, че днешният свят е завладяващ, но в същото време, съм доволен и от нещата, които съм постигнал в миналото, и с нетърпение очаквам да намеря нови начини за творчество по-нататък.
Започнахте с ИИ, страхувате ли се от него или смятате, че може да бъде полезен за музиката, например, за Вашата музика и за Вашата работа?
- Мисля, че ИИ крие много опасности. Например, че може да загубим своята индивидуалност, или нещата, които сме можели да правим, използвайки собствените си инстинкти, защото ИИ, на практика, ще ги върши по-добре. Така че той носи опасност. Значителна опасност. Хората могат да загубят работата си, препитанието си заради ИИ или защото някой ще го използва. Това ме тревожи... Но, в същото време, се надявам, че ще има добър баланс, така че да не разрушим живота си заради ИИ, а по-скоро да го използваме като средство да стане по-добър.
Направи ми впечатление, че, когато говорите за музика, често използвате думи от кулинарията...
- Мисля, че всеки артист би излъгал, ако каже, че не обича да готви. Всеки артист обича да готви, аз също обичам да готвя.
Харесвам най-различни кухни и понякога се опитвам да приготвям това-онова. Не знам как се прави суши, но може би един ден ще се науча (Усмихва се – бел. а.).
Има ли дума, която най-добре Ви определя като човек?
- Миролюбив човек, който желае доброто на обществото.
Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- ...който обича обществото.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
