След „Речта на краля” и отличията, които този чудесен филм заслужено спечели, едва ли има някой, който би поставил под съмнение качествата на Том Хупър в разказването на истории. Любопитството към последния му проект – „Клетниците”, който също е номиниран за „Оскар”, е всъщност супер логично и оправдано. Дори и да не си фен на Виктор Юго или на мюзикълите като цяло (особено ако са класически), пак е вероятно да насилиш лекичко и да настроиш ума и сетивата си за нещо епично. Особено предвид богатия откъм качество лист с актьори, които имаме уникалния шанс да гледаме измъчени и възпяващи емоциите си на фона на прекрасни декори.
Част от тях са скочили директно от света на комиксите в дебрите на истинската литературна драма, а други са просто световно любими луди глави, които изглеждат малко странно в образи, които оплакват сърцераздирателно съдбата си.
След ролята на татко от бъдещето, Хю Джакмън (който скоро отново ще наметне кожата на Върколака) е клетият Жан Валжан. Ан Хатауей пък изтръска опашка, свали 12 килограма (което се равнява горе-долу на кофа сексапил), за да се разгърди нееротично в ролята на Фантин и да пролее бидон сълзи в очакване завръщането на любовта, която е загубила. Миловидно красивата Аманда Сейфрид няма кой знае колко време да покаже какво може, но при нея и така или иначе очите й вършат по-голямата актьорска работа, така че – хубава Козет, мила Козет. Приятните „изненади” са Саша Барон Коен (да, пак е клоун, но този път с кофти мотиви) и Хелена Бонъм Картър, която може би за първи път от много време не е във филм на съпруга си Тим Бъртън и никъде наоколо не се мярва нито един Джони Деп.
Обаче…
Всъщност резултатът е много скучен филм, въпреки актьорските изпълнения, които от чисто професионална гледна точка нямат никакви забележки. Всеки от гореизброените успява да внесе нещо специално към характера на героя си, което се дължи основно на факта, че те са от онези редки актьори, които са лесно разпознаваеми, с харизма са и с неоспоримо свое собствено присъствие на екрана. И наистина пеят – всеки от тях със собствения си глас.
Независимо от чудесните декори, жестокия грим или изпипаната режисура, филмът е безкрайно дълъг и създава на невинния зрител усещането, че и той самият е клетник, защото е жертва на екранно насилие. На всичкото отгоре историята на Жан Валжан, Козет, Фантин и гаврошчетата е до болка позната на всички – най-малкото „Клетниците” се изучава още в началното училище. Но да кажем, че екранизирането на класически Бродуейски мюзикъл, базиран на класическо произведение, заснет по класически начин и изигран почти класически, в крайна сметка няма как да даде резулат, който е различен от категорията „скучен, защото е стар и повтарян по почти същата формула вече милион пъти”.
Искрено се надявам следващият проект на Том Хупър да не е толкова измъчен и може би по-малко класически.
Защо да го гледате:
Защото е номиниран за „Оскар”, например. Ако сте фенове на мюзикълите, също можете да му дадете шанс. Заради страхотната актьорска игра, чудесната режисура и операторско майсторство. И ако можеш да накараш гласчето в главата ти, което все пита „кога ще спрат да пеят?” да млъкне. За разлика от актьорите, които не – няма да замълчат.
Вероятност за „Оскар”:
bTV Cinema ще излъчи на живо цялата церемония на тазгодишните награди "Оскар"!
