Музикална химия и жанрови експерименти. Мотивация, визия и суперсили. Развълнувани като деца... Така се усеща енергията между членовете на Apollo 440. Доказателството са Ноко и Мери Байкър в едно Apollo-гично интервю, в което всеки отговор носи заряда на чист космос...
Мери Байкър нарича себе си оптимистичен песимист, а Ноко се определя като радостен и пълен с противоречия. Двамата разкриват пълния си капацитет на фестивала The Big Garden Party (София, 31 май – 1 юни), където тези суперенергични британци искат да предприемат по-скоро музикално пътешествие, отколкото традиционен рокконцерт. „Няма да спираме между песните – ще бъде като DJ сет. Работихме доста, за да го реализираме. Ще има нови миксове, преработки, добавки към неща, които мислим, че звучат добре“, казват те.
Ноко и Мери Байкър от Apollo 440, в разговор с Даниел Димитров – за страстта към музиката след десетилетия на сцената, за първите успехи, творческия процес, любовта към експериментите и начина, по който подготвят живите си изпълнения, за невъзможните музикални комбинации и мотивацията, която идва от желанието да създаваш нещо вълнуващо и ново, за интереса към новите технологии и бъдещето на музиката, което се крие в смелото смесване на идеи и стилове.
Идвате в София за The Big Garden Party. Харесвате ли градински партита?
Мери Байкър: Харесваме всичко, на което може да се свири, особено, ако ние сме там (Смее се – бел. а.). Така че определено харесваме градински партита.
Имате ли история от незабравимо градинско парти?
Ноко: Олеле! Сетих се за нещо. Ще ти кажа – последното градинско парти, на което бях, беше един голям фестивал в Обединеното кралство, наречен Secret Garden Party. Това беше страхотно събитие, цяла седмица на пълен разврат. Беше чудесно (Смее се – бел. а.).
Последния път, когато бях там, гледах Underworld (британска група, създадена през 1987 г. в Кардиф от Карл Хайд и Рик Смит – бел. а.) за първи път. Никога не ги бях виждал преди, така че това беше наистина впечатляващо. Градински партита… Не мога да се сетя за нещо конкретно. Честно казано, не съм прекарвал много време по градинки (Смее се – бел. а.).
А като говорим за градински партита – кой е най-добрият танцьор в групата?
Мери Байкър: Най-добрият танцьор в групата? Всички сме добри танцьори (Смее се – бел. а.).
Ноко: Аз съм ужасен танцьор, абсолютно зле съм! Така че или ти, или Хауърд! (Хауърд Грей е един от основателите на Apollo 440 – бел. а.).
Мери Байкър: Аз и Хари, да. Понеже съм фронтменът, мога да се развихря на сцената повече от останалите, така че… Да. Работата ми е да бъда певец и танцьор, приятелю. Сами Дейвис Джуниър! Аз и Сами Дейвис Джуниър! Да, избирам себе си! (Смее се – бел. а.).
Какво приемате за първия голям успех на Apollo 440?
Ноко: О! Първият голям успех на Apollo... (Замисля се – бел. а.) Успехът винаги е относително понятие. Спомням си първия ни запис, който влезе в класацията на Великобритания – парчето Astral America. Толкова се развълнувах, когато влезе под номер 36. Тогава беше най-вълнуващото нещо, което ми се е случвало. Но по-късно дойдоха и по-големи успехи – както казах, всичко е относително...
Мисля, че пробивът дойде с парчето Krupa през 1996 г. – денстрак със суинг ритъм, в стил Арт Блейки. Това ни изстреля, особено в Европа. Страхотен скок беше тогава.
Мери Байкър: Аз се включих малко след това, така че съм съгласен – Krupa определено беше моментът на пробива.
Първият успех ли е знак, че групата върви в „правилната“ посока?
Ноко: О, Боже. Разбира се! Чувството е чудесно, когато получиш одобрение от хората – знак, че правиш нещо както трябва. Но не бих казал, че най-популярните ни неща са и най-добрите. Така че – и да, и не...
Какво ви кара да се усмихнете в най-стресиращите моменти?
Ноко: Не си играеш с въпросите! (Смее се – бел. а.).
Мери Байкър: Да, доста дълбоко навлиза! Мисълта, че нещата могат само да се подобрят. Усмивка към бъдещи моменти, които ще изглеждат смешни след време...
Ноко: Да. Светът е доста мрачен в момента. Мислиш си, че си чул най-абсурдното нещо, което Доналд Тръмп може да каже, но той продължава с все по-нелепи изказвания. Понякога се смееш, но реално не е смешно, защото съсипва света за бъдещите поколения...
Ако трябваше да изберете песен, която описва вашата групова химия, коя би била тя?
Мери Байкър: Ноко, ти ще трябва да отговориш на това!
Ноко: Мисля, че това е Dub. В нея има по малко от всеки от нас. Нали така? Има джънгъл, метъл, дъб – това са основните съставки в звука на Apollo. Старата рок школа, новите бийтове от дръм енд бейс и електрониката с най-важните принципи на дъб продукцията...
Мери Байкър: И малко джаз. Има и малко усещане за Майлс Дейвис...
Ноко: В известна степен – да, и джаз. Вярно е. Има от всичко.
Има ли невъзможен микс в музиката?
Мери Байкър: Не. Не мисля. Можеш да смесиш всичко – няма гаранция, че ще звучи добре, но можеш да го направиш.
Ноко: Съгласен съм. Винаги можеш да промениш контекста на даден звук или мелодия, и изведнъж всичко си идва на мястото. Всичко може да стане хубаво.
Как се подготвяте за живите изпълнения? Има ли нещо по-специално, което правите?
Мери Байкър: Разбира се, репетираме, за да бъде всичко възможно най-добро. А сега с тази нова формация, която представяме, нещата са свързани повече със звука.Това, което ще направим на The Big Garden Party, е по-скоро музикално пътешествие, отколкото традиционен рокконцерт. Няма да спираме между песните – ще бъде като DJ сет. Работихме доста, за да го реализираме. Ще има нови миксове, преработки, добавки към неща, които мислим, че звучат добре.
Ноко: Смесваме и противопоставяме елементи по нови начини.
Мери Байкър: Искаме хората в края на вечерта да си кажат: „Леле, това беше невероятно!“. Колкото повече работа влагаш, толкова по-добър е резултатът.
Има ли жанрове, които бихте искали да изследвате, но все още не сте?
Ноко: Военна маршова музика – още не сме я вкарали в нашето звучене. И австрийска музика от типа „Ум-па-па“ (Смее се – бел. а.).
Мери Байкър: Постоянно излизат нови стилове в електронната музика. Ние винаги сме нащрек, слушаме и търсим нещо, което неочаквано да ни пасне. Има неща, които още не са излезли – като дойдат, ще ги пробваме и ще видим дали можем да ги впишем в нашата визия..
Как се създава нова песен – започвате от бийта, от мелодията, от текстовете или нещо друго, или пък няма правило...
Ноко: Няма правило. Историята на Apollo включва толкова много различни типове тракове, започнали по коренно различни начини. Понякога започваме с дума, друг път със звук, акорди, бийт. Понякога е просто идея. Или две думи, които се сблъскват и предизвикват искра. Това е духът на нещо ново...
Винаги е интересно да се разбере как един артист поддържате мотивацията и креативността си през годините? Как е при вас?
Ноко: Започнахме Apollo през 1991 г. И преди това бяхме музиканти. Аз все още съм развълнуван като дете, по един почти глуповат начин, както в началото.Това чувство просто не си отива и не виждам как би могло да изчезне с времето...
Мери Байкър: През годините много сме се забавлявали с това. Имали сме и други проекти. Обичаме музиката. Какво друго да правим в този живот, при положение че имаме възможността да правим музика?
Все още сме също толкова ентусиазирани. Наскоро влязохме в репетиционна за едно участие… Първите 15 минути всички бяхме толкова развълнувани – само от това, че сме заедно в една стая. Беше страхотно. Буквално подскачахме като деца. Честно казано, това усещане не може да се сравни с нищо.
Как виждате себе си след десет години?
Ноко: По същия начин (Отговаря, без да се замисля – бел. а).
Мери Байкър: Може би, няма да скачам толкова високо (Смее се – бел. а.).
А как виждате музиката на Apollo 440 след десет години?
Ноко: Отново се връщаме към тази идея – за липса на правила... Не виждам граници в това да се пробват нови комбинации, нови искри, които се появяват, когато събереш несъвместими неща. Не мисля, че това ще се промени. Този принцип ни е довел до тук и се надявам да ни води и през следващите 20 години.
Ако Apollo 440 беше супергерой, какви суперсили щеше да има?
Ноко: Олеле!
Мери Байкър: Супермен, разбира се. Той е върхът – може да лети, да унищожава неща с поглед...
Ноко: Винаги съм харесвал телекинезата...
Мери Байкър: Да, това е яко. Ние сме комбинация от всички тези сили.
В момента работите ли по музика за филми, игри или други медии?
Мери Байкър: Винаги работим по музика.
Ноко: В момента работя по френски филм. Трябваше да започнем преди месец, но режисьорът уволни двама монтажисти, така че чакаме нов. Но по игри не сме работили отдавна.
Мери Байкър: Би било хубаво отново...
Кои технологии или инструменти според вас ще променят музиката в близко бъдеще?
Мери Байкър: Ясно е, че изкуственият интелект (ИИ) вече променя музиката. Всичко – от плъгини до миксиране, е подпомогнато от ИИ. Миксиране с ИИ, ефекти с ИИ, ИИ за това, ИИ за онова. Това вече се случва. Вече живеем в тази реалност...
Ноко: Да, но процесът от „преки пътища“ в технологиите винаги е съществувал. В изкуствата вече има автори, които създават сериозни неща с ИИ.
Мери Байкър: Важното е какво му подаваш и какво искаш от него. Ако дадеш лоша идея, ще получиш лош резултат. Ако дадеш страхотна идея, може да се получи нещо велико.
Ноко: Наричал съм музиката „управление на клишетата“. ИИ е върховната форма на това – просто подрежда и преаранжира клишета. Ако знаеш как да ги използваш, всичко ще е наред.
Има ли дума, която най-добре Ви определя като човек?
Мери Байкър: Оптимистичен песимист.
Ноко: Радостен и пълен с противоречия.
Как бихте продължили изречението „Аз съм човек, който обича...“?
Мери Байкър: Музика. Живота.
Ноко: Магията, която се случва, когато се сблъскат неща, които не би трябвало да работят заедно.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
