Ако никога не сте танцували като обезумели само по гащи, значи сте изпуснали второто най-готино нещо, което човек може да осъществи с този елемент от облеклото (първото е да се отърве от тях преди... да плува гол в морето? =)).

Ако пък поне веднъж или безброй пъти сте кълчили кълки почти по организъм вкъщи пред огледалото, знаете, че е добре саундтракът на този танц да се актуализира почти толкова често, колкото и "костюмът" за него. Е, запознайте се с новия ми саундтрак за "трещи по гащИ" сутрините/следобедите/вечерите – Микаел Паскалев (Mikhael Paskalev). И нямам предвид само "I Spy”...

"I Spy" е песента, която, заедно с видеото, моментално ти сваля дрехите. Не знам дали ще се съгласите, но за мен това е най-танцувалният клип от "Weapon Of Choice” на Fatboy Slim насам. Но, както казах, нямам предвид само "I Spy”.

Преди време ви представих възторжено най-новото парче на Микаел Паскалев - “Jive Babe”, в седмичния ни TRACKTOP. Ако златните вълни са добутали TRACKTOP-a в полезрението ви, вече знаете поне малко за талантливия господин Паскалев т.е. знаете, че е с български корени. Това, което аз не знаех тогава, е, че всъщност само баща му ни е сънародник, а майка му е от Норвегия. Не знаех и кога Микаел (подписва се Мик) е бил в България за снимките на видеото, както и "защо не съм била там?” =) Имах и доста други въпроси, чиито отговори ИСКАХ да знам и на които нямаше как да си отговоря сама.

Поисках и ми се даде!

Микаел укроти любопитството ми и отговори на няколко въпроса за мен, но най-вече за вас – потребителите на btvnews.bg. Ако се питате дали Мик знае български, дали предпочита Шопска или Овачарска салата, пие ли ракия и бил ли е с/по гащи, докато е отговарял на въпросите ми – не го попитах, но пък може и да го попитам лично, когато дойде да свири в България (промоутърите, моля ви!) Въпреки това, симпатичният Мик, с движения по-добри от тези на Джагър, споделя доста интересни неща, така че сваляйте панталоните и четете...

Няма как да не започна с: Каква точно е връзката ти с България? Популярността ти тук расте и хората се чудят...

Баща ми Георги е българин и е израснал в Устина, близо до Пловдив. Той е музикант и навремето пътувал до Норвегия, където срещнал майка ми. Малко след това съм се родил аз. Ходя там (в България – бел.ред.) почти всяко лято, за да се видя с баба ми и дядо ми, с роднините и да играя баскетбол.

Наскоро си бил в България за снимките на видеото към Jive Babe. Как минаха те?

Беше чудесно. И доста стресиращо. Екипът ни се състоеше от 5 човека и спяхме по около 3 часа в продължение на цели 6 дни. Исках да снимам в Устина, защото съм прекарал много време там, както и в Пловдив. 

Имаш ли някакви забавни истории (или щури/шантави – имайки предвид атрактивните ни сънародници, които ти партнират във видеото) от това пътуване?

Нещата бяха доста луди, но в добрия смисъл на думата. Не всичко беше планирано, когато пристигнахме. "Партито” на края на видеото беше голямо предизвикателство. Хората бяха чудесни и много услужливи. Много ни помагаха с всичко, от което имахме нужда. Братовчед ми Ангел Щерев ми каза, че дори самите българи нямат възможност да преживеят такова парти. Хората танцуваха и се забавляваха с часове. Валеше дъжд и всички се смееха. Страхотна енергия!

Ако трябва да перифразирам Джъстин Тимбърлейк – You’re Bringing Lada Back! Тази кола никога не ми е изглеждала толкова секси, колкото в твоето видео. Предполагам, че до голяма степен това се дължи на страхотната дама в клипа, но истината е, че колата изглежда по-готина, отколкото съм си представяла, че може да бъде. Чия е "Лада"-та, чия беше идеята за нейното участие, както и за цялото видео?

Хаха... Винаги съм си падал по "Лада”. В България можеш да ги видиш навсякъде. Изниква ми сравнение между Куба със старите американски коли по техните улици и също толкова готината България със старите руски/италиански автомобили. Единственият път, в който съм виждал дядо ми да плаче, беше когато баща ми продаде старата му "Лада”.

Колата във видеото е на Мамито – фермер и приятел на семейството ми. Идеята за целия клип е моя и на продуцента на албума ми – Джо Уилис (Joe Willis). За няколко дни избистрихме сюжета и препратките към други готини видеа и филми. Препратките към Ромейн Гаврас, Дейвид Линч и Тарантино се получиха добре.

Интересен факт е, че "Jive Babe" е написана за героинята Одри Хорн от серила "Туин Пийкс". Всъщност, веднъж като разбереш това и си слушал песента, и си гледал видеото си казваш: Да, това има смисъл! Защо Одри? Защо не направи песен за Дона, например, тя беше добро момиче, доколкото си спомням? Фен си на героинята, на сериала, на Дейвид Линч или на всичко това?

Мисля, че по-скоро съм фен на всичко това. Дона също беше готина, но не е дива като Одри, а песента е за това – за красиви момичета, които са малко диви, мистериозни и интригуващи.

Например: "I love the way she moves and plays, I want her dancing on my grave" (Обожавам начина, по който тя се движи и си играе, искам да танцува на гроба ми - от англ.) в малко по-драматичен стил би звучало: Имайки предвид каква е, тя може да ме убие, но бих приел смъртта, защото усещането е страхотно.

Да си поговорим за музиката ти. Как и кога започна всичко?

Пристрастих се към музиката, когато бях много малък с Майкъл Джексън, 2Pac и Warren G. След това, като станах на 12, започнах да свиря на китара и се запалих по рокендрола. Баща ми е музикант и прекарваше доста време да ми обяснява какво е важно в музиката. Благодарен съм му, че го правеше.

Сам ли пишеш текстовете и музиката на песните си и кое обикновено идва първо?

Да, сам пиша всичко. Кое идва първо, зависи от много неща. Ако става въпрос за обикновено поп парче, като I Spy, първо идва мелодията, а след това текстът. Но при някои от другите ми песни, които са като приказки, с по-сложни истории, текстът е по-важен. Така че, всичко зависи от песента.

Ще ни представиш ли хората, с които свириш и ако можеш, да разкажеш отколко време сте заедно и как се събрахте в този състав?

С удоволствие. Свирим заедно вече от 3 години. Прекарвам цялото си време с тях, независимо дали свирим или не. Ние сме това, което хората наричат „истински приятели”. Не сме просто колеги. Продуцентът ми – Джо Уилис, е и китарист в групата.

Хората обичат да слагат етикети на нещата. Първото нещо, което журналистите правят, когато представят някой нов артист и неговата музика, е да определят на кого прилича, като кого звучи и т.н. Това е и причината да се получават шантави определения от рода на "пънки електроника грайм, мискиран с дъби броукън бийт". За да избегнем този абсурд, ти как би определил музиката си? Не те питам за официалните имена и жанрове – как искаш хората да мислят за нея и да я възпремат? Как би искал те да се чувстват, докато я слушат? Или правиш музика само, защото на теб лично ти носи удоволствие?

Правя музика на първо място заради себе си. Най-лошото нещо, което чувам от някои хора е, че правят музика, за да помагат на хората. Това са глупости. Но когато чуя, че музиката ми е докоснала някого или го е заредила с енергия, това ми оправя деня!

Но наистина, на първо място го правя за себе си. Бих казал, че музиката ми е поп в смисъл, че е запомняща се. Но не правя компромиси само, за да ме въртят по радиото. С продуцента ми правим това, което смятаме, че е готино и се придържаме към него. Сред другите жанрове, които се откриват в музиката ми, са рокендрол, bastardized soul и госпел.

Четох ревюто в "Гардиън", което беше споделил във Facebook с коментара, че това е най-доброто ти ревю до този момент. Ясно е, че с популярността идват и очакванията. След успеха на "I Spy" и "Jive Babe" хората нямат търпение да чуят следващото парче и албума. Това напряга ли те или го приемаш по-скоро като предизвикателство?

Нито ме напряга, нито е предизвикателство. Смятам, че в момента, в който решиш да се съобразяваш с чуждите очаквания, ще загубиш играта. Имам достатъчно лични очаквания за себе си, които трябва да оправдая. Затова ще продължа да правя музика, която ме кара да се чувствам добре и да се надяваме, че хората ще я разберат.

Има ли ниво на успех, към което се стремиш? Докъде искаш да стигнеш? Имаш ли мечтана сцена, публика или мечтани продажби?

Мечтая да мога се занимавам само с музика, което и правя в момента, но да успея да го задържа, да е по-сигурно, за да мога да се занимавам с това поне още 10 години. Предполагам, че това означава и да достигна до повече хора по целия свят, да пътувам да имам участия, но не мечтая да стана звезда и не бленувам да съм световноизвестен. Аз съм скромен пич.

Имаш ли идоли? Някои по-важни за теб вдъхновения? Не само в музиката...

Някои от тях са Елвис, Пол Саймън, The Kinks, Дейвид Линч, Motown, Ал Пачино, Кристофър Уокън, Копола, Майкъл Джордан.

Имиджът ти също се отличава. Има ли хора, които се грижат за това или това си си ти? Мустакът ти предизвиква доста коментари под видеата в мрежата =)

Имиджът ми е мое дело и не го възприемам като имидж. Просто съм си аз. Но, да, замислям се кое е готино за мен и се старая да го постигна.

Ако не беше музикант, какъв щеше да бъдеш?

Злодей или ченге.

Бърза игра на асоциации! Посочи първото нещо, което ти идва на ум, когато чуеш:

- Господ

Страх

- Изход

Пожар

- Празен

Празен

- Пълен

Пиян. Такъв е изразът на норвежки. Когато някой се напие, казваме, че е "пълен" (или на англ. – He’s Full)

- Нощ

Ден

Дебютният албум на Микаел Паскалев излиза тази есен! Ще ви държим в течение, въпреки че и сами можете да се държите в течение, като харесате страницата на Мик във Facebook>>

* Кака види, види, нещо ми се види с буквичката... - може би не всички са запознати с тази игра, но едно време беше идеална за запълване на часовете, в които нямаше ток. Намисляш си предмет от помещението, в което се намираш, казваш изречението, добавяйки първата буква от името на предмета и останалите присъстващи трябва да го отгатнат какво ви се види.