Няма нищо по-логично от това управителят на хотел „Тъга“ да се пръска от мъка. И това е единственото логично нещо, което се случва в туризма, или поне така стоят нещата според Александър Вампилов (1937-1972) и неговите „Провинциални анекдоти“, поставени в Сатиричния театър. Това е и режисьорски дебют на софийска сцена за актьора Николай Урумов.
Евтино костюмче и вратовръзка от бит пазар се оказват недостатъчни белези, за да разгадаеш човек по външния му вид. Паниката и ужасът стават още по-големи, когато той се окаже метранпаж. И най-лошото е, че никой не знае какво е това – нещо като държавен контрол или нещо от двореца? Или може би само авантюрист-артист може да скрои подобен екшън. Сюжетът напомня на Гогол, а авторът Вампилов неслучайно е известен и като съвременния Чехов.
След като енигмата метранпаж успява да побърка екипа на цял хотел, да развали семейство, да скара приятели и дори да убие музата на един истински творец, идва истината – метранпаж означавало словослагател, или иначе казано – печатарска мишка. Което в „Провинциални анекдоти“ не е причина за последващ мир, а за още по-големи емоции, но много по-човешки и истински.
След истерията идва ред на размисъла. Защо не разбираме от човешко съчувствие и от искрена помощ? Какво сложно има в помощта? Защо не бива да забравяме за другия и защо в един момент плащаме скъпо и прескъпо за това наше равнодушие? Защо никога нищо не са дава просто така?...
Николай Урумов е намерил интересен начин да „съшие" двете части на представлението – „История с метранпаж“ и „Двайсет минути с ангел“. Докато сцената се пренарежда, актьорите разказват своите провинциални анекдоти от живота.
Режисьорът провокира всеки от колегите си на сцената да сподели своята лична история, като им задава темата – заглавия от други вампилови пиеси („Сбогуване през юни“, „Миналото лято в Чулимск“, „По-големият син“, „Лов на диви патици“).
Ивайло Калоянчев е трогателен с краткия си монолог от името на „по-големия син на Калоянчев“ и сянката на прочутия си баща. Албена Михова разсмива и разплаква едновременно с история за доберман и болонка. Кирил Ефремов се връща към един sms, посветен на виното от минало лято, Мартин Христов обяснява как едно колело може да се продаде два пъти, а Явор Борисов говори за лов на диви патици. Полин Лалова се размечтава за дом с прозорци към полето, а Силвия Лулчева събира спомените от едно разтърсваща лична семейна трагедия.
Спектакълът завършва с втора, не по-малко задушаваща гърлото режисьорска инвенция на Ники Урумов, което е сред най-силните моменти в „Провинциални анекдоти“.
Николай Урумов за „Провинциални анекдоти“
Това е пиеса, изпъстрена с интриги, съмнения, признания, тежък махмурлук, страх, невежество, кариеризъм, страст и всичко това – под покрива на един хотел! Може ли да се случи всичко на едно място и на едни и същи хора? Да! Ако са вътре, и то вътре с двата крака в анекдотичния свят на Вампилов.
И вече няма граница между актьори и публика. Кое е театър и кое реалност – нелепите изневери, нереализираните амбиции, безпаметното пиянство, невежеството, достойно за съжаление, недоверието в безкористната доброта? Дали наистина е възможно всичко това да е нашия живот?
Съдбата се надсмива над героите, въвличайки ги в своята игра – смешна и забавна, интригуваща и поучителна, искрена и наивна, но най-вече вълнуваща!
