Какво е да губиш контрол, когато си убеден в силата си, когато истината и лъжата нямат смисъл, а иронията е единственото ти оръжие. Две жени и един мъж попадат в коварния свят на думите чрез разговор, от който следва всичко и нищо. И този абсурден резултат е постигнат в едно още по-абсурдно съвършенство на триъгълник, в който сякаш няма тъп ъгъл. Пиесата е „Стари времена“ от Харолд Пинтър, а режисьорската версия на Николай Младенов е на сцената на Сатиричния театър.

Доброто в новината е, че три гледни точки вървят една към друга, за да се съберат. Финалът е краен, а действието се размотава в онази уви често срещана тишина, която не е от природата. Всеки от героите е част от тази тишина, всъщност прикрит крясък.Така е, когато говорят за Нея, сякаш е мъртва, когато Тя се чувства като гювеч, удобен за половинката си във всяка ситуация, а класическа женска превземка е само брънка от автоматизираното лицемерие, с което те изключват от събитията на всекидневието, независимо от тяхната маловажност.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Снимка: Сатиричен театър Алеко Константинов

Албена Павлова е невъзможната Тя в „Стари времена“. И актрисата, и нейната Ана, са доказателство за ефекта от фината настройка, която успяват да упражнят върху зрителя. Той ще усети една по-екстравагантна, много по-деликатна и в същото време премерено еротична, и с много неизвестни в поведението си героиня. Всички, които са свикнали само с телевизионния й образ (Гълъбина от „Столичани в повече“), тук буквално ще бъдат втрещени от цялостното й представяне, професионална класа на друго ниво и персонаж, чиято многопластовост пресъздава с лекота и със задължителното в случая намигване.

Нейни партньори на сцената са Димитър Баненкин – съпругът Дийли, и Ана Вълчанова – старата ѝ приятелка Кейт.

Снимка: Сатиричен театър Алеко Константинов

„В „Стари времена” се развихрят напрегнати емоционални битки, борбата за сила и контрол от най-стихиен вид, битка в агонията на модерния свят, заплаха и двузначност, стигащи до „пик“ на емоционалните „изригвания” на всеки от героите“, обобщава Николай Младенов. По думите му оръжията са секс и слово, език от намеци, объркване, смущение, неудобство, осуетяване на планове.

„Отправна точка за мен са хората, попаднали в дадена ситуация, допълва Пинтър. Определено, не пиша, изхождайки от някаква абстрактна идея. И с очите си да видя символ, няма да го позная. Бих казал, че онова, което става в моите пиеси, е реалистично, но онова, което правя не е реализъм".

Снимка: Сатиричен театър Алеко Константинов

Преводът на „Стари времена“ е на Галина Томова-Станкева, сценографията – на Чайка Петрушева, а музиката – на Мартин Каров.

Снимка: Сатиричен театър Алеко Константинов