Какво е да губиш контрол, когато си убеден в силата си, когато истината и лъжата нямат смисъл, а иронията е единственото ти оръжие. Две жени и един мъж попадат в коварния свят на думите чрез разговор, от който следва всичко и нищо. И този абсурден резултат е постигнат в едно още по-абсурдно съвършенство на триъгълник, в който сякаш няма тъп ъгъл. Пиесата е „Стари времена“ от Харолд Пинтър, а режисьорската версия на Николай Младенов е на сцената на Сатиричния театър.
Доброто в новината е, че три гледни точки вървят една към друга, за да се съберат. Финалът е краен, а действието се размотава в онази уви често срещана тишина, която не е от природата. Всеки от героите е част от тази тишина, всъщност прикрит крясък.Така е, когато говорят за Нея, сякаш е мъртва, когато Тя се чувства като гювеч, удобен за половинката си във всяка ситуация, а класическа женска превземка е само брънка от автоматизираното лицемерие, с което те изключват от събитията на всекидневието, независимо от тяхната маловажност.
Албена Павлова е невъзможната Тя в „Стари времена“. И актрисата, и нейната Ана, са доказателство за ефекта от фината настройка, която успяват да упражнят върху зрителя. Той ще усети една по-екстравагантна, много по-деликатна и в същото време премерено еротична, и с много неизвестни в поведението си героиня. Всички, които са свикнали само с телевизионния й образ (Гълъбина от „Столичани в повече“), тук буквално ще бъдат втрещени от цялостното й представяне, професионална класа на друго ниво и персонаж, чиято многопластовост пресъздава с лекота и със задължителното в случая намигване.
Нейни партньори на сцената са Димитър Баненкин – съпругът Дийли, и Ана Вълчанова – старата ѝ приятелка Кейт.
„В „Стари времена” се развихрят напрегнати емоционални битки, борбата за сила и контрол от най-стихиен вид, битка в агонията на модерния свят, заплаха и двузначност, стигащи до „пик“ на емоционалните „изригвания” на всеки от героите“, обобщава Николай Младенов. По думите му оръжията са секс и слово, език от намеци, объркване, смущение, неудобство, осуетяване на планове.
„Отправна точка за мен са хората, попаднали в дадена ситуация, допълва Пинтър. Определено, не пиша, изхождайки от някаква абстрактна идея. И с очите си да видя символ, няма да го позная. Бих казал, че онова, което става в моите пиеси, е реалистично, но онова, което правя не е реализъм".
Преводът на „Стари времена“ е на Галина Томова-Станкева, сценографията – на Чайка Петрушева, а музиката – на Мартин Каров.
