Защо никой не подушва хормоните ни? Как изглежда паметника на мъжката глупост? Алкохолът или мъжете са по-верен приятел на съвременната представителка на нежния пол? Дали запекът е по-страшен от самотата?... Теми, които вълнуват четири жени, заключени в почти свещен приятелски кръг, независимо дали причината е карти – те винати са каре, или спонтанни изпълнения в непредвиден „концерт“ – те винаги са квартет, или поредния купон – те винаги са там и заедно – четворка непораснали момичета. Докато едната от тях неочаквано отлита...  

Не може да има по-истинско своеобразно театрално продължение на „Сексът и града“ от „Смях за сбогуване“, от Пол Елиът. Българската версия на режисьора Андрей Аврамов е в афиша на Сатиричния театър. Четири симпатични откачалки, които в живота понякога галено наричаме шматки, се озовават на ръба, в който същия този живот отнема едната от тях и трябва да продължат – заради тях самите, заради Нея и заради всичко оставащо в бъдеще време.

Няма по-плътно единение и по-силен начин от това да покажеш обичта си към някого, дори когато от него е налична само една шепа прах в кичозна „ваза“. „Смях за сбогуване“ е глътката, която може да те задави, но и да те спаси, да те накара да търсиш себе си в... себе си. Защото истината за липсата на щастие в 90 на сто от случаите не е скрита, а напротив – тя е толкова голяма, забележима и заобикаляща ни, че ние просто не я виждаме.

„Героите преодоляват скръбта от загубата чрез смях, алкохол и малко сълзи, и сякаш ни отправят послание – изживейте пълноценно всеки ваш ден, правете нещата, които винаги сте искали да правите, прегърнете живота – от вас зависи да го превърнете в чудесно приключение“, коментира Андрей Аврамов. По думите му добрата комедия се отличава от „просто смешната пиеса“ с това, че в основата й винаги лежи сериозен проблем.

В ролите на трите сладуранки влизат три топ актриси от Сатирата – Росица Александрова като най-„нормалната“ в пиесата – Кони, Йорданка Стефанова – лудата купонджийка Леона, и Добрина Гецова – миличката Мили, чиито глуповат образ предизвиква смях в залата с всяка казана от нея дума.

В този женски триножник са забъркани и две от съвсем новите надежди на родния театър и безспорно красиви млади лица – Рада Кайрякова като дъщерята на Кони и Мартин Христов, чието присъствие по прашки със сигурност ще радва очите на дамите.

Пол Елиът – за себе си

Как се става писател? Не съм сигурен, че знам отговора. Винаги съм смятал, че за мен това стана случайно. По време на моята актьорска и режисьорска кариера използвах лятото да пиша и така се появиха три пиеси, които впоследствие бяха публикувани. Продължих с писане на сценарии за телевизионни пиеси.

Желанието ми да имам повече контрол върху моите творби доведе до режисьорска и продуцентска дейност на над 50 тв шоу-програми. После се случиха две неща – станах на 45 години и музикалното вариете изчезна от репертоара на телевизиите. Захванах се да пиша, продуцирам и поставям спектакли за тематични паркове като Дисниленд, ЕвроДисни и дори Санрио Пуроленд в Япония.

Естествената следваща стъпка бе продуциране и режисиране на рекламното представяне на големи корпорации като НР, Microsoft, MCA/Universal, Disney, Buenа Vista… Но винаги съм мечтал отново да пиша за театъра. Проблемът беше, че това изискваше време и… пари. Бях добре платен, докато работех в продукции 48 седмици в годината, но започнах да открадвам време, за да пиша и се почувствах сякаш никога не съм правил нищо друго. Тогава изпратих предупреждение за напускане на собствената ми компания и най-накрая се посветих изцяло на писането.