Учени от десетилетия смятат, че гръбначният стълб с многобройни сегменти е отличителна особеност на сухоземните животни. Откриването му у змиорка на 345 млн. години обаче показва, че той е еволюирал отделно и вероятно се е появил преди първите ходещи по земята животни.
Tarrasius problematicus е подобна на змиорка риба, живяла в плитчини на територията на днешна Шотландия през каменовъгления период, преди 359-318 млн. години. Смяташе се, че като много други риби T. problematicus притежава гръбначен стълб, включващ телесни и опашни прешлени.
Ново описание на тази риба, направено от Лорън Салън от Чикагския университет, показа, че става въпрос за гръбначен стълб с 5 сегмента, който напомня много повече този на тетраподите. Изненадващото откритие е в разрез с общоприетото мнение на палеонтолозите, що се отнася до това да се определи дали древен животински вид е живял на сушата или във водата.
"Това е характеристика, от която трябва да се откажем, заяви изследователката. Смяташе се, че наличието на крайници свидетелства, че видът е сухоземен и е ходел по земята, но се оказва, че морфологичните особености на гръбначния стълб не означават, че става въпрос за сухоземно животно. Много неща, които свързваме с тетраподите, всъщност първо са се появили у рибите и в случая имаме поредното доказателство за това."
Тетраподите, които включват първите ходещи по земята животни, както и съвременните бозайници, влечуги, птици и хората, притежават прешлени, групирани в 5 отделни сегмента - шийни, гръдни, лумбални, сакрални и опашни.
Всеки от тези сегменти има своите характерни особености.
От анатомична гледна точка, гръбнакът на рибите може да бъде категоризиран в два сегмента, съставени от опашни и предопашни "прешлени". Гръбнакът на T. problematicus обаче напомня много повече този на тетраподите.
