Дълги години Нийл Херитидж служи на британската армия като сапьор. През 2004 г. след атентат, докато е на мисия в Ирак, му ампутират краката от коленете надолу. Това не е краят на разказа, а началото.
И до днес той си спомня инцидента съвсем ясно: „Атенатоторът самоубиец спря колата си съвсем близо до мястото, на което работех. Няколко минути по-късно тя избухна. Взривът ме изхвърли върху капака на друга кола, спряна наблизо. За да се спася скочих от нея, но не се приземих на краката си, а на това, което бе останало от тях. Веднага се ступаха хора, които ми оказаха първа помощ, след около половин час дойде и хеликоптер, който ме закара в болница. Тогава съм загубил съзнание. Бил съм в кома 10 дни“.
Случилото се не спира англичанина да се наслаждава на живота. Нийл се отдава на спорта и екстремните преживявания, като те му помагат да се възстанови от травмите. През 2016 г. основава благотворителната организация "Climb2Recovery". Целта му е да помага с рехабилитацията и на други пострадали ветерани, като ги учи на скално катерене и алпинизъм.
В дейностите на открито могат да се включат както начинаещи, така и напреднали: „Ние предлагаме всичко – от скално катерене във всеки един планински район на Великобритания до алпинизъм в Алпите и Испания. Така всички ветерани придобиват квалификация, а след време могат да станат инструктори и да започнат работа като такива“.
Курсовете са безплатни, но средства за провеждането им се намират трудно: „Основният ни план за следващата година е да започнем да се самофинансираме. В момента разчитаме на дарения и помощ от други организации“.
На фона на всички свои добри дела, през август Нийл изкачва връх Матерхорн в Алпите, за да набере средства за благотворителната си фондация. Преди това той има два неуспешни опита – единият път го проваля неправилно поставена протеза, а при другото качване го спира лошо време.
Подготовката му отнема пет месеца, а изкачването продължава близо седмица, като в един от дните им се налага да се катерят цели 14 часа. Но стъпвайки на върха, емоцията е неописуема: „Изпитах невероятни чувства, защото чаках това 5 години. Имахме истински късмет, времето бе фантастично. Също така почувствах облекчение, че не трябва да се връщам и да опитвам отново догодина“.
Ветеранът смята, че голяма част от възстановителния процес на пострадали войници се гради на физическата активност и предизвикателствата, които те трябва да поемат: „Не казвам, че всички трябва да изкачват върхове, но съм сигурен, че намирането на хоби, което ветераните могат да практикуват навън, в природата, заедно с други хора в подобна на тяхната ситуация, е наистина полезно“.
Благородната история и непримиримия дух на ветерана ни припомнят, че не трябва да търсим героите в митове и легенди. Защото те са навсякъде около нас.
