Първата му дума е била камъче. Не мама, тата или баба, а камъче. И в това няма нищо случайно. Особено, когато думите не се изливат като порой, а означават нещо. И чрез тяхната истина, твоята любов, болка и живеене стават още по-истински...
Животът му е достоен не просто за документален филм. Той може да бъде помагало за щастие, извор на любов, резервоар за емпатия, протегната ръка и обич, сътворена чрез музика. Васко Василев става герой на лента, наречена „Васко и цигулката“. Автори са Лора Крумова и Мария Йотова, а оператор е Добромир Иванов. Филмът ще бъде прожектиран на турне, което започва на 5 ноември в зала 1 на НДК и продължава в 18 български града.
След финалните надписи на „Васко и цигулката“ няма да има антракт, а Васко ще излезе и ще свири. Сам. Със специално подготвена соло програма. Произведения, които са от ключова важност за кариерата и живота му... Разкриване, което се случва за първи път пред българската публика. Среща между два свята – този на Васко и на неговата публика. Очертава се да бъде лично, по-емоционално от всеки друг път и с онова чисто човешко очакване, което предугажда малкото щастливи моменти в живота на едно „камъче“. А неговото се търкулва от Люлин и стига до коронацията на истински крал...
Васко Василев – за предстоящия филм и турне, за цигулката, любовта и скуката, за провокациите, изненадите и страха. И още: Как реагира на хората, които се оказват неподготвени за среща с него. Кое е неказаното или неразбраното за него днес. Възможно ли е обичта, с която е изпълнен, един ден да се изпари и да няма контрол над това. Би ли се върнал отново в зала „Арена София“ за концерт. Дойде ли предложението за участие във филм...
„Васко и цигулката“ проследява живота Ви сега, като паралелно разказва всичко от детството в Люлин, образованието и годините в Москва, установяването в Лондон и обиколките на света от Видин, Враца, Милано, Лондон, Валенсия, Токио. Това описание, разкрито от Вашия екип, звучи като за тежък биографичен документален филм. Така ли е?
- (Смее се – бел. а.) Не бих казах. Защото моят живот не е тежък, а интересен. Израснал съм в различни точки на света, като започнем от България, Съветския съюз, Лондон... Във филма има много документални кадри – от откриването на НДК, от моя московски живот, от коронацията в Англия. Така че се надявам да не е тежък филм...
Какво е посланието на този филм? Кое е неказаното или неразбраното за Вас в този миг, сега?
- Посланието е, че чрез цигулката може да стигнеш от Люлин до коронацията на крал Чарлз. Тоест, че всичко е възможно, когато имаш някакъв талант или, както е при мен, имаш музиката и цигулката.
С какво успяха да Ви провокират, за да направите филм?
- Гостувал съм в предаването на Лора често. Има я тази химия между нас, много ми е лесно да говоря и да общувам с нея. Тази първоначална химия ми даде увереността, че може да направим нещо заедно.
А на Добри съм му фен отдавна – като оператор той е един от най-добрите в България и в света. Той не снима просто документално, а много красиво. Затова ми допада неговият стил.
Да очакваме ли изненади?
- Честно казано, още не съм видял финалния монтаж. Мисля, че ще има изненади по простата причина, че даже на мен не са ми показали какво са снимали. А те имаха наистина много близък достъп до мен през цялото време. Така че тепърва ще видим какво се е получило (Смее се – бел. а.).
Връщам се отново към заглавието на филма и на концертите, които предстоят – „Васко и цигулката“. След толкова години, възможно ли е да има страх, когато останеш насаме с цигулката пред пълната зала?
- Абсолютно. Но не бих го нарекъл страх. Защото, ако те е страх, за какво да го правиш тогава?... Никой не прави нещо от страх, а от удоволствие. Абсолютно, има вълнение и позитивен страх. Винаги! Когато това го няма, няма да е специално – нито за публиката, нито за мен – просто да излезеш на сцената и да не ти пука...
Всяка публика е различна. Например, турнето, което сега предстои, е в 18 града, с една и съща програма, но всеки концерт е различен. Различни грешки, различни хубави неща, различна публика, но никога не е едно и също...
Хората си мислят, че, например, по време на коронацията, е било много вълнуващо. А то чувството е, по-скоро, че си част от нещо историческо, което става. Най-големият проблем бе, че нямахме тоалетна (Смее се – бел. а.).
В Димитровград, Дупница и Гоце Делчев ще свирите за първи път? Всичко ли е въпрос на организация и покана, или и на избор?
- Да, ние сами избираме къде искаме да свирим и това става малко като традиция – да търсим нови места в нашата прекрасна страна, в които аз не съм бил, и където не идват често артисти за концерти. Може би, това е свързано с детството ми. Още, когато живеех в Съветския съюз, пътувах и свирех по фабрики и на най-различни места, където работеха българи – като Бухара в Узбекистан и Сургут в Сибир.
Тогава бях на 11-12 години. За мен беше много готино. Бухара беше все едно отиваш в приказките на Шехерезада. За първи път видях този много красив град.
Възможно ли е обичта, с която сте изпълнен, един ден да се изпари от Вас и да нямате контрол над това?
- Надявам се, че не е възможно. Силно вярвам, че човек, какъвто се е родил, такъв и умира. Според мен характерът на човека не се сменя, просто леко се модифицира от живота около него. Ако си добър човек и обичаш, и искаш да даваш, и да не вземаш... Аз предпочитам да давам обич и музика. Не вярвам това да се промени...
Говорихме си точно след първия концерт в „Арена София“ през 2016 г., тогава залата се казваше „Арена Армеец“. Още тогава споделихте, че сте готов за нова среща с публиката на същото място, стига да има кой да дойде...
- Абсолютно! Абсолютно! Залата понякога се диктува от репертоара. Така че, ако имаме правилния проект, с удоволствие ще се върна в тази зала.
Никога няма да забравя този концерт. А тогава бяха изумен колко уютно се чувстваше препълнената зала. Защото това е спортна зала, а не концертна...
Как реагирате на хората, които се оказват неподготвени за среща с Вас? Не само на сцената, но и в живота?
- Новите познанства винаги са хубави. Това, че пътувам много и се срещам непрекъснато с нови хора и с нова публика, ме пази доста добре. Пази ме от това да не се възгордявам и да си мисля, че всеки трябва да ме познава. Това е всеки ден и е нормално.
В живота не съм толкова артистичен, както когато съм с цигулката на сцената. По отношение на запознанствата, в нормалния живот съм по-срамежлив. Свиренето на цигулка и музиката са нещо съвсем друго...
През всичките тези години получихте ли предложение за кино или театър, което да Ви изкуши, за да продължите актьорския стаж от детството? Навремето ми споделихте, че не бихте отказал на добър проект?
- За съжаление, още не е дошло предложението. Но, ако дойде, все още съм готов за него (Смее се – бел. а.).
Рядко изпитвам нужда от почивка, казвате Вие. Наистина ли нищо не Ви изморява?
- Аз сменям различни дейности – концерт, снимане на филм, балет... Най-страшното, което ме изморява, е скуката. А сменянето на дейности – точно обратното – ме зарежда.
Къде има най-много любов?
- (Отговоря, без да се замисля – бел. а.) При мама и татко. Може би, защото са тук при мен, в момента (Смее се – бел. а.). Ходихме заедно на „Лебедово езеро“, в China Town. Като всички нормални хора сме – ядене, пиене и малко entertainment.
Коя е любимата дума на родния Ви език?
- Знам, че първата ми дума е била камъче. Не знам защо... Но нямам любима...
Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- Музика.
Още по темата
