Тя е пазителка на древна музика. Индийски глас под северното небе. Ума Ранганатан и географията на духа, в живот между рагата и фиордите. От Делхи до Осло, в една история за музика и принадлежност. Когато идентичността е диалог... А това сякаш е възможно само, когато се чувстваш като мост между различните начини за възприемане на... красотата.
Ума Ранганатан живее между няколко свята – Индия и Европа, традицията и съвременността, музиката и корпоративния свят, изкуството и образованието. И ако някои хора прекарват живота си в търсене на дом, други постепенно разбират, че домът не е място, а пространство между тези различни светове. Тя, определено, принадлежи към вторите.
Идва от Индия, живее в Норвегия и носи в гласа си музикална традиция, чиито корени се простират назад през вековете. Но ако човек се опита да я определи единствено чрез географията, неизбежно ще пропусне най-същественото. Защото истинската територия, в която се движи, не е очертана върху карта. Изградена е от памет, култура, духовност, непрекъснато любопитство към другия...
В карнатическата музика, на която е посветила живота си, всяка рага носи не само система от тонове, но и особено състояние на духа, свое време, цвят, вътрешен пейзаж. Да съхраняваш подобна традиция далеч от мястото, където е възникнала, означава да приемеш едновременно отговорността на пазител и риска на пътешественик, отговорността да останеш верен на същността и риска да позволиш на традицията да срещне нови хора, нови култури, нови въпроси. Ума Ранганатан не гледа на тази задача като на мисия по опазване на музейна ценност.
За нея традицията е жив организъм, който диша, развива се и разговаря със света, без да губи душата си. Вероятно затова, когато говори за музика, думите ѝ рядко се ограничават до техника, теория или история. Говори за слушането като форма на присъствие, за импровизацията – като свобода, постигната чрез дисциплина, за изкуството – като възможност човек да стане по-внимателен към себе си и към другите. Затова и с лекота открива сходства там, където мнозина виждат различия. Затова нарича себе си изследовател...
Индийската певица идва на фестивала A to JazZ (2-5 юли 2026 г.) в София.
Ума Ранганатан, в разговор с Даниел Димитров: Кое е общото между джаза и индийската класическа музика, и къде се срещат двата свята. Какво се случва с една древна традиция, когато започне да живее далеч от мястото, където е родена. Защо избира Джон Маклафлин за свой партньор на сцената. Защо избра името Art to Heart за създадената от нея организация, която насърчава развитието, разбирането и благополучието чрез азиатските изкуства, съчетавайки сценични изяви, образователни дейности и работа с общности. Какво може музиката да излекува и какво не може...
Живеете в Европа, пазите индийска музикална традиция и гостувате на джаз фестивал в България. Чувствате ли се понякога като мост между различни светове и каква е цената на това да бъдеш такъв мост?
- Да, чувствам се като мост – между Индия и Европа, между традицията и новаторството, както и между различните начини за възприемане на красотата. За мен съхраняването на карнатическата музика означава да почитам нейната дълбочина, като същевременно ѝ позволявам да влиза в смислен диалог с други форми на изкуство, артисти и публики. Цената е, че човек никога не принадлежи изцяло само на един свят. Но наградата е много по-голяма – оставам непрекъснато учещ се човек, срещам хора от най-различни среди и се развивам, благодарение на красотата и богатството на различните култури и традиции.
Виждате ли общ език между джаза и индийската класическа музика?
- Да. И двете традиции са основани на умението да слушаш, на способността да реагираш и на свободата в рамките на дисциплината. По различен начин, и двете се изграждат върху мелодични светове – това, което в индийската музика наричаме рага, а в джаза – модуси или тонални багри. Рагата не е просто гама; тя носи настроение, граматика, движение и емоция. По същия начин, в джаза даден модус или мелодична рамка може да създаде специфична атмосфера за импровизация. Така че, макар езиците да са различни, и двете традиции използват мелодията като пространство за изследване, индивидуалност и спонтанно себеизразяване.
И джазът, и карнатическата музика, дават голяма свобода на импровизацията. Къде според Вас се срещат тези два свята?
- Те се срещат там, където структурата се превръща в освобождение. В карнатическата музика рагата и тала осигуряват рамката; в джаза подобна роля играят мелодията, хармонията, ритъмът и формата (Тала и рага са двете фундаментални и взаимнодопълващи се понятия в индийската класическа музика, рагата определя мелодичната рамка и емоционалния заряд (гамата), а тала задава темпоралната структура и ритмичния цикъл (такта), в който се развива музиката – бел. а.).
И в двете традиции импровизацията не е случайна свобода. Тя е резултат от дълги години слушане, практика и толкова дълбоко усвояване на езика, че изразяването да стане спонтанно. Колкото по-здраво е стъпил артистът в традицията, толкова по-свободна и истинска може да бъде неговата импровизация.
Ако трябваше да поканите един джаз артист от миналото на обща сцена, кого бихте избрали?
- Бих избрала Джон Маклафлин. Той е сред най-ранните и най-влиятелни новатори, които въвеждат индийската класическа музика, включително карнатическите ѝ елементи, в диалог с джаза и други жанрове.
Чрез „Шакти“ – пионерската индо-джаз формация, която създава, заедно с индийски музиканти като Л. Шанкар, Закир Хюсеин и Вику Винаякрам, той помага да се роди звучене, в което импровизацията, ритмическата сложност и мелодичната дълбочина се срещат отвъд културните граници. Избирам го, защото неговата работа показва, че фюжънът може да бъде едновременно дълбоко вкоренен в традицията, уважителен към нея и същевременно смело приключенски.
След толкова години в Европа, чувствате ли се повече индийски артист в Европа или европейски артист с индийски корени?
- Чувствам се като индийски артист, оформен от Европа. Корените ми са дълбоко индийски, но животът ми в Норвегия повлия върху начина, по който изграждам, преподавам и създавам. Скандинавските страни ме научиха на стойността на устойчивостта, структурата, доверието и премерения ритъм – че страстта се нуждае от достатъчно здрави основи, за да устои във времето, но и достатъчно гъвкави, за да се развива.
В същото време, оставам дълбоко свързана с интензивността, дълбочината и духовната опора на индийската традиция. Затова не изпитвам нужда да избирам между двете идентичности. Нося ги и двете в себе си и диалогът между тях продължава да ме оформя.
Какво Ви научи Норвегия за музиката, което Индия не можеше да Ви научи?
- Индийската музика ми даде дълбочина, интензивност, дисциплина и силно усещане за приемственост. Животът в Норвегия ми даде повече време и пространство да преживея тези качества чрез тишината, слушането, размисъла и простотата.
Норвегия има и свои прекрасни музикални традиции, включително фолклорна музика, в която може да се усети дълбока връзка с природата, мястото и паметта. Пребиваването тук ми помогна да осъзная, че всяка музикална традиция носи в себе си собствен пейзаж.
Има ли нещо в скандинавската култура, което откривате и в индийската духовна традиция?
- Да. Виждам общо уважение към простотата, природата, вътрешното съзерцание и осъзнатия начин на живот. В индийската духовна традиция е силно застъпена идеята, че животът не е само заради самите нас, а е свързан с това да се хармонизираме с по-висша цел и да допринасяме за общото благо. Намирам нещо подобно и в скандинавския акцент върху баланса, общността и отговорността. И двете традиции по свой начин ни напомнят да живеем по-цялостно – с грижа за себе си, за другите и за света около нас.
А защо избрахте името Art to Heart? Какво трябва да извърви изкуството, за да стигне до сърцето?
- Името Art to Heart ми беше дадено от моя духовен учител. Когато ме попита каква е визията ми за института, му отговорих, че искам изкуството да достига до хората на по-дълбоко ниво от обикновеното слушане или гледане.
За мен изкуството трябва да помага на хората да бъдат по-осъзнати, по-уравновесени и по-способни да ценят едни други. То трябва да подкрепя благополучието, да събира хората и да допринася по смислен начин за едно по-добро общество. За да достигне до сърцето, изкуството се нуждае от искреност, дисциплина и цел. Трябва да премине отвъд това да бъде просто изпълнение и да се превърне в истинска човешка връзка.
Какво се случва с една древна музикална традиция, когато започне да живее далеч от мястото, където е родена?
- Тя става едновременно по-крехка и по-видима. Далеч от родното си място, една традиция се нуждае от искрени последователи, които разбират нейната дълбочина и поемат отговорността да я съхраняват и развиват. Целта не бива да бъде изкуството да се опростява, за да стане по-лесно достъпно, а да се укрепва чрез добро преподаване, контекст, практика и уважение. В същото време, то печели нови слушатели, нови въпроси и нови възможности. Ако бъде пазена с грижа, традицията може да се развива и да бъде широко ценена на ново място, без да губи своята същност.
За човек, който никога не е слушал карнатическа музика, кое е първото нещо, което трябва да усети, а не да разбере?
- Първото нещо, което трябва да почувства, е атмосферата и самото преживяване. Още преди да разбере теорията, рагата, ритъма или начина на представяне, той може да бъде силно завладян от тях.
Карнатическата музика носи особена енергия – понякога медитативна, понякога игрива, понякога наситена с напрежение и сила. Бих искала новият слушател първо да се потопи именно в тази атмосфера. Разбирането може да дойде по-късно; първата врата е преживяването.
Рагата е повече структура или състояние на духа?
- И двете. Рагата има структура, свои тонове, характерни фрази, движения и специфични начини на развитие. Именно тези правила ѝ дават идентичност. Но рагата е много повече от техническа рамка. Когато бъде изпълнена с дълбочина, тя създава определено настроение и емоционално пространство. Артистът работи в рамките на нейната граматика, но я използва, за да разкрие чувство, въображение и личен израз. В този смисъл, рагата е структура, която се превръща в състояние на духа.
Често говорите за музиката като средство за благополучие и вътрешен баланс. Какво може музиката да излекува и какво не може?
- Музиката подкрепя благополучието по много практически начини. Пеенето насочва вниманието към дишането, стойката на тялото, слушането и осъзнатостта; то естествено ни кара да забавим темпото и да присъстваме в момента.
Изучаването на музика също така тренира ума. Постоянно се развиват умения като разпознаване на модели, памет, абстрактно мислене, чувство за ритъм и концентрация. На емоционално ниво музиката може да помогне за регулиране на вътрешните състояния. Тя ни позволява да преработим чувствата си, да освободим напрежението и да възстановим равновесието си.
В същото време, музиката не е заместител на медицинската грижа. Нейната сила е в това да подпомага процесите на възстановяване, осъзнаване и устойчивост като част от един по-широк подход към благополучието.
Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?
- Изследовател. Любопитна съм към хората, културите, местата и различните подходи. Вярвам, че развитието идва от това да останем отворени към ученето от тях.
Как бихте продължила изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- Аз съм човек, който обича да създава и да се грижи за неща, които остават във времето, независимо дали става дума за музика, образование, общност или институции. Харесва ми да изграждам пространства, в които хората могат да се развиват, да се свързват помежду си и да намират вдъхновение, но също така и места, където въздействието може да се разпростре отвъд едно събитие или един момент.
