Докато слушаш музиката им разбираш, че любовта към корените идва директно от сърцата им. От репетициите им си даваш сметка, че талантът е изключение, което се дава на малцина. А разговорът с тях е осъзнаване, че най-ценното им качество е, че са стъпили здраво на земята. И могат да се радват на живота, заедно с другите хора и извън собствения им свят, дори той да е уникален.
Монголският ансамбъл „Чоор” изнесе един много специален концерт в театър „Азарян“, на който демонстрира уникалната техника на гърлено пеене в стил хоомей. А то се изразява в извличането на звуци по три различни начина едновременно. Точно тази техника е характерна единствено за китайската автономна област Вътрешна Монголия, от където идват и музикантите от „Чоор“.
В близо 90 минути те не просто пяха и свириха – за конете, планините и любовта, в съчетание с интерпретирането на най-различни звуци от природата, но вдигнаха на крака публиката с по-динамичните си парчета. Всъщност, усещането за „Чоор“ най-малко се доближава до това за традиционен народен ансамбъл. Стилово, аранжиментите носеха енергичността и на рок, и на поп, и на кънтри.
„Работили сме върху ритъма, върху начина на изпълнение, така че да привличаме млада публика, защото, ако музиката не се сприятели с младите хора, много трудно може да се разпространява“. Думите са на Джу Джъджун, художествен ръководител на групата.
Според него в целия свят съществува проблем със „сприятеляването“ на новото поколение с класиката. „Защото ушите на младите хора слушат музиката на целия свят и когато това, което правиш, не е добро, няма кой да ти обърне внимание“, коментира Джъджун.
Отдадеността, с която той и колегите му излизат на сцената пък е доказателство за думите му, че за тази музика човек се подготвя няколко живота. А очакването на артистите от „Чоор“ е, че след едно слушане публиката ще остане с добро впечатление за цял живот.
„Най-вече се надяваме да ни харесате със сърцето си“, обобщава Джъджун. И химията несъмнено се получи, което пък е неизбежно за формация, отстояваща на 100 процента значението на името си – а то е толерантност, всеобхватност, хармония, полифоничност.
