Сибусиле Каба е от онези музиканти, които можеш да слушаш по всяко време. Защото музиката му е красива и силна, без да е натрапчива, и звучи като създадена и изпълнена от сърцето. И това са не просто звуци от Южна Африка, а история, разказана чрез композиции, в които вокалното майсторство граничи с виртуозност.
Сибусиле Каба (вокали, китара, перкусии) и Нафтали (вокали, хармоника) бяха у нас по покана на „Аларма пънк джаз“ и Stretch, и за няколко дни успяха да заредят с безценно гориво публика в Пловдив, Бургас и Варна, и цели два пъти – в София.
За родения в провинция Квазулу-Натал музикант, интернет твърди, че е пряк потомък на легендарен зулуски цар. Други сравняват творчеството му с шамански джаз. Самият Сибусиле няма нищо против това определение, защото е убеден, че нотите лекуват, сближават хората, носят любовта и ни правят по-земни. А в това може да се увери всеки, който го чуе на живо.
Дори при разговор с него разбираш, че магията всъщност е харизмата на един артист, който за своите 35 години е успял да намери себе си в музиката, братството, общността, семейството и 4-годишната си дъщеря. И всичко това носи полъха на една отдавана загубена по нашите ширини чистота.
Сибусиле Каба - за впечатленията от българската публика, за връзката със зулуски цар, за духовното братство и посланията в музиката, за съвременната африканска джаз сцена и шаманския джаз, и за простите неща в живота.
- Възможно ли е музиката да не излиза от сърцето, а да е продукт само на таланта на един композитор или текстописец?
- Невъзможно е. Безсмислено е да се прави каквото и да е, ако не идва от сърцето.
- Какви са впечатленията Ви от българската публиката? Получи ли се обратната връзка, взаимността?
- Получи се, и то как! Беше впечатляващо, хората като цяло са удивителни. Аз идвам от Африка и понякога забравях, че съм толкова далеч от родината. Реакциите бяха повече от положителни. А най-смайващото беше, когато хората пееха с мен в хор. Тогава се получи истинската химия между нас и тогава се чувствах като у дома си.
- Разкажете за Вашето родно място - провинция Квазулу-Натал.
- Квазулу е провинция на източния бряг на Южна Африка. Аз живея до голяма планина, която е уникална. По северните й склонове, които граничат с Лесото, има сняг, а от срещуположната страна, където живея, е сухо и топло.
- Вярно ли е, че сте пряк потомък на легендарен зулуски цар?
- Да, това е последният цар, управлявал Южна Африка и земята на зулусите. Той е изключителна личност, защото го приемаме за последния наш супергерой. (Смее се – бел.а.) Обичаме го много, защото той се опита да върне хората по родните им места.
- На сцената имате подкрепата на беквокалите, хармониката и перкусиите на своя, както го наричате, духовен брат Нафтали. Трудно ли се намира духовен брат?
- Да, лесно е, защото се случва изведнъж. Нашите отношения са много естествени, разбираме се без думи, правим музиката със сърцата си, без много да се обясняваме. Това е истинско побратимяване. Затова за мен той е дори повече от брат.
- Шабака Хъчингс твърди, че Вашата музика е променила вътрешната му музикална философия. Кой/какво промени Вашата вътрешна философия?
- Много се радвам, че Шабака е казал това за мен. Животът е този, който влияе на музиката – всяко преживяване, всеки опит. Затова музиката никога не лъже, тя е като живота. Всичко, което слушаме на CD или по време на концерт, то е част от живота и от самите нас. Това е музиката – живот.
- Какво представлява южноафриканската джаз сцена днес?
- Това е прекрасен въпрос, защото ми дава възможност да разкажа за нещо голямо, от което аз съм една малка частица. Списъкът с имената на моите колеги би бил безкраен. Всички ние правим едно и също – музиката, която ни изразява нас самите, нашите мисли и послания за единство. Ние говорим с разума си за света такъв, какъвто искаме да бъде, без страх.
Аз съм късметлия, че живея в Южна Африка, защото Йоханесбург е в топ 5 на местата за музика, наред с Ню Йорк, Париж, Лондон и Берлин.
- Наричат музиката Ви шамански джаз? Коректно ли е?
- (Замисля се - Бел.а.) Аз съм музикант, а не писател. Затова когато някой дава определения за моята музика, това ме кара да се замисля. Музиката, която правим, лекува, затова нашата задача е да свирим за хората от различни общности. В този смисъл, може да се каже, че музиката ми е шамански джаз. Ние се опитваме да лекуваме хората от раните на миналото и да вървим заедно напред. Това е взаимодействие, пресичане, връзка. Хората са готови за тази промяна, а ние го правим чрез музиката си.
- Предстои да издадете втория си албум Ngiwu Shwabada. Страх ли Ви е от „Синдрома на втория албум"?
- Не, защото аз не се интересувам дали някой ще хареса музиката ми. Интересувам се дали моята музика лекува хората. И ако това стане, дори само с двама човека, аз ще бъда доволен.
- Как поддържате гласа си и правите ли специални упражнения, за да се получават тези уникални звукоизвличания?
- Пия гореща вода. (Смее се – бел. а.) Това е основната напитка в моя живот. Мисля, че това помага на гласа ми. Не пия нито чай, нито сокове, нито ям мед.
Също така, обичам много да слушам различни звуци и да се опитвам да ди възпроизвеждам, дори наум. Това го правя постоянно, дори когато се разхождам сам по улицата. Иначе нямам специална техника на пеене. Моята вокална техника е слушането. Освен това, аз не се възприемам толкова като певец, а по-скоро като китарист.
- Казвате, че историята на африканските хора дълго време е била разказвана от външни хора и там някъде посланието се е изгубило, получила се е някаква голяма сложна мистерия, а това са прости неща. Кои са тези прости неща?
- Да прекарвам повече време с дъщеря си, която сега е на 4 години и да си говорим на детски език. Също така искам да бъда по-често сред моята общност и да съм полезен възможно най-много. Обичам и да готвя. Обичам и тишината. И когато ме попитахте за гласа, трябваше да спомена и тишината. Обикновено, след концерт гласът ми е доста изморен, затова му е нужна почивка.
- Пътувате по целия свят. Притеснява ли Ви, че хората не разбират какво точно пеете?
- Не, защото посланието на песента стига и без да се разбират думите. Въпреки това, в следващия ми албум текстовете на песните ще ги има и на английски език.
- Как се виждате след 10 години?
- С много музика зад гърба си и като част от киноиндустрията. С по-малко концерти. Искам да пиша музика за филми, може и български.
