78-годишна жена с тежка форма на деменция се оказа над 40 години издирвана от властите в САЩ след мистериозното си изчезване. Никой не знае какво точно се е случвало през тези десетилетия, но въпреки болестта си, Флора Стивънс не е загубила връзка с миналия си живот – разпознава се на снимка от началото на 70-те, разказва в свой материал АП.

Достойният за филмов сценарий сюжет започва в една неделна вечер, 3 август 1975 г. в Ню Йорк. 36-годишната служителка в скъп хотел слиза от семейния автомобил. Зад волана е нейният съпруг и колега Робърт Стивънс. Оставя я пред малка болница, по причини, които американското законодателство не позволява да бъдат разкрити от разследващите. Два часа по-късно идва, за да я прибере. Няма я.

Флора Стивънс е обявена за издирване, като се оказва, че не е дала местен адрес или телефон за връзка при постъпването си на работа. Тя тъкмо е получила заплата, смята се и че е носела в себе си доста пари, събрани от бакшиши.

Издирването не води до никакви резултати чак до този септември. Тогава са открити тленните останки на жена, за която се смята, че може да е изчезналата Флора. Това се оказва фалшива следа, но пък става повод детективите Рич Морган и Ед Клоуз да проверят по-нови бази данни. Там има находка – оказва се, че някой в Лоуъл, Масачузетс използва осигурителния номер на търсената жена и даже има подобно име – Флора Харис.

Тя е в хоспис от 2001 г., като назначен от съда попечител се грижи за разходите й. Имала е и друг – през 1987 г., като през годините е била и в още няколко домове за възрастни с мозъчни увреждания и неврологични проблеми. Какво се е случвало преди това – поне от официалните документи няма как да разберем.

Според служител, който се е грижил за нея, тя рядко говорела за семейството си, като само казвала, че мъжът й е бил насилник. Разказвала, че е работила като фризьорка и че е била на легендарния рок фестивал в Удсток през 1969 г. На всякакви допълнителни въпроси обаче отговаряла директно: „Не е твоя работа!”.

Морган и Клоуз посетили жената, като със себе си носели и избеляла снимка на усмихната брюнетка. Флора, началото на 70-те. „Аз съм”, казала жената с глас, съвсем малко по-силен от шепот. Тя разпознала и мъжа си на друга снимка, а категорично отказала да се раздели с показаната й пощенска картичка от хотела, в който е работила.

Това окончателно приключва издирването, започнало през лятото на 1975 г., но е и единственото останало парче от пъзела. Хотелът на Флора затваря врати през 1998 г. Болницата днес е изоставена. Робърт Стивънс е покойник от 1985 г. Защо Флора е избягала? Какво се е случило?

„Повечето от тайните са заключени вътре във Флора. Не мисля, че някога ще стигнем до тях”, признава детектив Морган.