„Не обичаш някого, ако не можеш да го скриеш... Аз съм мюсюлманин, евреин, черен, арабин и дори малко французин, ако се наложи... Животът невинаги е за живеене. Понякога е само, за да не умреш... Кучетата имат късмет – никой не ги пита от каква религия са... Аз съм малък, но вече съм се уморил да започвам живота си всеки ден отначало“...
„Животът пред теб“ е роман, който четеш и ревеш. Без извинение. Толкова силен и въздействащ е – заради фразата, думата, стилистиката, детайла. Заради единственото по рода си „плетиво“, изваяно от личност, която сама по себе си е майстор на самоличността – и в книгите си, и в реалния живот. Майстор и на бягството, литературен мистификатор и „жонгльор“, както е наричан Ромен Гари (Емил Ажар) от един от неговите най-големи изследователи – Агата Тушинска.
На сцената на „Театър 199“, режисьорката Катя Петрова създава живот извън романа, но достоен за... същия този роман. Животът на мадам Роза, която „нямаше нищо, но даде всичко“ на един рояк хлапета. Резервен живот в мазето – живот, безрезервно истински и изпълнен с грижа, лоялност, саможертва, любов, толерантност. Чудото да си нечий дом, дори в най-потискащите и мрачни моменти. Да носиш усещането за принадлежност, за смисъла на живота пред теб, за топлината в отношенията между хората. Въпреки климатичните промени. Въпреки всичко.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Театралната версия на „Животът пред теб“ е прочит – ироничен и човечен, остър и дълбок, благословен и от безусловната посветеност на своя български режисьор.
Историята е разказана от името на Мохамед-Момо (Йордан Тинков) – малко арабско момче, което живее в бедняшко парижко предградие при (не)красиво остаряващата мадам Роза (Вяра Коларова). Тя е възрастна еврейка, бивша проститутка, оцеляла от Холокоста, която гледа деца на проститутки, сводници, крадци и наркомани. Двамата изграждат необичайна, трогателна и изпълнена с нежност връзка – почти като майка и син, сред маргинали, които се борят за човечност, достойнство и... любов.
Факт е, че точно този свят доказва, че е възможна любовта и грижата отвъд биологичните връзки, че няма расизъм, че старостта, болестта и евтаназията взаимно се изключват, че идентичността е приоритет – етническа, религиозна, сексуална, лична.
Вяра Коларова и Йордан Тинков, заедно с още безспорни таланти – Антон Димитрачков (мадам Лола, бащата), Велислава Маринкова (Надин, Моше) и Тони Николов (г-н Хамил, д-р Кац, Бананя), създават ритъм и, в крайна сметка, подтикват най-същностите въпроси. Не живеем ли всички ние в един псевдоритъм, когато само си мислим, че вървим напред и се развиваме. Когато растем, но само в комплексите и фантазиите си. Когато градим въздушни кули от изпаренията на боклуците си. Когато летим, но само в сънищата си...
Не. И Ромен Гари/Емил Ажар – като автор, и Катя Петрова – като режисьор, и нейната актьорска дружина, живеят в ритъма на собствените си сили. И макар за другите това да изглежда псевдо, то е възможно най-истинското. Защото смисълът е, когато те касае. Когато те оставя все така добър и състрадателен, нелицемерен и жив. Макар и несретник. Защото „само лудите познават вкуса на живота“...
За Вяра Коларова тази роля е белязана с клишето „Завръщане“, зад което стои една забележителна кариера с не много, но само силни роли. „За този образ съм се готвила най-дълго в живота си“, казва актрисата.
Силна, енергия и внезапност. Това е Вяра Коларова на сцената. Заразителна страст. Буря между четири стени. Приказно красив хаос и вдъхновение. Заставайки до нея, никога не можеш да останеш същия. Заради едновременната възможност за свобода и опасност. Заради разрушените шаблони. Заради умението да разкъсва ролята отвътре. Затова сзцената с нея никога не е статична – тя пулсира. Неслучайно, Катя Петрова казва, че тя е „чудо, което тепърва ще се развихря с пълна сила“. Именно нейното присъствие – с вяра, задава ритъма на „Животът пред теб“.
Преводът на „Животът пред теб“ е на Красимир Мирчев. Сценографията и костюмите, издържани в стил анимация за възрастни, са на Рин Ямамура. Композитор на музиката с арабско-еврейско-европейско вдъхновение е Христо Йоцов, звуков дизайн – Светлозар Георгиев.
Още по темата
