Срещаме се със Стоян Радев пред 100-годишния Драматичен театър във Варна. Неговият втори дом от над три десетилетия.
„Mечтата ми е в такава степен да развием Аз-овете си, че да забравим първо лице единствено число и да станем първо лице, но множествено число“, казва той.
Отговорни за държавата са не този или онзи, а всички, вярва актьорът: „Аз съм чувал „Ех, майката ѝ разказаха на тази държава“ от един, който в този миг си хвърли с дясната ръка фаса, а с лявата – кофичката от кафе. Кой е разсипал тази държава? Кой е държавата?“.
„Градът сам по себе си той нищо не представлява. Градът са хората, то всичко са хората. Аз ще го кажа така глупаво, защото така го разбирам. Ако започнем повече да гледаме светлото, да ни се отворят очите, ама и от гледането да виждаме… на нас ни липсва виждането. Някак фокусът ни е много мъничък. На много късо разстояние гледаме“, разсъждава Стоян.
Определя се като аполитичен, но винаги гласува. За да има правото да казва какво мисли: „Ако гласувам, имам правото да им кажа „Не съм ви сложил аз там, за да ми бъдете началници, а съм ви сложил аз там, за да се грижите за мен“.
За финал добавя, че политиците вече много десетилетия не осъзнават, че не са началници на народа, но това не означава, че рано или късно няма да го проумеят.
