Бързият влак от Берлин до Мюнхен изминава приблизително 504 километра за идеалните 3 часа и 44 минути.
Сега се оказва, че е възможно разстоянието между Берлин и Мюнхен да бъде изминато за 45 минути, коментира "Билд".
Нидерландски инженери правят важна стъпка към превръщането на научнофантастичната идея за пътуване във високоскоростно метро в реалност.
В Европейския център за Hyperloop (високоскоростна обществена транспортна система) във Веендам, Нидерландия, тестова капсула достигна 85 км/ч на 420-метрова тестова писта ииздържа сложен тест за преминаване от една лента в друга лента.
„Това е важен етап в по-нататъшното развитие на Hyperloop“, коментира Тим Хаутер, съосновател на Hardt Hyperloop - стартъпа, който стои зад проекта.
Само преди година тестовете приключват при около 30 км/ч. Разработчиците подчертават, че с по-дълги тръби би трябвало да е възможно достигане на скорости до 700 км/ч. За сравнение - пътнически самолет се носи във въздуха с около 880 до 900 км/ч.
Маневрата за смяна на лентата, която е от съществено значение за мрежовите маршрути, показва, че няма технически пречки за работа при високи скорости и дори такива, подобни на тези на самолетите, твърдят от компанията.
Идеята за хиперлуп, върху която и Илон Мъск се концентрира, функционира по ясен принцип - капсулите се плъзгат през до голяма степен обезвъздушени тръби, с минимално триене и съпротивление на въздуха. А електрическа задвижваща система ускорява превозните средства.
Според поддръжниците пътуването трябва да бъде не само изключително бързо, но и тихо, енергийно ефективно и с ниско съдържание на CO₂.
„Нашата цел е да направим полетите на къси разстояния ненужни“, казва Тим Хаутер.
Разработчиците виждат най-голямото предимство в Европа – ще бъдат изминавани разстояния от няколкостотин километра при гъсто населени региони.
Все още обаче няма търговски маршрути. Технологията е сложна, разходите са високи, а разрешителните са трудни за получаване в гъсто населените региони.
Първоначалните планове за пилотни маршрути са в ход в Германия и Италия. Европейската комисия също следи проекта с интерес – особено заради климатичните му цели.
За настоящия тест във Веендам е построена тръба с дължина 420 метра. Решаващият аспект e смяната на лентата, която капсулата извършва по време на пътуването.
„Това беше доказателство, че нашата система за смяна на лентата работи“, казва Хаутер. Именно тази възможност се счита за ключова при изграждането на функционираща европейска мрежа.
„Показахме, че Hyperloop вече не е фантазия. Това е технология, която може да бъде изградена“, казва Хаутер.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
